Етикети

, , , , ,

Според легендите селото съществува още от турско време. Първоначално се е намирало в ниското, между двата хълма в местността Селището, при Студената вода. Там се намира и старото гробище. При един турски набег голяма част от населението е изклана, друга е затворена в черквата и подпалена, а останалата е пръсната из близките възвишения и създава впоследствие отделни махали. Пак според легендата в селото живеели и турци, като първия убит по времето на набега е бил Колюш Ага, който се е опитал да защити хората от селото. На негово име е кръстен един връх в близост до връх Дебелец, който първоначално се е казвал Колюшо, а в наши дни е известен като Околюшо. Най-голяма в с. Яребковица е Конакчийска махала. За  нейн  основател се счита дядо Андро. Тя е централна, с най-много жители. Именно в нея е и училището (сградата на което и запазена до днес), в което са учели всичките деца от района. Впоследствие махалите стават седем – Конакчийска, Терзиева, Будинова, Андрова, Кацарова, Шунина, Славкова, пръснати из полите на Верила на по-малко или по-голямо разстояние една от друга. Интересно като факт е, че след турския набег една част от жителите на Яребковица се заселват близо до Велико Търново и основават град Дебелец. Според Христо Семерджиев през 1900 г. в Яребковица има 36 къщи с 231 души, през 1910 г. – 277 души, през 1920 г. – 293 души, а през 1926 г. – 368 души. Най-много население – 537 жители е имало през 1946 г. Последният кмет на с. Яребковица е бил Васил Конакчийски, който е бил на този пост до 1992 г.

До село Яребковица се стига по няколко начина: има път през Крайници, Клисура, Дрен, местността Бончук. Също така има път и от село Ярлово, както и от едно отклонение от главния път за Дупница, срещу Сапарева баня. До там може да се стигне единствено с високопроходим автомобил за около 30 мин. Каменист, тесен, планински път и природа, накъдето и да се обърнеш. Спокойствие и никакъв признак, че тук, някъде в близост има живот. Място, което в наши дни не фигурира на картата. Следвайки забравените следи от път, трудно може да си представи човек, че има хора, които ежедневно се придвижват по него, а да не говорим как това се случва в зимни условия. Първото нещо, което забелязваме, влизайки в селото е църквата и гробищата вдясно от пътя. Църквата носи името „Възнесение Господне” и на пръв поглед личи, че е добре поддържана. Построена е през 2006 г. на мястото на стара църква. До селото освен, че няма хубав път, в него няма и ток. Природата е дива и красива. Вековни дървета са сплели клони над черните пътища между махалите. Отвсякъде блика изворна вода. Голяма част от къщите са запустели, но има и такива, в които личи, че живеят хора. Някога в селото е имало магазин и училище, но вече няма. Тишината, която ни посреща и липсата на живот обаче се оказват измамни.

Желанието ни да се натъкнем на някой местен, с когото да поговорим ни срещна с Радой Конакчийски, потомък на дядо Андро, който ни разказа и показа много интересни истории и гледки. Срещнахме и баба Агница, която живее тук постоянно, заедно с брат си. Тя е на 87 години и е прекарала тук изминалата тежка зима. След като ни посрещна в дома си и ни почерпи кафе, Радой ни разказа, че е роден в селото и допълни: „Учил съм тук до трето отделение, после със семейството ми се преместихме да живеем в София. Спомням си, че преди години в къща са живеели средно по десет души, само Конакчийска махала наброяваше 150 жители. Сега сме едва шест човека, като от тях само двама живеят тук постоянно (баба Агница и брат й), а другите идваме началото на пролетта и си тръгваме през ноември. Има и такива обаче, които идват през лятото за почивните дни. Те не са много, но придават живот на селото. Тази година на 3 август имаше събор на Будинова махала”. След това научаваме, че изселването на района започва още след 1945 г. Главната причина за това е липсата на препитание за местните. Въпреки че в селото е имало АПК и ТКЗС, към с. Ковачевци, липсата на доходи постепенно обезлюдява с. Яребковица, за да се стигне до там, че в момента тук да живеят постоянно само двама души. Процесът на обезлюдяване на селата, разбира се не се наблюдава само тук и едва ли липсата на препитание е единствената причина за намаляването на жителите му. Факторите са много – лошият и труднопроходим път, липсата на ток, на магазин, на здравна служба и т.н., все „удобства”, без които не може да се живее.

Територията, на която са разположени седемте махали е огромна. Разстоянието от първата до последната махала е над 10 км. Свързани са по между си посредством амортизиран и трудно проходим черен път. По планинските склонове на Верила преобладават предимно букови и борови гори. Всяко възвишение и поляна тук имат интересни и специфични имена, дадени им заради особености в релефа или природата. На път за местността Каманьете, откъдето се открива прекрасна гледка към околността и връх Дебелец (на юг е Рила планина, на север Витоша, на изток Самоковското поле, а на запад Дупнишко), се минава през Китатите буки, Биволарнико и Новата нива. Чувството, че преди години по тези склонове са пасли стотици животни, собственост на местни жители, натъжава. Това е поредното доказателство, че българското селско стопанство е отдавна замряло. Тъжно е и това, че климатът тук е особено благоприятен за отглеждането на животни, тъй като през зимата идват топли течения от Струма.

Историята на село Яребковица не се различава много от историите на повечето „призрачни” села в България. В нашата община това не е единственото подобно селище. Такова е и Лисец, което е нашата следваща дестинация и за което в най-скоро време също ще ви разкажем. Напълно изчезнали, поради построяването на язовир Искър са и селата Горни Пасарел, Калково и Шишманово. По данни в началото на 20 век селата, влизащи в територията на община Самоков са около 30. В момента са 24, което говори за едно намаление от около 10-15%.

Факт е, че докато има хора, които държат на своите корени и произход, не са асимилирани напълно от големия град, села като Яребковица ще бъдат до известна степен позабравени, но живи.


извор ⇐