Етикети

, , , , , ,

zappokr

Източник: bg.wikipedia.org

     Миналото на българите от Западните покрайнини е значим научен и същевременно политически проблем, който за съжаление не е проучван изцяло. Липсата на изследвания и публикации дава възможност за невероятни свободни съчинения, някои от които намират място дори и върху страниците на академични издания. Не се посочват правилно кои райони са присъединени към Югославия съгласно Ньойския мирен договор от 1919 г.; колко на брой села и градове са откъснати; тяхното развитие през Средновековието и Възраждането; не е даден и броят на разсечените села, което се извършва поради преждевременното навлизане на сръбски войски. Те нарушават решенията на Парижката мирна конференция, защото международната комисия, възглавявана от френския полковник Ордиони, не е очертала граничната линия и има възражения относно някои разсечени села. Решението за откъсването на един български район е смехотворно — три пъти по-малката България застрашавала западната си съседка. Ето защо се налагала „стратегическа” граница!

     Жестоката и нечовешка граница е описана като че ли най-вярно от Ст. Чилингиров. „И вие, които искате да знаете какво е неправда и какво е рана в живото тяло на един народ, елате, непременно елате тука — казва видният български писател, като наблюдава границата при с. Стрезимировци (Трънско). — Два пъти елате, ако сте българи и ако искате да видите как Соломоновата шега е станала действителна присъда в Ньой. Да видите как една международна граница прави от двора на един и същи човек две държавни територии. От едната страна на невидимата гранична линия да въздиша щерката, от другата да плаче побелялата от скръб майка. Оттук син да чака баща си, а оттатък баща да няма право дори да погледне към своя син.” [1]

     Община Сурдулица се намира в Пчински окръг, югоизточна Сърбия. Простира се от бреговете на река Българска (Южна) Морава на запад докъм сегашната граница с България на изток. Заема площ от 628 км2. Съставена е от 41 села и 1 град – общинският център Сурдулица. Най-източната част от общината, заключена между планинските масиви Рудина от североизток, Грамада от запад, Кървав камък от изток-югоизток и Царичка планина от югозапад, се ограничава една територия от около 160 км2, която до 1919 г. е част от Царство България. По силата на Ньойския мирен договор от българското етническо землище са откъснати територии, които България предава на Кралството на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия). Тези области остават известни в българската историография като Западни покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Всичко това са 1500 км2 територия, 120 хилядно българско население, 120 села, един град – Цариброд и две пазарни средища – Босилеград и Трънска Клисура, 1 гимназия, 6 прогимназии, 116 основни училища със 7892 ученици, 45 черкви и 42 свещеници.

     Според административното деление на България към 1885 г. селата Стрезимировци, Грознатовци, Дрàинци, Сухи дол, Клисура, Кострошевци, Паля и Колуница са се числели към Трънска околия. След административна реформа през 1908 г. Трънска околия става окръжие.

     С изключение на село Колуница, останалите села са разположени в най-западния дял на котловината Знеполе (или Трънска), част от физико-географската област Краище. Котловината е разположена по долината на река Ерма, ограничена между планините Рудина, Милославска и Руй на север, Ездимирска и Стража на изток, Люляк (Люцкан планина), Лешниковска и Боховска на юг. Дължината ѝ от запад на изток е около 20 км, а ширината около 3,5 км.

     В 8-те села според преброяване от 2002 г. все още преобладава население с българско етническо самосъзнание.

     Население на село Дрàинци:

година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 2002
брой 633 596 419 354 235 135 78

     Село Дрàинци (452 ж.). Тръгнеш ли от с. Клисура към с. Стрезимировци по равното шосе, извиващо се като змия край р. Ерма, едновременно изпитваш копнеж по китните чукари и долини и доволство от песента на планинските реки и потоци, влени в р. Ерма, която песен заглъхва в дълбоката прохлада на буките. Вляво от Ерма, на разстояние 5-6 километра от Клисура, в полите на Власинската планина (наричана от местното население Дрàинска планина), се намира с. Дрàинци с повече от 65 домакинства. Вековните дървета, спретнатите къщи, градините, минаващата през него река и тракането на близкото воденично колело, тази картина, галеща с наслада сърцето, съперничи на много курортни кътчета. Погледът ненаситно се носи през ливади, ниви, с натежали по тях класове, люлеещи се от планинския ветрец. То е прочуто със своето овощарство, особено със своите големи и сочни ябълки и круши. Има свое училище, а се ползва от Клисурската община и църква. Над селото, до самата Власинска (Дрàинска) планина се намира местността Валози.

     В северозападна посока от селото, на разстояние около един км се дига малкия рид Бучица, покрит с буки. В неговата тишина се намират драинските гробища. На изток от тях има гробища, останали от латинско време. След освобождението ни тук са идвали иманяри от цяла България да търсят и копаят пари и злато.[2]

     Етимология на името: с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Стар запис: Драинци 1451 (ИБИ XIII, 363); Дираинча 1576 (РСтСел 443); Драинци 1878 (РТК); Drainci (1М 148). Произход -от лично име Драя (Заимов 1967: 272; Заимов 1988: 98), срв. местното име Драин рид в Радомирско  (Чолева-Димитрова 2009: 205).[3]

Увеличи ме!

Землището на с. Драинци

Бележка към прибавения по-долу списък с местни имена. В голямата си част наименованията за извлечени от топографски и географски карти на района, поради което липсват ударения, а част от тях са изкривени при прехода към книжовен сръбски език. Дават се за сведение, че именните традиции отсам и оттатък границата са еднакви.

     Местни имена:

  • Банков извор – под вр. Въртоп – един от притоците, които образуват Дрàинска река
  • Барье
  • Белиште – С 0,5 –обща с Грознатовци, ниви;
  • Бучица – рид ( кота 997 м) – СЗ 0,5;
  • Влабара
  • Влайчина гувна
  • Врла страна
  • Гарине
  • Глобарица – обширна мест, с ниви, вдясно от пътя
  • Граовица
  • Гребишта
  • Драинска река
  • Котлина
  • Крошки дол
  • Лаз
  • Оджина бара
  • Орище
  • Поле – вляво от пътя
  • Плошье
  • Селско
  • Смрдан
  • Сомани (Самани) луг
  • Трнье – горичка – С 0,2
  • Тршевине
  • Чукар

 

[1] Божкова М., Българите от Западните покрайнини

[2] Николов, Радослав, Сб. Трънски край, С. 1940 г.

[3] Чолева-Димитрова, Анна, Селищни имена от югозападна България, С. 2002 г., стр. 68

Advertisements