Етикети

, , , , ,

zappokr

Източник: bg.wikipedia.org

     Миналото на българите от Западните покрайнини е значим научен и същевременно политически проблем, който за съжаление не е проучван изцяло. Липсата на изследвания и публикации дава възможност за невероятни свободни съчинения, някои от които намират място дори и върху страниците на академични издания. Не се посочват правилно кои райони са присъединени към Югославия съгласно Ньойския мирен договор от 1919 г.; колко на брой села и градове са откъснати; тяхното развитие през Средновековието и Възраждането; не е даден и броят на разсечените села, което се извършва поради преждевременното навлизане на сръбски войски. Те нарушават решенията на Парижката мирна конференция, защото международната комисия, възглавявана от френския полковник Ордиони, не е очертала граничната линия и има възражения относно някои разсечени села. Решението за откъсването на един български район е смехотворно — три пъти по-малката България застрашавала западната си съседка. Ето защо се налагала „стратегическа” граница!

     Жестоката и нечовешка граница е описана като че ли най-вярно от Ст. Чилингиров. „И вие, които искате да знаете какво е неправда и какво е рана в живото тяло на един народ, елате, непременно елате тука — казва видният български писател, като наблюдава границата при с. Стрезимировци (Трънско). — Два пъти елате, ако сте българи и ако искате да видите как Соломоновата шега е станала действителна присъда в Ньой. Да видите как една международна граница прави от двора на един и същи човек две държавни територии. От едната страна на невидимата гранична линия да въздиша щерката, от другата да плаче побелялата от скръб майка. Оттук син да чака баща си, а оттатък баща да няма право дори да погледне към своя син.” [1]

     Община Сурдулица се намира в Пчински окръг, югоизточна Сърбия. Простира се от бреговете на река Българска (Южна) Морава на запад докъм сегашната граница с България на изток. Заема площ от 628 км2. Съставена е от 41 села и 1 град – общинският център Сурдулица. Най-източната част от общината, заключена между планинските масиви Рудина от североизток, Грамада от запад, Кървав камък от изток-югоизток и Царичка планина от югозапад, се ограничава една територия от около 160 км2, която до 1919 г. е част от Царство България. По силата на Ньойския мирен договор от българското етническо землище са откъснати територии, които България предава на Кралството на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия). Тези области остават известни в българската историография като Западни покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Всичко това са 1500 км2 територия, 120 хилядно българско население, 120 села, един град – Цариброд и две пазарни средища – Босилеград и Трънска Клисура, 1 гимназия, 6 прогимназии, 116 основни училища със 7892 ученици, 45 черкви и 42 свещеници.

     Според административното деление на България към 1885 г. селата Стрезимировци, Грознатовци, Драинци, Сухи дол, Клисура, Кострошевци, Паля и Колуница са се числели към Трънска околия. След административна реформа през 1908 г. Трънска околия става окръжие.

     С изключение на село Колуница, останалите села са разположени в най-западния дял на котловината Знеполе (или Трънска), част от физико-географската област Краище. Котловината е разположена по долината на река Ерма, ограничена между планините Рудина, Милославска и Руй на север, Ездимирска и Стража на изток, Люляк (Люцкан планина), Лешниковска и Боховска на юг. Дължината ѝ от запад на изток е около 20 км, а ширината около 3,5 км.

     В 8-те села според преброяване от 2002 г. все още преобладава население с българско етническо самосъзнание.

     Население на село Грознàтовци

година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 2002
брой 273 245 176 125 78 58 40

     Откъм североизток селото граничи със землищата на Стрезимировци, от север с Преслап (общ. Църна Трава), на югозапад с Драинци и юг-югоизток със Сухи дол. Селището е разположено на ок. 950 м, в долината на река Грознатовска, извираща североизточно под вр. Въртоп (1721 м, известен и като Църквена пладнина) на надморска височина ок. 1590 м. Въртоп е най-високият връх на планината, известна като Грамада, Власина планина или Църквена планина. По непотвърдени сведения на върха има останки от светилище и укрепление в местн. Градец. Редовни археологически разкопки не са извършвани. Селската рекичка тече на югоизток в букова гора и се влива от ляво на Цървена (Преслапска) река, приток на р. Ерма, при махалата Беланци на съседното село Стразимировци. Общата й дължина е към 5 км.

      В миналото селище е съществувало на 1,3 км СЗ от днешното село – в мест. Селище. Грознàтовци е купно село, разделено на 2 махали по двата бряга на селската река. Махалата северно от реката се наричала Банкова (според тривесттова руска карта от 1878 г.) Няма църква. В землището има няколко оброка, които не са проучени. Непроучена могила се намира край реката на север от строителните граници на селото в местн. Зайедница.

     Според сръбска статистика за преброяване на населението, извършено през 1927 г., с. Грознàтовци има население от 308 души. На северозапад от село Драинци, на около два км от него, зад рида Бучица е разположено село Грознатовци. Състои се от две махали: Рашина – през нея минава река и Вукова – покрай долина в която също протича река. Двете реки се съединяват под махалата и така се вливат в р. Ерма, близо до с. Стрезимировци. Зад него се издига един от най-важните върхове на Власинска планина – Въртоп (1622 м), през който е минавала старата сръбска граница от 1878-1920 г. Той е гол връх, покрит с пасбища, а по скатовете си има букови гори, прошарени с ливади. В него се намират извори, чиято студенина може да се сравнява само с тази на Църни извор у Власинската равнина (местността Ливагье). Това село е известно със своите големи (два вида) боровинки. Застъпено е овощарството. Неговите орехи са едни от най-хубавите може би в цяла България.

     Има свое училище. Населението, както на гореизброените села е будно, трудолюбиво и скромно. До 1920 г. е имало повече от 65 домакинства с население 352 души, според преброяването от 31 декември 1910 г. [2]

     Етимология на името: с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Стар запис: Рузнатовци 1451 (ИБИ XIII 363); Грознàтовци 1878 (РТК); Groznatovci (1М 194). Жителско име от ЛИ Грознат (Заимов 1988: 71), от Грозно < стб. грозьнъ ‘страшен, ужасен’ (СтбР I 374) с -ат, за наст. срв. тук СелИ Г., Д. Любата, Босилеградско (вж. още Заимов 1967: 240), или по Пр. Първият запис е с изпуснато г. [3]

     Бележка към прибавения по-долу списък с местни имена. В голямата си част наименованията са извлечени от топографски и географски карти на района, поради което липсват ударения, а част от тях са изкривени при прехода към книжовен сръбски език. Дават се за сведение.

  • Андаци
  • Бара
  • Белеге – общирна мест. над лес. Пояс
  • Белиште
  • Било
  • Бобиница
  • Бука – СЗ
  • Бучица – рид разделящ землището с Драинци
  • Валог – гориста м.
  • Вилобабица
  • Влагарина
  • Вртоп
  • Гарина
  • Гаринце
  • Голема гарина
  • Градац – на билото на планината
  • Гроб
  • Грознатовска река
  • Гувништа – СЗ;
  • Караула
  • Кладенец – СЗ покрай реката – бивши ниви, изоставени
  • Коньарник – С
  • Кошариште – СЗ – бивши кошари
  • Крст – С – гора
  • Лаз
  • Леви – СЗ – гора
  • Ливаде (Ливагье)
  • Луг
  • Масларник – С – граничен дол с Преслап
  • Младенци – общирна местност с няколко по-малки в нея
  • Овнарник
  • Орльаница
  • Орница – С
  • Падалиште
  • Пеньажи – С
  • Пландиште
  • Поток – най-отдалечена от селото м. – голо било
  • Пут – С – гориста местност по коларски път за село Преслап
  • Равна – ЮИ – ниви, обща мест. със Стрезимировци вляво от шосето
  • Равна орница
  • Рженица – ССИ – над лесовия пояс;
  • Рид – СЗ
  • Самани луг – до селото, ниви, вдясно от шосето
  • Селиште – ССЗ
  • Странье – СИ – горист припечен склон
  • Тумба – С – гора
  • Црна – гориста височина, в подножието са селските гробища
  • Чука
  • Шошерица

 

[1] Божкова М., Българите от Западните покрайнини

[2] Николов, Радослав, Сб. Трънски край, С. 1940 г.

[3] Чолева-Димитрова, Анна, Селищни имена от югозападна България, С. 2002 г., стр. 68