Етикети

, , , , , ,

­     Пирин планина завършва на юг с три високи масиви: Алиботуш, с най-висок връх 1820 метра над морското равнище; Бродската планина или Шаралия, казва се още Лелята, с най-висок връх 1850 м и Боздаг — 1854 метра височина. Най-многолюдното селище между тези колоси е Горно Броди. То се намира на югоизток от Алиботуш, на североизток от Шаралията и на северозапад от Боздаг. Горно Броди е обградено непосредствено от венец по-низки планини, които са предпланини на поменатите вече масиви и които свързват един с други последните. Този втори венец по-низки планини са: Църна гора с 1506 метра най-голяма височина, която е свързана с Алиботуш посредством прохода Пресек (1324 м); Хайкова скала и Кутелската височина, които са свързани с Бродската планина посредством Цървиловската седловина; Бабина гора и Углеш, които са споени с по-малкия Боздаг (Сминица) чрез Усойната.

     Географското положение на Горно Броди е 41 гра­дуси, 23 минути и 30 секунди изт. от Феро географ. дължина и 41 градуса, 17 минути и 35 секунди географ­ска широчина.

     Горно Броди е разположено до Църна гора, имено в югозападното й подножие. На югозапад от Горно Броди, на разстояние 2,5 км се намират три хубави горички, наредени една след друга като дипли и наре­чени с общо име Лисиче камен. На югоизток от се­лото на около три километра пак в три дипли са го­ричките Ръждевица. Зад Ръждевица на около 2 км далечина е старата кория, а зад Лесиче камен на 2,5 километра е Лясково. И Лесиче камен, и Ръждевица, и Лясково, и Старата кория са букови гори. Като продължение от Лясково е голата височина Мурица, а зад нея обраслата с бук и леска гора Шушурибек. Горно Броди се намира: северно, с малко отклонение към изток, от Сяр на разстояние 28 км права линия, а 35 километра по шосето; южно от Неврокоп на разстояние 31 км по въздушна линия, около 40 км по пътя за там презъ селата Каракьой и Ловча; североизточно on, Демир хисар — 27 км въздушна линия и 35 по кираджийския път. По далечни градове са: Мелник на запад от селото, Драма на югоизток и Петрич на югозапад от селото. Най-преките пътувания от Сяр за Неврокоп и от Драма за Демир хисар, Мелник или Петрич са ставали през Горно Броди, като са се минавали проходите Капаклия, 1050 метра над морското равнище, между Горно Броди и Сяр и малкия Пресека, 1324 метра височина между Горно Броди и Неврокоп или Демир Хисар, Мелник, Петрич. Mестото, което заема Горно Броди, е действително брод, но между планини, непроходими високи места, а не брод на река. От това е произлезло името на селото Броди, а се нарича Горно за разлика от по-малкото село източно от него – Долно Броди, през което също минава пъть за Сяр, за Неврокоп и от Драма за Демир хисар, Мелник, Петрич. Съседни на Горно Броди села са: поменатото вече Долно Броди, – час и половина път, Каракьой и Търлис в северното подножие на Църна гора два часа пеши път; Кърчово – два и половина часа далеч, Баница – три и половина часа, Лакос – три часа далеч от Горно Броди.gorno_brodi_map

     Горно Броди (на гръцки и турски Вронди) е старо селище. Дали е съществувало в тракийско време – не е известно. През епохата на римското господство обаче, несъмнено е имало тук заселище. В околностите на селото, южно от него, на един хълм – Свети Кене – са намерени много монети с образите на Константин и Елена, а на друго место – Тиклите, – между сегашното местонахождение на селото и прохода Света Петка – са намерени кирпичи от римско време; на някои от тях личеха латински цифри.

     Вероятно е имало тук римски военен лагер. В Дъбови дол, пак южно от селото около 5 км, има следи от развалини, и тук е имало селище. Горно Броди се намира на един ден преход между Сяр и Неврокоп и с по два дена между Драма, Мелник и Петрич, та ще да е било важна преходна станция в древността, като взел на пътища, а и стратегически пункт, за да бъдат държани в покорност планинците тракийци. Не е известно най-старото наименование на това селище. Горно Броди се е наричало то тепърва след настаняването на славяните по тия места.

     В околностите на селото има свети места – Св. Дух, Св. Георги, Св. Константин (недалеч от Тиклите, гдето са намерени римски глинени съдове); Св. Богородица, поменатото вече Св. Кене, Св. Пантелеймон. Това са стари черквици, отдавна разрушени, и по всичко личи, че селото е било по-рано пръснато и се е събрало на сегашното си место – центъра – в турско време за по-добра взаимна защита.

     Пътят на походите, които са предприемали българските владетели Борис, Симеон, Самуил, Асеновци към Серес е минавал през Горно Броди. Чисто българското население тук е служело за главна опора на походите против византийските укрепени градове Сер, Мелник, Демир хисар. Югозападно от селото има една гориста местност, която се нарича Углеш. Там има също развалини. По всека вероятност там се е намирала кулата – лятна резиденция на деспота Углеш, който е владял Южна Македония след смъртта на Стефан Душана. Горно Броди се споменува в един паметник намерен в манастаря Св. Иван Предтеча, недалеч от Сер. Този паметник е писмо от цар Душана до началника на Вронди и Търлис Райко. Броди е бил тогаз малък градец, който е пазил прохода през Църна гора. Сръбското владичество е било тъй кратковременно тук, та не е оставило никакъв спомен. Никой в Горно Броди не знае, от где иде наименованието Углеш на поменатата местност.

     Горно Броди е планинско село на височина 1100 м над морското равнище. Сняг почва да вали през втората половина на септември, не е рядко да снежи и през първата половина на май.

    Лятото е прохладно. Със студената си като лед бистра, вкусна, лека планинска вода и със своя климат, Горно Броди служи за прекрасно летовище.

     Равнината под селото между Църна гора от север, Ръждевица и Лесиче камен от юг е малка и разделена от височината Мофтика на две половини: Долно Ливаде и Камарско или Горно Ливаде. И през двете тези малки котловини текат реки, които се съединяват при Старата кория в едно и образуват Бродската река, която, след като се съедини със Серовица, се влива в езерото Тахино. Църна гора е съставена от гранит, а Углеш и Кутелската височини от варовник.

     Вкусната студена вода иде от Църна гора – има извори и в самото село, – и влачи магнитна руда с пясъка. Горите на землището на Горно Броди са от бук, леска и дъб. Чак под върха на Кутелската височина – под Баждарюв чукар – се срещат тук-таме борчета. А Хайкова скала е обрасла с хвойна. Поради суровия климат и планинския терен земледелието е слабо развито.

     От житните храни виреят ръжта, овеса, слабо ечемика. Царевицата и фасулът стават в места, които се поливат. Картофите дават добра реколта. Лозата не вирее. Овощията също не стават. Трънки, диви ябълки (десници), дренки, круши, се намират в диво състояние в планините и подножията им. От влакнестите растения вирее ленът; сее се, колкото за домашно употребление, – но не стига.

     Горно Броди имаше в 1899 год., според Кънчева, 6100 жители, всички българи. И според нашите пресмятания – 1000 къщи по 6 души на къща средно – жителите беха кръгло 6000 души. Селото се дели на пет махали: Камара, Пазарска махала, Папас махала, Кукудар махала и Куюмджийска махала. Камарската махала е най-голяма и има три площади: Горно Бърце, Камара, Долно Бърце (или Кулата); Папас махала има един площад – Поляната; Кукудар махала – два: Кладнец, най-големия площад, гдето извира студена вода и тече през четири чучура, и Лескоте, по-малък площад. Пазарската махала също има един площад – Пазаря. Куюмджийската махала има един площад – Блага.

     До 70-те години на миналото столетие (XIX-и век – бел. моя) едно от главните занятия на брождени е било добиването на желязо от магнетитната руда на пясък, каквато влачат в изобилие ръчните потоци.

     Тя е била събирана чрез промивни копани и топена в примитивни пещи с дървени въглища, добивани също в изобилие от горите. Църна гора, по настоящем гола в частта си откъм Горно Броди, е била изсечена и изкоренена за въглища. Същото е станало с Мурица и други гори по-рано, сега голи места.

     През първата половина на 19-ти век е направена голямата черква Св. Димитър с иконостас от скъпа резба, с хубави икони-ореола на светците от злато и сребро. Пак тогаз, малко по-късно, е била съградена църквата Св. Богородица на Камара. Кулата с часовника е съградена в 1870 год.

     До края на миналото столетие землището на Горно Броди бе обитавано от свърхестествени същества. В Църна гора, в една пещера при Давков камен – една грамадна скала, най-голямата скала там, – живееше едно чудовище с крила – „витек“ – нещо като змей. В глуха доба той посещавал селото и нападал на някоя жена. Една жена е родила дете от него, много вълнесто по гърдите и гърба. Разбира се, отдавна не беше на свят този син на витека, и надали некога е бил, защото сигурно имаше преувеличение за някоя по-необикновена рожба.gorno_brodi

     Всеки извор си има своя стопанин и затова, когато пиеш за пръв път вода оттам, трябва да оставиш „нишан“, напр. да откъснеш конец от дрехата си. В горите живееха самодиви и самовили — опасно бе децата сами да скитат там. Големите дървета също си имаха стопани — не бива да се ходи по нужда под тях. През летото децата отиваха ягоди по близките гори, а есен за жир (жълъд) бук не требваше да обират всички ягоди и да събират всичкия жир, защото ще се разсърди „стопанина“.

Капаклия – имало караул на шосето Сяр – Неврокоп

Криви дол – гранична местност между Горно и Долно Броди

Муре бърдо – местност, през която минава шосето за Сер.

Шавратец – място, където по празници мъже жени и деца отивали „на свеща“, т. е. да запалят свещи.


→ Извор