Етикети

, , , , ,

Между възвишението Средна гора – продължение на Продановския рид, и полите на Плана се открива един действително широк дол, низ който лъкатуши р. Палакария. Там, където тя възвива, за да вземе североизточна посока, в едно деренце на широкодолската рекичка – Влечова река – на 875 м над морето е разположено селото. Както се вижда, то е взело името си от местото, където е разположено. Към 1860 г. селото имало 50 къщи, на 1873 г. – 54 къщи, с 114 мъже, на 1900 г. – 764 жители, на 1910 г. – 939, на 1920 г. – 1052, на 1926 г. – 1222 жители.

В околността му се срещат некои характерни названия на места, като: Куманица, Бокилов рид, Челни камък, Бурун камък, Даутово рудище, Горните ясли, Гарванова могила и пр. Около селото има много оброчища, като: Св. Троица, на югоизток страна, обрасло със стари дъбе; Св. Спас, градището, на 3 ½ км северозападно, с остатъци от стари зидове; Св. Георги; на ½ км към север; Св. Илия, 100 м на северозапад от селото; Св. Дух – Китката, висока могила, цела обрасла с едри буки, на 3 км северно, вижда се от Самоков. Над оброчището Св. Спас още личат зидове от калето, което е служило като брънка на веригата крепости, които ограждали от далеч София, а в същото време пазели и самоковско поле.

Поради рударството, което било главно занятие на селото, тук били заселени хора от Трънско, какъвто е, например, родът Виденови. Над селото се намира един камък с подпис, за който споменвам в отдела за индустриалното минало на Самоков – железарството. Той свидетелствува за големото производство на железна руда тук и подобренията, които са правени в това производство.

Към 1810 г. близо при селото било дадено големо сражение на върлуващите по тия места кърджалии, наверно от тайфата на дупнишкия деребей Каргалията. Некъде тук бил пленен от тях по онова време и Хусреф паша.

По всичко се вижда, че селската църква „Св. Никола” е много стара от XVI или XVII в. Покрива й е поправян после, по подържание ония на митрополитската църква в Самоков, значи около 1800 г. Към първата четвъртина на XIX в. тя е продължена към запад. Иконата на Спасителя е правена на 1825 г. от ктиторите, наверно от първия самоковски зограф, доспееца Хр. Димитров. Иконата на Св. Троица е правена на 1856 г. от Н. Иванов, Консулата. Целата вътрешност на църквата и преднята стена на притвора са изписани. Селяните си припомват, че около 1860 г. тук свещенодействуват поп Христо Милошов, родом от самото село.
В турско време немало училище, такова се отворило след освобождението; обаче и до днес немат подходяще здание за целта. Поминъкът на населението е слаб; земледелието не възнаграждава, понеже почвата е бедна; изкарват по нещо и от гората, която обработват на греди и карат в София. От тук минава стар път за София през с. Железница или през Кокалски мънастир.

⊕⊕⊕ За името ⊕⊕⊕

Името Широки дол за първи път се среща в данъчните регистри за събиране на данък от християни за времето 1477 – 1490 година. В този данъчен документ са записани само селищата Широки дол, Райово и Ивлайчов Самоков. В съкратен опис на вакъфски документи /1523 – 1524/ се споменава, че Широки дол, Доспей, Райово и Драгушиново спадат към „хасовете” на падишаха. Според описа в Широки дол живеят 130 домакинства. Което само по себе си подсказва, че по това време жителите на селото не са никак малко като брой. Като се смятало че едно домакинство не е под 5 членове. Списъците на жителите на селото по-късно бил поименни, като всичко това се правело с цел да се събира по-лесно данък, който растял с всяка изминала година /данъците през 16 век били върху домакинство, което средно било от 5 човека, през 17 век облагането ставало върху броя на къщите, през 18 век системата е променена като по-заможните лица заплащали определена сума на хазната, а после таксували населението с непосилни налози/.

В първите данъчни описи, изготвени от османските власти около 15 век е упоменато само името на селото, но не и конкретен брой на домакинствата. Малко по-късно през 16 век вече става ясно, че са били 130 / около 600 души/.

И това село, както и повечето от района се занимавали с рударство и железодобив. Като рудищата са били в местностните Вировете, Бреговете, между Градище и Бойна падина, Мангов дол, Бакрачище, Куркутица, Попови андъци, Тушковец, Проданов дол, Среднио лаг и по всички ниви и места, където е имало възможност за плавене на руда. Като в рудодобива било ангажирано цялото население на селото, ето защо някои от рудищата носят имената на родовете, които са плавели там руда – Терзийски, Велчеви, Шаркови, Лобутови, Механджийски.

В книгата си  „По долината на р. Искър от София до Самоков” авторът Николай Овчаров пише следното: „През 13 – 14 век се засилили връзките между централната част на страната и западните и югозападните покрайнини. В тях и в някои междинни райони занаятите достигнали високо развитие. По това време в Самоков рударството и обработката на желязо били добре усвоени. Това наложило нови търговски контакти, част от които били извършвани чрез прохода между София и Самоков. Не е изключено някои от сухопътните търговци от запад (най-вече от Дубровник) също да са използвали този път. От особено естество била ролята на местността в системата на християнската религия. В полите на Витоша и по околните ниски планини били построени редица манастири, които образували т.нар. Мала Света гора. Броят им (около 40) и тяхното богатство позволили на съвременниците да ги оприличат с големите манастирски комплекси от Атон и района около столицата Търново. Проучванията показват, че голяма част от тях била съсредоточена около София и по огромното заравнено било на Плана планина.” Книгата е написана през 1981 година, днес повече от 30 години след Овчаров нашите, макар и не така задълбочени, проучвания на местностите около Самоков и по-конкретно селата достигат до същите изводи – изключително голямо наличие на  местности, по които личат следи от рудища – основен поминък за повечето села, както и животновъдството и земеделието и значителен брой свети места, манастири и оброчища – свидетелстват за силата на християнската вяра.

Но нека се върнем към историята на село Широки дол, защото тя има какво да ни разкаже, да сподели, да препрати към размисли и най-вече да остане за всички идни поколения.

⊕⊕⊕ За крепостта ⊕⊕⊕

В селото е имало крепост, която се е намирала в местността Градище. Предполага се, че по времето на Второто българско царство тя е действаща и в нея е имало постоянен малък гарнизон. По всяка вероятност тя е била един от основните пунктове за защита и отбранение на българите срещу набезите на османските войски. Била е част от система крепости, които са охранявали важните пътища, минаващи през Самоковското поле, по служещи и като охрана на София и Софийско поле.

„Село Широки дол е близо до Самоков. То остава малко настрана от съвременния път. На около километър от далечния му край, там, където навлиза р. Палакария, се издига хълмът с някогашната крепост. Развалините явно маркират два периода – ранновизантийски и къснобългарски. От първия са запазени няколко добре запазени участъка от стената в характерния градеж – с грижливо оформени редове и качествен хоросан. Българското укрепление се долавя по–трудно, но за наличието му говори и изобилната керамика. И двете крепости са имали близък до правоъгълника план, с купи по ъглите. По склона на възвишението се забелязват следи от малка едноабсидна църква „Св. Спас”. Преди тридесетина години тя е била срутена съвсем. Дотогава, въпреки някои разрушения, тя е действала и дори е съществувало манастирче около нея. Доколкото може да се съди по описанията на селяните, храмът е бил доста стар и може би е имал връзка с крепостта”, пише в своята книга Николай Овчаров.


⇒ автор – Христо СЕМЕРДЖИЕВ (Из непубликувания ръкопис за Самоков и околността, съхраняващ се в Градски музей Самоков)

извор

Реклами