Етикети

, , , , ,

     Географско положение – село Кипра, област Варна, община Девня, е разположено в гористите поли на Франгенското плато, на склона на Девненската низина. То е закътано на върха на три, спускащи се откъм платото, оврага. На изток се издига Черния връх – 351,86 м, на запад Сиромашка могила – 133,14 м, на север Високия връх – 252,40 м, на юг Дългата могила – 163,10 м и на югозапад Ахчела баир – 119,20 м. В село Кипра може да се влезе само от запад – по отбивката от шосето ДевняСуворово. Коларски пътища водят на северозапад – към с. Чернево, на североизток – към с. Просечен и на изток – към с. Баново. Отстои на 7 км североизточно от гр. Девня и на 9 км югоизточно от гр. Суворово.

     Климат – умерено-континентален, смекчен от влиянието на морето. Средна годишна температура над 11°C. Годишна сума на валежите около 600 мм / кв. м. Граници – граничи със землищата на с. Чернево (община Суворово), с. Баново (община Суворово) и гр. Девня. Землище – 18144 декара.

     За първи път името на село Таптък (Кипра), с формата Тъбдък (Тбдйк), се споменава в османски регистър на джелепкешани[1] от каза[2] Провадия, съставен на 12 септември 1573 г.[3] Табдък е турско лично име от тюркски произход.[4]

     Под името Taptik селото е означено в картата на Феликс Каниц (Felix Kanitz, 1829-1903) от 1880 г.[5], а под името Таптъкъ в картата на А. Кривошиев от 1892 г.[6]

     Селото е преименувано от Таптък на Кипра[7] със заповед № 2820 на министъра на вътрешните работи и народното здраве, обнародвана на 14 август 1934 г.[8] Кипър (кипра) е дума от народния език. Свързва се обикновено с девойка, млада жена. Означава: който (която) е с изящна, гъвкава, кръшна фигура[9].

     През 1877 г. с. Таптик има 22 турски, 7 татарски и 25 гръцки къщи (по официални сведения 15), а според руския статистически справочник от 1877 г. (Татъ-бикъ) има 20 мюсюлмански (57 жители) и 24 немюсюлмански (християнски) къщи (69 жители)[10].

     През 1880 г. с. Таптък има 41 български и 30 турски къщи[11]. При първото преброяване на населението в Княжество България (1 януари 1881 г.) с. Таптък (община Кара Хюсеин, околия Варна, окръг Варна) има 400 жители – 200 мъже и 200 жени, от които православни – 248 и мохамедани – 152. С матерен език: български – 12, турски – 135, гръцки – 236 и други езици – 17, всички с българско поданство, 86 къщи и 87 домакинства.

     В следващите години общия брой на населението може да се проследи тук.

     Населението му намирало препитание в земеделието и животновъдството, в кариерите за трошен камък при с. Кара Хюсеин (Срацимир / Чернево), по строежа на железницата ДевняДобрич (1906-1910 г.), по корекцията на река Девня, в Река Девненските мелници, в трудово-кооперативното стопанство (от 1 ноември 1948 г.), а от началото на 50-те години на миналия век и в стъкларската фабрика в с. Белослав и по строежите и експлоатацията на девненските заводи.

     След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) в Кипра се заселили тракийски бежанци (маджури) от Лозенградско (Къркларели, Турция) – селата Гердели, Куру дере, Паспалово, Чонгора. През 1905 г. част от таптъшките мохамедани (турци и татари) продават своите имоти и се изселват в Турция.

     Землището на с. Таптък (Кипра) граничи със землищата на селата Кара Хюсеин / Срацимир / Чернево, Сюн бей / Баново, Емирлер / Марково / Повеляново и Река Девня (от 1906 г.). То се състояло от ниви, ливади (чаири), лозя, гори и пустеещи места. Топонимите, с малки изключения, са турски. Доколкото съществуват български имена, те са възникнали след Освобождението (1878 г.).1

Списък на местните имена:

Ак баир (ак – бял) – възвишение югоизточно от селото.

Аланите (алан – ливада) – ливади югоизточно от селото.

Алчаците (алчак – ниско място, нисък) – сухо дере в гората, източно от селото.

Арпалъка (арпа – ечемик) – махала в северната част на селото (в миналото ниви с ечемик).

Ахчела тепе / баир – възвишение на югозапад от селото (119,20 м).

Ачмата (ачик – открит, ясен) – гористо възвишение югоизточно от селото.

Баллъка/ Пчелина – местност около долното течение на Карахюсеинската / Черневската река.

Беджената / Черния връх – възвишение на изток от селото (351,86 м).

Бешик тепе (бешик – люлка) – възвишение на югоизток от селото.

Гьолджуците (гьол – езеро) – местност на юг от селото, където са се стичали водите от възвишението Ченгене баир.

Гяур йолу / Чивгар йолу (чивгар – два чифта волове, впрегнати в една кола или плуг) – стръмен път (над Беджената).

Джан баир / Високия връх (джан – душа) – гористо възвишение на север от селото (252,40 м).

Екисче баир – на югоизток от селото. (Икизче – чешма в дола Теке дере – бел. моя)

Илан дере (илан – змия) – дол източно от селото.

Йол баир (йолу – пътека, път) – възвишение, през което минава пътя за Теке дере.

Йолан дели – възвишение източно от селото.

Кайраците (кайряк – суха песъчлива или камениста почва, стръмно място) – сухо дере на изток от селото.

Канаричките (канара – стръмна остра скала, зъбер) – възвишение на границата със землището на с. Кара Хюсеин / Чернево.

Картал тарла (картал – орел; тарла – нива) – орлова нива, сега в границите на селото.

Киразлъка / Чобан дере – дол под възвишението Кайраци.

Корията (кория – гора) – гората над селото.

Кумлука (кумлук – пясъчен, пясъци) – местност югоизточно от селото (на юг от Теке дере).

Курт тепе (курт – вълк) – възвишение на север от селото.

Куру дере (сухо дере) – дол на изток от селото.

Лисичите дупки / Липите – местност в гората на югоизток от селото. Лобно място на ятаци на партизани.

Мечата дупка – пещера над селото (шир. 6 м, вис. 1,5 м и дълб. 4 м).

Мешелик / Мешелика – местност с дъбова гора на югоизток от селото.

Орфано баир / Сиромашката могила – възвишение на запад от селото (133,14 м).

Руските гробища – братски гробници на загинали руски войници по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., разрушени при строителството на Циментов завод – Девня.

Сакар баир / Сакара – каменисто възвишение на север от селото (с форма на нос вдаден в полето).

Саръ-ери / Саръ баир (саръ – жълт) – стръмна местност на югоизток от селото.

Сатма бунар (бунар – кладенец) – извор на изток от селото.

Секелер – местност.

Старите лозя – местност на юг от селото (с около 300 дка лозя).

Таптъшки суват (суват – пасище / добитък) – пасища до Таптъшката чешма, на границата със землището на с. Река Девня.

Теке дере (теке – манастир, теке) – селска мера (на границата със землищата на с. Сюн бей / Баново и с. Марково / Повеляново).

Футула – местност на югоизток от селото, със следи от римския път Марцианопол (Marcianopolis) – Новиодунум (Noviodunum – дн. Исакча, Румъния) (с посока към с. Баново). Там се намират и останки от пътна станция[12].

Фъндъклъка (фъндък – лешник) – лешникова гора на изток от селото, сега изкоренена.

Хамбарията – махала в източната част на селото където се е намирал беглишки хамбар от преди Освобождението (съборен през 1913 г.).

Хисарлък баир (хисар – крепост) – възвишение източно от селото[13].

Църковното място – място в центъра на селото определено през 1838 г. за постройка на църква.

Ченгене баир / Узун баир / Дългата могила – възвишение на юг от селото (163,10 м).

Юртлук / Юртлука / Старото селище (юртлук – разтурени къщи[14]) – местност на югоизток от селото, със следи от старо селище.

12Урна с врязани свастики от тракийския скален некропол край с. Кипра. Края на ранножелязната епоха (V в. пр. Хр.) – Археологически музей, Варна. Инв. № I 515. Снимка – Емил Спасов.

МИ открити от нас: Бресто, Водопоя, Зад бишика, Извора, Исарлък, Казармите, Кладенчето, Кокошарника, Къшлата, Лъжливата дупка (?!), Нови лозя, Пред бишика, Сиврията, Стари лозя, Цвеклово, Цигански хълм (Ченгене баир), Чевгарла, Чобан тепе.

Вероятно част от наименованията се дублират с по-стария пласт от турски/татарски топоними. Лъжливата дупка е разположена в гора, която е известна като Лисичите дупки. Може да става дума за объркване. Забелязва се налагането на по-новите наименования от българите изселници от Източна Тракия и калкиране на част от тях. Странно наименование е Бресто, с изчезналия „о“ мизийски член.


Автор: Анастас АНГЕЛОВ


[1] джелепкешани едри овцевъди и търговци на дребен добитък, задължени да доставят овце за държавни нужди

[2] каза административна териториална единица, подразделение на санджака (околия).

[3] Р. Стойков. Селища и демографски облик на Североизточна България и Южна Добруджа през втората половина на XVI век. – ИВАД, XV, 1964, с. 106, 117; Р. Стойков. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека “В. Коларов” от XV, XVI, XVII и XVIII век. – Известия на Народна библиотека “Васил Коларов” и на Библиотеката при Софийския държавен университет за 1959 г. Т. I (VII). С., 1961, с. 416; Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. Съставител: Стефан Андреев. Главно управление на архивите при Министерския съвет, С., 2002, с. 81, 232

[4] Р. Стойков. Селища и демографски облик на Североизточна България…, с. 98, бел. 5.

[5] Original-Karte von Donau-Bulgarien und dem Balkan. Nach seinen eigenen Reise-Aufnahmen in den Jahren 1870-74 Ausgeführt von F. Kanitz. Zweite Auflage 1880. M 1:420 000 – приложение към “F. Kanitz. Donau-Bulgarien und der Balkan. Historisch-Geographisch-Ethnograpische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879. Zweite neu bearbeitete Auflage. III Band. Leipzig, Renger’sche Buchhandlung, Gebhardt & Wilisch. 1882”. (Първото издание на картата е от 1877 г.). Вж. Л. М. Лаков. Феликс Каниц и неговата “Оригинална карта на Дунавска България и Балканът”. Софийски университет “Климент Охридски”, Геолого-географски факултет. С., 1981; Д. Белчева-Попсавова. Обзор на картографската сбирка, съхранявана в Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. С приложен списък на по-важните карти и атласи. – Известия на Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий” и на Библиотеката на Софийския университет “Климент Охридски”. С., Т. V (XI). 1965, с. 224 (678).

[6] Карта на България с прилежащите неи държави. По най-новите карти на Руский и Австрийский генерални щабове състав. А. Кривошиев. Пловдив, Хр. Г. Данов, грав. и печ. Виена – Г. Фрайтаг и Берндт [1892]. 122 / 178 см. М 1:420 000. Вж. Д. Белчева-Попсавова. Обзор на картографската сбирка…, с. 174, 196 (№ 19), 198 (№ 84).

В „Карта части Балканскаго полуострова“. Р. I-X. [1900]. 70 л. 45,5/52 см. М 1:126 000. (Лист V. 9.) – селището е отбелязано с името Таптыкъ. Вж. Д. Белчева-Попсавова. Обзор на картографската сбирка…, с. 196 (№ 36).

[7] Още през 1910 г. една комисия по преименуване на населените места във Варненското окръжие, с председател варненският окръжен управител Димитър Ралчов, предлага името на селото да е Кипра. Вж. Преименование на населените места във Варненския окръг. Варна, Печатница Генчо Г. Генов, 1910, с. 14.

[8] ДВ, бр. 109 от 14 август 1934 г.; Д. Мичев, П. Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987. Наука и изкуство, С., 1989, с. 146.

[9] М. Димитрова, А. Спасова. Синонимен речник на съвременния български книжовен език. Издателство на Българската академия на науките. С., 1989, 309-310.

[10] Матерiялы для изученiя Болгарiи. Напечатаны по повеленiю Его Императорскаго Высочества Главнокомандующаго Действующею армiею. Часть третья, выпускъ V. Печатано в типографiи Iосифа Андрича, Букарешт, 1877, 256-257

[11] А. Маргос. Данни за етническия състав на селища във Варненско, Балчишко и Хаджиоглу Пазарджишко през 1880 г. – ИНМВ, 20 (35), 1984, 137-139.

[12] М. Мирчев, Г. Тончева. Исторически бележки за Марцианопол. – ИПр, XII, 1956, № 6, с. 73

[13] Р. Рашев. Старобългарски укрепления на Долния Дунав (VII-XI в.). Книгоиздателство „Георги Бакалов“ – Варна, 1982, с. 181 (60).

[14] М. Мирчев. Едно старо тракийско селище. – ИБАИ, XV, 1946, с. 189