Етикети

, , , , , , , ,

     На десно от Вардара, почти в средата на западна Македония, между Тиквеш, Саригйолската котловина, Раец и Пелагонийското поле, се намира красивата планинска област Мариово. Тя почива цела в недрата на така наречения Мариовско-мегленски планински грамаден хорс, между споменатите четири котловини. Мариово почва от Тиквеш, направо от Полошкия манастир и се простира вълнисто по течението на р. Черна.

     Наоколо то е оградено с високи гиздави планини, които го отделят от неговите питомни, плодородни и по-топли съсъди, като го правят мъчно достъпно за лъчите на цивилизацията и съвременния човъшки напредък. Неговата северна граница се състои от планински остри скали, каквито са: Прешлен и Радобилските планини, в лево от ръката Черна Южната граница е Скочивирската клисура, която, при историческия „Завой на Черна”, излиза на битолската котловина. На лево от ръка Черна, пемежду битолското поле и Мариово, е Селечка планина, а на десно, измежду Мегленията и Мариово, се намират Мариовско-мегленските планини. Околиите, граничащи с Мариово са: на изт. Тиквешко и Гевгелийско, на юг — Воденето, Караджа-абадско, на зап. Леринско и Битолско, на с. Прилепско. Надлъж Мариово държи, от Скочивирската клисура до Полошкия манастир, около 50 клм, с 1390 км2 повърхнина, а средната височина над морското равнище е около 1050 м. Тъй че Мариово е най-високата и най-пространната котлевина в цела Македония. От Нидже по С. И. посока е историческото и фатално Добро-поле (1700 м.), Петерник (1440 м.) и Кравица (1160 м). Мариовската котловина е лишена от големи равнини и поляни ; повечето са високи и масивни ридове и дълбоки долове. По време на Първата световна война областта е на фронтовата линия и пострадва много.

     Село Бърник се среща най-напред в Османски данъчни регистри (дефтери) от XVI век. В описа за 1570 г. селото в тимар (имот) на някой си спахия Оруч. Данъчната тежест за тази година възлизала на 1242 акчета.

     В 19-ти век Бърник е село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Берник (Bernik) е посочено като село с 20 домакинства с 87 жители българи. Църквата „Свети Димитър“ е от 1887 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бърникъ има 196 жители, всички българи християни. През 1953 година в Бърник са регистрирани 228 жители от които 123 мъже и 105 жени. През 1961 година жителите намаляват на 215 жители. Межди 1961-1982 г. става масово изселване на жителите на Бърник към Битоля и битолските села и към Австралия. През 1986 г. са останали само 16 души. Последният жител на Бърник – Бино Стояновски напуща селото през 2004 г.

     Българското екзархийско село пострадва от нападения на гръцки андартски чети. В нощта на 8 срещу 9 юни 1905 година селото е нападнато от андарти и са опожарени няколко къщи и убити 10 души, от които една жена, а трима са ранени сериозно. Сред нападателите са Панайотис Фьотакис, Андонис Зоис, Петър Сугарев, Христос Цолакопулос (Рембелос) и гъркомани от селата Зовик, Старавина и Градешница. Гърците убиват цялото семейство на войводата Трайко Краля. Това най-вероятно е била и една от целите на нападението.

     Легенда за името на селото е разказана от последния жител. В далечни времена някакъв човек имал трима сина, които пасяли семейните стада овце в землищата на сегашните села Маково, Рапеш и Бърник. Първият се заселил в местност с много макове, затова и по-сетнешното село получило това име – Маково. Другият сякаш се заселил в рая и от там – Рајат-Раат та станало Рапеш. Третият брат, който имал много кози с бърни под брадата основал Бърник.

~

Историята за името е произлязла чрез народна етимология и не е много издържана. Научно тълкувание на името е дадено в нашата ономастика. Според него: Бърнякъ произлиза от нар. бърняк ‘място с блата, влажно място’, образувано от диалекната дума брънъе, стб. врьиьњ ‘пръст, кал, тиня’ (СтбР I 121), с метатеза и топонимична настаставка -ак. За сравнение МИ Жабрънъе в Радомирско (Чолева/Choleva 2009: 217). Сродно са имената на селата Брњак, Косово (тук), Бърняре, южна Сърбия (тук) и Бърнярци, Скопско (тук). Последното име обозначава занаята на основателите на селището *брнар ‘човек што меша кал (за тули) (Иванова 1999: 331). Звездичката (*) означава, че благодарение на топонима имаме възможност да възстановим знанието за името на този занаят.

     Южно от селището покрай реката са регистрирани 4 надгробни могили. Повече информация не се откри.

Местни имена от земл. на Бърник:

  • Бара – периодична рекичка
  • Белата ораница
  • Белутрака – източно
  • Борќоец – =Борковец
  • Вировише – периодичен поток
  • Вртешките – свързано с врт ‘градина’
  • Габерот Меригас – южно, имало ракиен казан
  • Говедарникот
  • Голи рид – юг-югозапад, гранично възвишение (1297 м) със село Грумази
  • Гола чука – югозападно, граничен  вр. със земл. на с. Грумази (1338 м)
  • Гъумлези (Думлези)
  • Горна круша – югозападно от Бърдо
  • Дамаргач
  • Димод
  • Долгата стена
  • Долоа пештера – източно
  • Джумба – височина южно от селото (887 м)
  • Кабига поток – гранична рекичка с Рапеш
  • Казарникот – юг югоизточно. Може би Козарник.
  • Кандзурка – южно
  • Каменлива чука – югозапад
  • Кон запад
  • Корито (Крушке) – останки от римско време
  • Кривото ритче
  • Крсто
  • Куровец
  • Кьиреви дол – периодичен поток, захранван от Николово кладенче
  • Лештарник – рид на север от селото, граничи с Рапеш
  • Лова –  югозападно – най-високо место
  • Лозјата
  • Лозјиште
  • Мангоа ливада
  • Меригаз – височина (986м), южно
  • Минче(в)а ливада – югоизточно
  • Митина стена
  • Николовско кладенче – извор, южно от Джумба
  • Острига (Острила)  – височина югоизточно (791 м)
  • Ораница
  • Паприте
  • Пладновиштето  – надолу от селото
  • Превати камен
  • Проданово гноиште/ Гной
  • Прданови огништа – източно
  • Плуго према Ивени
  • Пчелата
  • Рошье – безлесен склон, източно от селото, северно от Бърнички поток
  • Саливо долче – периодичен поток, приток на Кьиреви дол
  • Смеч
  • Студенец – периодичен поток. Заедно с Бара и Личника река образуват Бърнички поток, десен приток на Църна (по-известна като Черна, вж. завоят на р. Черна)
  • Стреша
  • Трнката – източно
  • Тумба – височина северозападно (1054 м), вер. от тумба – изпъкналост, възвишение
  • Црвена стена
  • Чалиите – южно от селото (водопади на Бърничката река Долна крушка)
  • Шумаро

Използвани източници: Бърник, Мариово, Итар Пейо

Литература:

Иванова 1999 – Иванова, Олга. Студии од топонимијата и антропонимијата, Скопје, 1999

Чолева 2007 – Чолева-Димитрова, Анна. Местните имена в Радомирско, Сф., 2009


Advertisements