Етикети

, , , , ,

     

g_topalov_1

Прелог (Тюлюджа), бивше село, спадало е към община с център с. Стожер. Води се към изчезналите селища.

     Не можах да го открия в стари писмени източници и засега не мога да кажа кога и от кого е основано селото.

     Но че тук е имало живот преди векове, говори и фактът, че на границата на землищата на двете села – Прелòг и Дебрене има следи от крепост, известна като „Калето край с. Дебрене„. Специалисти я определят от времето на Втора­та българска държава. Тя е от групата крепости в Добруджа, предназначени като щит срещу нахлуването на неприятели към столицата на България – Търновград. Това са 14 крепо­сти, между които спада и крепостта край Дебрене и Прелòг[1]. Това ми дава основание да твърде, че в района на Прелог преди векове е имало живот.

    Намирам го в писмени източници в българско време. През 1900 г. е включено в Балчишка околия, община Текенска.

   Старото име на селото е Тюлюджа. Какъв е произходът и значението на това наименование. В основата на „тюлюджа“ стои „тюлюджа-баба“. С това понятие се опре­деля вид растение, което на български значи сънкотка[2]. А на растението „сънкотка“ се дава и определението полско цвете, вид мъхната съсенка, с лилави цветове.[3]

  Тюлю-баба (сънкотка, съсънка) е съществително нарицателно име. Наставката „джа“ се прибавя към имената на някои селища и те придобиват формата на умалително прилагателно име. В нашия случай името може да се преведе Съсенково, Съсънчево. Същата промяна в имената на други селища, както и съседните Баладжа (Стожер) и Саръджа (Валог).

     За да му се даде името Тюлюджа преди векове, означава, че в тази горска и полска местност цветето съсънка е било разпространено в изобилие.

     През 1925 г. румънските власти сменят неофициално старото турско име. От Тюлюджа то става Плетощи (Pletoși), което в превод на български е Дългокосите. За името дава следното обяснение: Някогашните му жители, черкезите, носели дълги коси. В основата на думата стои „tul“, което означава дълги коси, кичури.[4]

    Със заповед № 2191 от 27.06.1942 г. е решено: „с. Тюлюджа да се преименува Прелòг“, което тогава спада към община Стожерска.

   Не можах да установя какви са съображенията на комисията по преименуванията да му даде това име. Според мене няма връзка между старото и новото име на селото. Литературните справочници дават следното определение: прелог. 1. Нива, оставена една-две години да прележи без обработване. 2. Угар[5] Заличено е от списъка ta населените места с указ 267/обн. 21.03.1969 г. По-подробни данни за бившето село Прелог може да се намерят в моята книга „Изчезнали селища от Добричка област през XIX и XX век”, 313-328 с.

     Калето при с. Дебрене, отбелязано по-горе днес е известно като крепостта при м. Славната канара. При провежданите в нея археологически разкопки са открити податки за уседнал живот още през късната бронзова епоха.

   За разлика от много други старини, камъните на тази малко позната твърдина не са били използвани за строителен материал на къщи и огради в околните села. Нейната отдалеченост и трудно достъпният релеф са спомогнали стените на укреплението да се съхранят на места на височина 2-3 м.

     Открити са древна амфора с 2002 бронзови ранновизантийски монети, от ранновизантийския период. Предполага се, че това е дарохранителницата от базиликата на крепостта, укрита при някое от варварските нашествия. В древното гърне са събирали лептата, която миряните давали за храма.

     Сред останките на средновековно наземно жилище археолозите се натъкват на бронзови апликации от старобългарски колан. Във времената на Първото българско царство мъжкият колан е имал ролята и на знак, сочещ сана и положението в обществото на притежателя му. Най-често богато апликирани препаски са носили воините, по тях се е разбирало какъв е рангът им. Откритите елементи са два типа и представляват стилизирани растителни мотиви – трилистник, вграден в лотос. Притежателят е бил воин, вероятно багатур, каквато титла са носили прославилите се в бой и военачалниците от средно ниво в епохата на Първото българско царство. Средновековният велможа е живял в края на ІХ и началото на Х в. Колибата, в която е открит неговия колан, е била изградена от пръти и кал и е унищожена при пожар. В жилището са открити още копчета и керамика.

    През този археологически сезон бяха напълно разкрити и останките на малка раннохристиянска базилика, около която най-вероятно впоследствие е възникнало и укреплението. Археолозите предполагат, че местността е била религиозен център с важно духовно значение.

     В подкрепа на тази хипотеза е и фактът, че в самата Славна канара през Средновековието са обособени скални манастири, където монаси отшелници са битували в общение с Бога. Крепостните стени са издигнати, за да пазят святото място от набезите на варварски племена, които са кръстосвали Добруджа в периода на Късната античност и Ранното средновековие – епоха, известна като Великото преселение на народите.

   След създаването на българската държава край бреговете на Дунав, крепостта в гората на Батовската долина е добила и военно-охранителни функции. В подкрепа на твърдението, че тук е имало воински контингенти е и една находка от първите разкопки, извършени преди повече от три десетилетия. Тогава е намерена отлично запазена българска сабя от времето на Първото българско царство. Тя също е датирана от ІХ-Х в., откогато е и новооткритият колан.

     Засега се смята, че крепостта е възникнала през ІV-V в. и е просъществувала до края на Х в., когато е била разрушена от руските войски на княз Светослав или от ромеите при превземането на Източна България през 970 г.

     За ойконима Прелог сме поместили няколко реда тук.


Автор: Георги ТОПАЛОВ, „Речник на селищните имена в Добричка област“


[1] Богданов, Иван. По българска земя. Исторически пътеписи. С., 1976, с. 108-109.

[2] Геров, Найден. Речник на българския език (допълнение), т. 6. С., 1978, с. 31.

[3] Авторски колектив – Български тълковен речник, II изд. 1976, с. 940.

[4] V. Stroescu. Цит. сьч., т. 2, 1925, с. 70, 71.

[5] Любомир Андрейчин и колектив. Цит. съч. С., 1955, с. 654.