Етикети

, , , , , , , ,

     Коктебел е едно от 22-те селища в АР Крим, в които днес живеят българи, които са потомци на изселници от България през XIX в.  След 1991 г. българите започват да се зав­ръщат на полуострова, респективно и в Кок­тебел, след дългия период на изгнание в раз­лични републики на СССР. Те са били депор­тирани по заповед на Й. В. Сталин през 1944г. , когато България става съюзник на хитле­ристка Германия.

     Настоящият облик на селището по нищо не напомня на някогашния български Кокте­бел, когато по улиците му се е чувала българ­ска реч, на мегдана се виели български хора, в училището се е изучавал български език. Днес там живеят около 25-30 души с българ­ски корени. Повечето семейства са от смесени бракове и само в три-четири от тях се говори български език. Единствените доказателства за българското присъствие в Коктебел са съхранените местни имена, т.е. названията на долини, седловини, хълмове, ниви, квартали, които се помнят и у представителите на дру­гите етноси.

     Основната цел на работата е да опише “българския Коктебел”, наричан така до 1944 г. заради преобладаващото българско населе­ние, с езика на ономастиката. Чрез онимите, различни по своята етимология, се дава ав­тентична картина на Коктебел и се илюстрира интерференцията на различни езици, като са посочват най-важните езикови факти, явя­ващи се ярки следи за някогашно активно българско присъствие в Коктебел.

     Следователно тук щe бъде представена онимията на Коктебел, като в употреба са включени следните ономастични термини: катойконим (жителско име), етноним (название на етническа група), ойконим (име на селище), антропоним (име на лице), ороним (име на всеки елемент от земната повърхност), хидроним (име на река), агроним (име на нива, ливада, поляна и т.н.), спелеоним (име на природно подземно образуване, включително скала, пещера и т.н.), гефуроним (име на мост), кастелоним (име на крепостно съоръжение), ойкодомоним (име на сграда), кварталоним (име на квартал), еортоним (име на празник) [4].

     Корпусът от онимен материал включва: 1) оними, които са събрани на базата на теренно проучване от авторката, проведено през октомври 2006 г.; 2) оними, ексцерпирани от трудове на А. Шапошников, Р. Лихотворик и от книгата “История городов и сёл Украинской ССР”[5, 2, 1]. Те са представени във вида, в който са дадени в литературата или както са произнесени от информаторите. Последните са българи по произход, завърнали се от Казахстан. Това са: Пантелеймон Тричев (род. 1928 г.), Матрьона Кустадинчева (род. 1930 г.), Василий Кустадинчев (род. 1955 г.), Анна Касирумова (род. 1953 г.). Анкета е проведена и с езиковеда Александър Шапошников (род. 1964 г.), който е българин по майчина линия.

     За по-пълното описване на Коктебел считам, че е необходимо езиковата информация да бъде съпроводена от кратка географска и историческа справка, която ще дооформи картината за разположението, възникването и развитието на Коктебел, и в частност за условията, при които са живели българите, и за народите, с които те са контактували.

  1. География. Коктебел е селище от градски тип, разположено е на брега на Коктебелския залив в подножието на вулканичен планински масив Карадаг, на 20 км от ж.п. гарата на гр. Феодосия.
  2. Население – 2400 души.

III. Катойконимин: коктебелец, коктебелка, коктебелци.

  1. Етнонимии: руснаци, украинци, българи, гърци. Броят на българите е около 25-30 души, повечето от които са в смесени бракове.
  2. История. Коктебелската долина е била заселена още в древни времена. Кимерийци, таври, скити, гърци, алани, сармати са населявали тази местност. Още на средновековните генуезски карти е било отбелязано селище в залива под название Посидѝма ‘селище в седловината’. Според кримоведа А. Л. Бертье-Делегарда на това място се е намирало генуезско селище Калиера.

     В средата на VIII век на платото Тепсен (блюдо) югозападно от съвременното селище Коктебел на мястото на крупния ранновизантийски манастир се е намирал градът Фули, център на православната Фулска епархия, за което свидетелстват археологическите разкопки, направени за първи път през 1930 г., а последните по време са на В. В. Майко.

     От средата на XIII век на мястото на се­гашния Коктебел възниква татарското селце Коктебел.

     След Кримската война (1854-1856 г.) в коктебелската долина се заселват българи от Стари Крим. Първите заселници са Стамови – едно семейство от пет души. По-късно – през 1862-1865 г. в резултат на липсата на реколта българите, не притежаващи земя от Стари Крим, се заселват в Коктебел. В пери­ода 1902-1904 г. в Коктебел живеят 1100 души [5, 118].

     През 90-те години на XIX век цялата Коктебелска долина е принадлежала на академик Е. А. Юнге, който бил и основател на местния курорт. Неговите наследници са разпродали участъци, намиращи се до морето, на Е. О. Кириенко-Волошина – майка на големия поет и художник Максимилиан Волошин. Тя е ку­пила неголям участък, посадила е дървета, построила е вила, а през 1903 г. – къща. Днес в Коктебел има къща-музей на М. Волошин и картинна галерия.

     Български език се е говорел навсякъде в Коктебел освен от българи и от представители на други етноси – руснаци, гърци, украинци.

     Събитията от съветския период са имали разрушително въздействие върху културата на кримските българи. Революцията и гражданската война са довели до тотално унищожаване на материалното и духовното. Затворени са били църкви, български училища, на осмиване са били подложени обичаите и обредите, на сатира е била подложена народната носия.

     С депортацията на българите от Крим изчезва и българското. В градовете-затвори разрушителните процеси се усилват. Съществувала е забрана да се говори на родния език, а за тези, които не са спазвали заповедите е имало принудителен труд. Кримските българи са имали редица ограничения: постъпване в столични учебни заведения, повишаване по служба, получаване на високи офицерски звания.

     Българи започват да се завръщат по-активно в Крим през 1991 г. в периода на промените в Украйна. Едва оттогава може да се говори за наченки на възраждане на българските традиции и обичаи [3, 60-63].

  1. Ойконимия:

Посидѝма ‘селище в седловината’.

Коктебел (XIII в.) – според турския поет Назъм Хикмет значението на този топоним Гёк Тепе е ‘край на сините хълмове‘ или ‘страната на сивите върхове’ .

Планèрское – названието на селището е по откритата школа по планеризъм през 30-години на XX век. [1, 519]. В Коктебел са се извършвали полетите на планеристите.

VII.   Антропонимия: Арнау̀тов, Влàхов, Гагàрина, Гàштов, Гончаренко, Дòбров, Драгàнов, Кизильбàшев, Клѝнчев, Курòчкина, Кустадѝнчев, Ли, Лулу̀дов, Мавродѝев, Москòтов, Нàголов, Пàличев, Пàшина, Пèйчев, Перзедя̀н, Перòнко, Сапрѝкина Слàвов, Стàмов, Стàниславска, Стàнков, Сухòва, Трѝчев, Цирулѝев, Чередничèнко, Шàпошников, Шèвелева, Шепелèнко, Яку̀тина.

VIII. Оронимия:

  1. Планини:

Агармыш ‘посивял‘ – планина, простираща се на 4 км 3 и СЗ от центъра на Ст. Крим; от тюркс. – агармиш – ‘посивял’.

Др. названия: Большой Агармыш, Агермыш, Агирмѝш Дагѝ – простира се на ЮЗ и СИ.

Азе, Азето – от араб. Азиз ‘свят, велик, висок‘ – едно от названията на планината Большой Кара Даг.

Кара Даг – от тур. ‘черна планина’.

  1. Долини и падини:

Армутлук – название на горичка и малко гръцко селце от 12 двора. Възникнало е в края на XIX в. Названието е по тур. армут ‘круша’, т.е.‘място, изобилно с диви круши’.

Дълбоката падина – падината между края на селото и Када Кой. В миналото е била покрита с лозя.

Злàта падинкà – в урочище Казавла.

Лѝповата падинкà – падината след Токмак Кая.

Молдавàнската падинà – долчинка от Судакското шосе по посока към Енишар и Челеби Кошле.

  1. Седловини:

Седлòто – седловина между скалистото разклонение Сюрюк Кая и самата скала, покрита с гъста дрянова гора.

  1. Склонове:

Бустàнчета – полегати склонове над сед-ловината, отделяща хълма Ималак Оба от Чалман Кая и Када Кая.

Лизганàчка – склон зад старото училище, където сега има бадемова градина. Там в зимните месеци децата са се пързаляли.

  1. Хълмове:

Кучу̀к Енишàр – от тур. ‘малък Енишар‘. На този хълм е погребан поетът М. Волошин.

Ортà Обà – между Коклюк и Саръ Кая; от кр. татар. орта ‘среден, средна‘ и оба ‘могила, хълм‘ средна могила, среден хълм’.

Парчатàл – ‘чатал, разклонение’ – хълмиста верига в Кордонната балка.

  1. Теснина, проход:

Сѝните бря̀гва – теснина, проход зад Сюрюк кая.

  1. Хидронимия:
  2. Реки:

Бауà Таш – от тур. ‘жабешки камък‘.

Коктебèльская рèчка

  1. Извори:

Афèнде /Ефèнде Чушмè – извор близо до горните трасета; от тур. ’господарска чешма’.

Балта Чокрак – от тур. ‘извор на брадвата‘ или ‘извор в блатото’.

Гяу̀р Чешмè – от тур. ‘чешма на тези, които не са мюсюлмани, т.е. на неверните’.

Под цръ̀квицата – с метатеза в думата църквица.

Сасѝк Чокрàк – от тур. ‘вонящ извор‘.

Светѝ Пантелеймòн

Студеното врѝсле – от гр. ‘извор’.

Хрущèвский истòчник – извор в имението на Хрущов, а сега се намира на крайбрежната улица.

Чобàн Чокрак – от татap. ‘овчарски извор‘.

  1. Агронимия:

Въртокòлница – мястото до сегашния магазин “Горньш” близо до Селсъвета.

Гдет пу̀штат татàрето – местност в подножието на Света гора, където се спирали татарите, докарвали болните на лечение.

Голèмият луг – бълг. –рус. голямата поляна.

Гòрната поля̀на – поляната в горичката Курлу.

Дòлната поля̀на – в урочището Курлу.

Изгорèното мя̀сто – по едната страна на Сюрюк Кая.

Керханà, Керхенè – ‘фабрика за грънци‘ – място на брега на Коктебелската рекичка, където в миналото са се намирали работилници за изготвяне на керемиди и чинии.

Коклю̀к – от кек–, гек– в производните кекен, гекен, кекян, ‘трънка, дрян и т.н.’ + –люк ‘изобилие, наличие на голямо количество на нещо‘ –място, изобилстващо с плодове като офика, дрян, трънка.

Кулѝбата – място близо до хълма на Узун Съртски проход на Судакското шосе; с редукция на о в у – колибата/кулибата.

Мàлкият лу̀г – малката поляна.

Филья̀к – място, където на Великден търкалят великденските яйца по зеления склон, хълм над Селсъвета.

Хорòто – място на българските хороводи-равна ливада на брега на реката по ул. Жу-ковски, където сега се е разгърнало строителство.

Чурèшките – място в горичката Тюлюк.

  1. Спелеонимия:
  2. Скали:

Задминѝте-подминѝ – две скали между Сюрук Кая и Токмак Кая. Възможно да е калка от тур. Ара Таш.

Изсипаната каранà – Карамановска скала, Лаколит, сега не съществува. Думата карана е с метатеза от канара ‘скала или тераса на скалите, образувала се в резултат на ерозията’ – диалектна форма, отбелязана в говорите на Изт. Странджа.

Отлу̀ Кая̀ – от кипч. ‘скала с ровове , с дупки’.

Оту̀з Кая̀ – от кипч. ‘трийсет скали или скала на тридесетте’. Названието на скалата е свързано с названието на съседното село Отузи, но истинската мотивация е неразличима в дълбочината на вековете [6, 308).

Саръ̀ Кая̀ – тур. ‘жълта скала‘ – скаличка в Кара Даг.

Шѝлестата каранà – шиловидна скала – Сюрюк Кая.

  1. Пещера:

Пещератà – пещера в скалите Сюрюк Кая.

XII. Гефуронимия:

Голя̀мата поту̀ница – голям мост до старото училище, сега пионерски лагер.

Желèзната поту̀ница – ‘желязно мостче’; мостът в края на Коктебел, взривен от съветските войски при отстъплението им през 1941 г. Сега на негово място има железобетонен мост.

Юнгувата поту̀ница – мостът над реката Янтик.

XIII.  Хидроним:

Пруд – от рус. пруд ‘изкуствен вир, изкуствено езеро’.

Тинак – вир, който се е намирал в началото на ул. Жуковски.

XIV.  Кастелоним:

Крепост:

Калè, Калèто – крепост, замък, укрепление – остатъци от средновековен манастир в подножието на Сюрюк Кая. Сега има едва различими остатъци от фундаменти.

  1. Ойкодомоним:

Овчарник:

Ду̀пчевът ягрèк – овчарник на склона на Света гора.

XVI.  Агронимия:

Лозя:

Гръ̀цките лозя̀ – лозя на запад от Золотая балка, сега пустош.

Дя̀до Я̀новото лòзье – лозето на дядо Иван Стамов.

XVII. Кварталонимия:

Гòрното сèло – между Железна и големия мост.

Дòлното сèло – част от селото – от старото училище до старата аптека под възвишението Фон Теша.

Като заключение би могло да се каже следното:

  1. Представените в работата оними “хвърлят светлина“ върху въпроса за пъстрото етническото присъствие на полуострова. Чрез семантиката и етимологията те свидетелстват за това, че българите в Коктебел са живели на територия, която е била населявана през раз­личните етапи от историческото развитие на Крим от татари, гърци, руснаци и други етнически групи, и това е дало отпечатък върху техния език.
  2. Значителна част от изброените оними са български по произход. Досега те са запазени в паметта на по-възрастните жители и се явя­ват ярко доказателство за наличие на българи в Коктебел.
  3. Някои от онимите са диалектни думи с турска или гръцка етимология, съхранени в езика на коктебелци, срещащи се в говора на странджанските села в България. Това е си­гурно доказателство и потвърждение на твър­дението, че българите в Коктебел са потомци на преселници от селища в Странджа планина [3,28-30; 66-69; 105].

Литература:

История городов и сел Украинской ССР. Крьшская область. Симферополь, 1974. Ин-т истории АН УССР, Киев, 1974.

Лихотворик, Л., Путешествие со старой открыткой:   Феодосия, Старьй Крым, Отузы Кизилгаш на рубеже XIX – XX столетий. Арт Лайф, Феодосия, 2004.

Парзулова, М., Кримските българи, изд. “Друк”, Одеса, 2007.

Полольская, Н. В., Словарь русской ономастической терминологии, изд. “Наука“, Москва, 1978.

Шаношников, А., Старый добрый болгарский Коктебель. изд. “Амена“, Симферополь, 1999.

Съкращения:

араб. – арабски

гр. – гръцки

кипч. – к ипчакски

кр.татар. – кримско-татарски

рус. – руски

тур. – турски


Автор: Марияна ПAРЗУЛОВА

Източник: интернет