Етикети

, , , , ,

Ами Буе, който минава през него на 1842 г., нарича го Махала с 30 къщи население; в тефтера на Г. Захариев Костов (Чорбаджийски) през 1852 г. е наречен по турски Ак Искър (Бел Искър), с 34 къщи, а на 1873 г. имал 37 къщи със 120 души мъжко население. Според статистиката на 1900 г. имал 557 души, на 1910 г. – 661, на 1920 г. – 708, на 1926 г. – 875. От Освобождението до 1910 г. селото се числило в доспейската община, а от тогава се обособява в самостоятелна такава.

Къщите на селото са накацали по една височина по десния бряг на р. Бел Искър в една прелестна котловинка, на 1900 м (надморска) височина, 7 км северно от Самоков. Котловинката е заградена от юг с Орлови скали, от където започва теснината Демир капия, от запад с възвишението Връо, от изток с местностите: Стрешковица, Големи дол, Соколец. Под Орловите скали се намира извора Алти Самун (Шест самуна), 2 км по-нагоре, се по дефилето – извора Праздни торба, по-нагоре – Еди кафе (Седъм кафета) и пр. Легендата разказва, че някой пътник, като се напил от студената вода на първия извор, изял шест самуна, при втория изпразнил торбата си, а при третия изпил седем кафета. По-важни места в околността са: Ушите, Горна и Долна Алиница, На коването, Люти дол, Арамийски кладенец, Гръчка река, Кадън кладенец и пр. На 2 км северно от селото, при местността Смаилица, имало селище за съдбата на което нищо се не знае.

Някога под селото работил Бошков мадан, а над селото друг. Селяните горили въглища за тех и работили подкови в ковачници, числото на които било голямо. Днес населението се поминава от скотовъдство, земеделие горене вар и от приготвяне на дървен – чамов материал – под и над селото има десетки бичкии. Поради маданите, тук се заселили доста хора от кюстендилско и трънско краище. За такива се смятат родовете: Виденови, Тоневи, Чолеви, Грозданови, Георгини, Ружини, Радойкови, Стойчови и др.

По ръст селяните са средни, набити; цветът на косата им е черен и рус, като преобладава последният; чело широко и изправено, нос правилен, рамене широки; силна и здрава мускулатура. Завистта задушава радостта, когато напредва съселянинът. В домашния си живот той е пестелив; в нравствено отношение издигнат; ролята на домакина в семейството е решаваща.

Първото училище преди Освобождението се помещава в едно кафене, където преподавал някой си даскал Христо от София в продължение на две години. След него дошел Константин Блябов от Самоков и учителствал три години. След Освобождението учителствали през три години русняци. На 1884 г. било построено училище, което вече не отговаря на целта си. Църквата „Успение Св. Богородици” е построена на 1873 г. Свещеници идвали от околните села.

В белоискровската котловина духа най-вече северният вятър, наречен Самоковеца, и източният, наречен Радоилеца. Първият донася ясно време, но и мраз, а вторият лошо време. Лятото е малко: почва късно и свършва рано. Първият сноп ечемик пада към края на август. Зимето е дълго: снегът в усойните места трае понякога до юни.

През селото минава пътят Самоков-Банско, който се сега усилено работи от трудоваци. Голема надежда се възлага на тоя път, който съединява Самоковско с Разложко по дефилето Демир капия, Налбант чал и река Белица. Тук минава пътя от Самоков за Чамкория (днес Боровец – бел. моя), кръстосват го пътеки и за горните села – Говедарци и пр. Летно време от тук минават много туристи, за да се насладят на хубавата му околност и приятни гледки.

Бел Искър е дал за обединение на българското племе в последните две войни (Балканската и Междусъюзническата) 20 човешки жертви.

⊕⊕⊕

Орловите скали – няма как да не обърнете внимание на огромните монолитни скали, които приличат на щит. Това са Орловите скали. Казват се така, защото някога там е имало много орли, на цели ята, които с течението на времето – благодарение на човешката намеса,  са изчезнали.

В селото са запазени исторически чешми и кладенци като Войнишкото чешме, Кадън кладенец и Бельов кладенец.

Първият дол от местността Връо това е Деянов дол. До него е кариерата за вар. При равнището до  Деянов дол се намира местността Пашаница, която е разширение на плана за селото. Тази местност няма нищо общо със северозападния дял на Рила планина. Това са някогашни ливади на селото. Над селото от двете страни на река Бели Искър местността се казва  Пущинако – това е лагова горичка, която стига до Копания път над ТКЗС-то.

Източно от Деянов дол е местността Арнаут, до  него  са Мурджи валог и Лисича дупка, откъдето започва местността Перуника – това е лескова гора. По-нагоре е Алтъ самун, а над него е Празни торба. Преданието казва, че тука, вследствие на хубавия чист въздух, се отворил апетита на един турчин, който тук си изял хляба, като преглъщал сухия хлебец с вкусната пивка и студена вода, затова местностите се казват Алтъ самун (турчинът тук изял шест хляба) и Празни торба, понеже си изпразнил торбата. По-нагоре е местността Пукната скала, откъдето започва водохващането за град Самоков. Над Алтъ самун слиза долът Ечемище, над него е Иванов гроб, намиращ се на шосето за Грънчар и язовира.

След Ечемище е местността Черния скок, под него следва дола Самоковище, над него е долът Виднище, слизащ долу до шосето за язовира. В тоя дол в турско време е имало видни за топене на желязо. По-нататък е Бичарски дол, след което е дерето Бучката – гранично с яйлъка на братя Манови. При Бучката, до шосето за язовира, е местността Мушата, където събраната вода влиза в тунела при Мала църква.

Горни и долни сухар – това е граничен дол със Самоковската училищна гора. След тях идва Пашов дол, зад него е долчето Борчето, след тях следват Еремиин дол, зад него е Пострумски дол, над него е Углярски дол, над който се издигат Орловите скали. Под тях до река Бели Искър е Пукната скала – водохранилище в Самоков.

От Пукната скала на изток местността се казва Буков орман, под който долу до реката Бели Искър се намира изворът Празни торба. След него следват Митовите ниви. Всички тия долове са обрасли с иглолистна гора. Още на изток следват местностите Адамов дол, Лазаров дол , след който е Широкия валог. Над тези долове е местността Соколец, обрасла с клекова и мурова гора. Над Соколец следва граничният край Арамията – връх с извори, обрасли с клекова и мурова гора. Под Соколец източно е Гръчка река със Самоков, наречена така, понеже се много гърчи и извива.

Под пътя Бели Искър – Боровец, над селото е местността Преодо, над него тази се казва Грамаге.  Местността срещу Преодо се казва Райко, под него са Цветковите дупки.  След нея е местността Бучките или Богородица, където има оброчище.

Под него са Ракитите, а след тях е местността Поповица, Големи дол и Съпротива. Над тях в полето е местността Зашова тресевина – това е ливада с гора. След нея е бившата общинска гора Смриките, а до нея е Радойкова тресевина, след нея е Конярска тресевина, залесена от братя Конярски и Радойкови.

До общинската гора е Андонова тресевина. Над тях са местностите Ридо, Ивова борика, Симонова дупка, Баждев шамак, Белио камик, след тях е Солището. Близо до пътя за Боровец започва Царското. Тук е работната местност Смилица. Източно от нея е лесковата гора Бистрица, след нея е Банков валог, който слиза срещу селото. Над него местността се казва Козарника, до него са Варовит кладенец и Костов валог. Под Костов валог е Кадън кладенец, намиращ се до телевизионната кула.

Мушата над река Бистрица и най-долу е Дълбокото дере, с което селото граничи с град Самоков при Кара гьол. След това границата върви и стига до местността Мусинското, след него са Гинините орници, Водни дол и стига до Кара гьол.

Долът вляво от Искъра над Сини вир е местността Стрешковица, а Синият вир е край пътя за Самоков.

ЧЕРКВИ И СВЕТИ МЕСТА

В живота на всяко село основна роля играят училището, църквата и кръчмата. В селото има една действаща църква и един параклис в центъра на селото, строен преди няколко години. В селото е имало две църкви, но тази, която също се е намирала в центъра на селото е била малка и не е запазена.

Черквата „Успение Богородично“ е построена през 1847 г. Тя е вдигната за два сезона 1873 и 1874 – 4 години преди Освобождението. Тази църква също има история. В селото се разказва, че през 1912 г. тук се е венчал Яворов за Лора. По-късно в пещерата Каменна колиба Яворов се среща с Яне Сандански, където правят заверата. Пещерата се намира на 5 км южно от селото. Първо се е появила централната част, а след това и нартиката. В църквата не са запазени стенописите. Храмовият празник на църквата е 15 август, когато е е и съборът на селото.

На центъра на селото се намира параклисът „Св. Атанас”, която беше открит преди няколко години.


извор

извор