Етикети

, , , , , , , , , ,

Рабош или рабуш, чèтула, тояга-календар… Всички тези названия обозначават една съвършена система за отчитане на календарното време, а също и на търговски взаимоотношения, животновъдни и занаятчийски дейности, свързани с договор между двама души. По нашите земи рабуш използвали във всичките му разновидности.

За съвременния човек е странно, че две добре издялани пръчки, покрити с резки, чертички, кръстчета, точки и какви ли не още знаци, могат да служат за вечен календар. И това е само едно от предназначенията на т. нар. рабуш. Дните, седмиците, месеците и важните празници – всичко това бивало отбелязано върху него.

Освен практическо маркиране на времевите отрязъци, по-образованите българи използвали рабушни календари. При тях годината също се дели на 12 месеца, а използваните названия на месеците най-често са общоприетите – януари, февруари и пр.

„Разбира колкото магаре от рабуш” – казвали за неук човек. А когато искали да оспорят необходимостта от някакво действие, използвали въпросителната форма: „Нима Господ го е записал на рабуш?”

13-06-20-30400_1

© Снимка: Етнография на България

Нашите предци използвали рабуши и при своите търговски взаимоотношения. В тези случаи дървените пръчки също били две – получени от надлъжното разцепване на по-широка летва или тояга. Всяка от договарящите се страни вземала една от тях. Първата наричали „майка”, а другата – „щене”(означава пале, малко кученце). Когато записвали количество мляко, вълна или друга продукция, поставяли двете части една до друга. Върху тях отбелязвали килограми, крини, ведра и пр. мерни единици. После всеки взимал своята част от рабуша. Оттам нататък всичко зависело от устната уговорка, която имала силата на тържествено подписан договор. При приемане и предаване на суровината и готовия продукт, събирали „майката” и „щенето”. Отчитали направеното и уреждали сметките. Стискали си ръцете, а дървените „документи” хвърляли в огъня – символично и буквално приключвали сделката. Върху двойни дървени летви отчитали вземането на кредит – пари, хляб, жито.[1]

Оказва се, че Рабуш е и географски обект. Той представлява гористо бърдо, изпъстрено с няколко значителни по размери поляни. Най-високата точка на местността е с кота 1378 (според други, по-стари данни кота 1465). Административно принадлежи в землището на село Дворище, общ. Берово. То е разположено в малка котловина по горното течение на река Лебница между Малешевската планина от север и Огражден от юг до самата граница с България.

По археологически сведения в местността Рабуш се откриват останки от късноантично селище. По повърхността се намират фрагменти от покривни керемиди и градежен материал. Североизточно от Рабуш, преко дол, известен като Орешечки андак (от Орешец) се намират останки от крепост. Местото се нарича Градище. Платовидната височина е обраградена от две страни с долчини. Отбраняваният терен е бил с размери около 12 x 80 м. Във вътрешността се откриват основи на по-малки обекти, керемиди, фрагменти от керамични съдове и питоси за житни храни. Градище е името на още една местност, също в земл. на Дворище, с останки от крепост. Намира се на около 2 км северно от селското училище. Тук бранената територия е с размери 250 x 200 м. Откриват се основи на каменни зидове, споени с хоросан.

Изложеното дотук няма да е пълно, ако не прибавим и сведенията, оставени ни от Ст. Илчев в неговия капитален труд за личните имена. Там ЛИ Рабуш/Робош е изведено от Раб(о)+уш. Раб е със значение ‘безволев, безличен, раболепен човек, роб по душа‘ (БЕР 6: 132). Последното не е съвсем подходящо за лично име, освен ако не опрем на използваното в църквата раб божи ‘предан Богу човек‘ (пак там). Най-сетне в стб. рабъ ‘роб, слуга‘.

От фамилните имена се изброяват регистираните Рабошчийски и Рабушчиев. Илчев ги е обяснил чрез рабош-чия ‘някогашен бирник, който бележел събирания данък на рабош’ (БЕР 6: 137).

В община Църна трава, оттатък границата се откриват местните имена Рабужйе и Рабушка река (в землището на село Павличина).

В заключение, приемливо за географския термин Рабуш е, че обозначава имот на някой си Рабуш ‘предан Богу човек‘ или по-малко вероятно рабуш ‘помощно дръвце за отбелязване, което ни служи‘ .

Друго интересно местно име е Тенка ширина. В света на местните наименования подобни имена не са нелепи или безсмислени, а добре мотивирани в очите на местните хора. Тук географското име ширина има значение на открито, проточено равнище. Близки антоними са земните форми – Тенка барчина и Широка барчина, южно от с. Дворище.

Селище от ранната античност се намира северно от Дворище, в местността Бабини колиби (Чаплаковски колиби), в полите на Шуманов рид. В близката местност Църква (кота 1249) има останки от старохристиянска църква. На това място е намерен епиграфски паметник, посветен на император Каракала (211-217 г).

Друг любопитен топоним е Горни и Долни буков крак. Представлява проточен между два дола рид. Крак тук е със значение на дънер от дърво. Името сочи сечена гора, която днес е възстановена. Нарицателното крак в това си значение е запазено само в топонимията (Ангелова 1996: 269)

Още любопитни топоними от земл. на Дворище: Бунденец, Витката, Въртен камен, Гая, Къркан, Линката, Пролетник, Трештен говедарник.


[1] http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100237065/rabush-ili-nyakogashniyat-kalendar-schetovodna-sistema-kreditna-spravka

Ангелова 1996 – Ангелова-Атанасова, Мария. Топонимията на Горнооряховско, Сф., 1996