Етикети

, , , , , , ,

     Това село е пръснато на 4 махали и то главно по десните склонове на дълбоката долина, която носи име Побиенски дол и в дъното на която тече Метохийската речица. Стръмните склонове на този дол само в най-горнята си част, в началото (под върха Бандера, 1657 м), са покрити с букова гора, а в средата и отчасти в долнята част са плешиви; нарочно е изсечена гората, за да се образуват ниви.

     Местоположението на селището е такова, че е добре запазено от студените ветрове; открито е по-добре на южния (юго). Все пак, като планинско селище, лови го и „горнякът“, който иде откъм Царица планина. Вода за пиене селяните взимат само от извори, които се срещат навредъ из землището и които дават студена и пивка вода. При всека махала има но един или два извора или чешми. По-лични са дедо Станковата, наречена Кюнци и дедо Джокината. Последната е до пътя за с. Божица, всред гъста букова гора и е извънредно студена. Всеки, който минава тук летно време, непременно ще си почине до чешмата, ще пие неколко пъти вода, а оня, който не бърза, ще сложи и трапеза на полянката, що е от лева страна. Местото е твърде пригодно за излети.

     Селските ниви се намират близу до къщите или пък по гребените към местността Прекòп и на северъ от върха Чука. Селяните притежават малко ливади, които би могли да се поливат с вода, а повечето са ридни. Пасбище имат към върха Бандера. Нивите се намират в местности със следните имена: Стар кладенец, Ридар, Прекòп, Пилòвина, Вурньище, Трънче, Зад къщи, Двоянци, Старо село, Пшòрина, Царица, Бòрйе, Ивковица, Тодорица, Вучкарица, Метлика, Киселица, Сечина, Чепи опаш, Пшовина, Драич, Пиювина, Анище и др.; ливадите – Клисура, Старо село, Топлик, Валог, Трайковица, Грамада, Попова ливада, Пре’од, Присòе, Шупльѝ камик, Двоянец, Извор, Козяк и др.; горите – Ристиница, Топлик, Богданица, Клекар, Вучè ду̀пкье, Ясика и др.

     Днес село Побиен камик брои всичко 15 къщи, разделени на следните махали: Йовановци – 3 къщи, Якимовци – 2, Клинчарска махала – 8 и дедо Стойковци – 1 къща (тя произлиза от Клинчарците). Разстоянието между отделните махали не е по-голямо от 800–400 крачки.

     Като първи заселници на селото се считат Клинчарците, дошли неизвестно отде; след тех са дошли Якимовци от трънското село Паля. Дотогава селското землище било притежание на турчина Муси бей, който заселил поменатите фамилии, за да му работят земята изполу. Селото не е било никога на куп; дошлите една след друга три фамилии се заселили в днешните махали.

     Името си – Побѝен камик – селото носи от един висок камък, нарочно побит в местността Рамнище, за да служи за ориентировка на пътници в мъгливо време. Камъкът и сега стои на същото место.

     В синора на селото има остатъци от рударски вади и рударски дупки. Тука най-добре е запазена рударската вада, която докарвала вода чак откъм Лисец. Днес вадата се нарича от околното население Прекòп; носи това име най-вече за това, че пресича доста дълбоко планината над село Побиен камик. Оттук надолу тя върви към Шатковица, под което село казват, че пресичала дълбокия дол, като минавала по биволски кожи, турнати върху високо издигнати дървени „коруби“. Сега този дол се нарича Биволски дол (а тука никога не са живели биволи). Употребен е билъ грамаден труд, додето да се изкопае и нареди тази вада. Това било уж в цар Костадиново време[1]) Кога се правил главниятъ „прркоп“, дошъл един път и сам „царят“ – Костадин, за да види, как върви работата. Всичкото мъжко и женско население от ближни и от далечни поселища работило „ангария“ на царската вада. Само една слепа баба не работила, но ней намерили друго занятие: люляла 70 люлки със 70 въжета на пеленачета, чиито майки работили на вадата. Дошъл при децата царят, и тя, след като й обадили, кой е пред нея, се обърнала и му рекла: „Цар Костадине! Eгa ти е царство у̀дебело, но у̀кратко“! Той се позасмел и отговорил: „До замън, бабо, до замън“! и си заминал по-нататък. (Същото предание е запазено и за рударската вада в с. Долно уйно).

     Като старина може да се счита и пътят, който едно време водил от селското землище до с. Божица и по който било карано за божичките вигни руда и въглища. Днес селяните го наричат „железарски путь“.

     Около 500 м югоизточно от селото се намира една пещера, наричана Шупльѝ камик, във вътрешностьта на която има, като че ли нарочно издялана стаичка. Входът на пещерата е откъм западна страна и слиза надолу полегато. Говори се, че едно време тука се криели от турците много хора, а по-после пещерата станала свърталище на турци разбойници; доскоро се познавало и местото на огнището, около което се намирали и кокали от овци, с месото на които се хранили.

     Вучè ду̀пкье са подземия от стари рудници за желязо. После там се извъждали вълци, а от това произлиза и името им.

     Главният поминък на селяните е скотовъдство (овци и говеда), а после и земеделие, обаче все не достига, та те са принудени да излизат по печалба вън от селото. Отиват като дюлгери главно в Загорйе (Сев. България), Дупнишко и Софийско.

     МИ: Боскина поляна, Великино присое, Вучковица, Гарина, Громада (кота 1656,9 м), Долина, Копане, Кория, Костеляч, Лоза, Метохийски ливади, Над кория, Папарска ливада, Под къщи, Попарена ливада, Пред къщи, Разкръстя (кота 1594,4 м), Редки буки, Река, Стара нива.

     След подписването на Ньойския мирен договор през 1919 година, част от махалите на селото остават в тогавашна Югославия. Днес те са част от село Божица. Днес заселките се наричат Клинчарска, Матеинска, Филиповска, Якимова, Джорджина и Царица.

     Заселката Царица е присъединена към землището на 17 декември 1951 г. За името на едноименната планина и заселище съществува легенда-предание затова, че бившето село Царица носи името си от времето на Елена Драгаш – съпруга на Константин XI Палеолог (средата на XV в.). Минавайки по тези места царица Елена спряля със свитата си да почине и от тогава мястото и селището носят името Царица.

     Селото се е наричало Побиен камик до месец януари 1966 година, когато влиза в сила решение на Народното събрание за преименуването му в книжовната форма Побит камък. Съществуват още две села с това име – в областите Пазарджик и Разград.

     Оброк Свети Илия се намира в местността Побиен камик. Мястото е отбелязано с каменна плоча с трапецовидна форма с височина 1,04 м и ширина 0,42-0,64 м. На лицевата страна е издълбан кръст с размери 32 x 33 см, а под него е издълбан едноредов надпис с ширина 36 см и височина на буквите – 4 см. : „ТРИЧА МАСТОРЪ“.

     Втори оброк Свети Илия се намира се на около 300 метра северозападно от оброка Свети Илия, в местността Валог, под вековно дърво. Представлява каменна плоча с височина 0,85 м и ширина 0,49-0,56 м. На лицевата страна е издълбан кръст с размери 35 x 42 см.


Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с. 284-286 и 451-455;


[1] Навсекъде в Краище, кога се споменва за най-старо време, селяните разбират и го казват цар Костадиново време. Всека стара златна или сребърна монета наричате „костадинка”.

Advertisements