Етикети

, , , , , ,

g_topalov_1

През петвековното иго турските поробители с всички сили и средства действувалива ликвидиране на българската държава и на народността ни. Едиа част от добруджанското население е унищожена, друга е заробена или прокудена зад границите на Отечеството, а трета – потурчена. Завършек на всичко това е даването на турски имена на селищата от нашия край.

Стар турски данъчен регистър от 1573 година е първият писмен източник за турски имена. Там са записани имената на джетепкешаните (овцевъдите) от селата на Варненската кааза (околия). Заради отглежданите от тях овце за продан те е следвало да плащат данъци в натура. Че тези турски наименования на селата от нашия край са дадени около средата на XVI век ни дава основание следният факт:

В посочения по-горе peгистър от с. Сираково са записани само двама овчари – Иетим Вели и Хасан Юсуф. Общият им данък възлиза на 40 овце. Предполага се, че селото приело името на първия от тях. В подкрепа на тази теза ще посочим още един пример. За съседното на спасовския район с. Белгун за 1573 година е посочено: „Ислям, син на Турхан… от с. Турнаханлар“. Следователно и това село получава име то на един от жителите си по онова време.

След Освобождението, около 1879-1880 година, с. Спасово става общински център в Балчишка околия. Спасовската община имала двадесет селища на I януари 1881 година. Няколко години по-късно към нея са присъединени и Септемврийци и Василево. Така до 1910 година тя имала 22 села.

През първите години на нашия век общинското управление в Спасово поема инициативата за смяна на старите турски имена с български. Това става главно под ръководството на тогавашния кмет Симеон Атанасов Николов, жител на с. Александър Стамболийски, роден в с. Караман кьой (Северна Добруджа). В с. Александър Стамболнйски семейството му идва през 1885 година. Баща му бил роден в с. Генерал Кантарджиево. Варненско., Симеон Ат. Николов бил без образование, но грамотен, находчив и с много добри делови качества. В общинското управление работил около тридесет години – от началото като служител, а по-късно като кмет. Последната длъжност заемал до 1918 година. Тогава починал на 52-годишна възраст.

На всички 22 селища, без изключение, се дават български имена. Смяната на имената е узаконена с Указ № 462, обнародван в „Държавен вестник“ от 21 декември 1906 година. Трябва да отбележим, че в спасовската община само Пчеларово е преименувано по-рано (на 21 септември 1898 година).

От 1879 до 1910 година спасовската община включвали селата Крушево, Преселсеци, Бежаново, Малина, Калина, Сираково, Люляково, Писарово, Орлово, Предял, Горица, Средина, Александър Стамболийски, Пелиново, Спасово, Било, Рогознна, Вичево, Черооково, Сърнено, Василево и Септемврийци.

При смяната на имената са се спазвали няколко момента – селото е приемало българския си превод или близък до него съобразно с природните условия, имена на личности от местно или национално значение и т. н. В подкрепа на тези мис ли ще дадем няколко примера:

Сърнено (старото име е Караджалар). В първоначалния си вид името е било Иетим Вели, което означава Сирак Вели.

Бежаново (Голям Качамак). На старото му име могат да се дадат няколко тълкования, едно от конто е „бягай“ (Кач).

Средина (Орта куюсу). Старото му име означава Средно село.

Горица (Орманджик). Новото име е буквален превод на старото.

Чернооково (Карагьозкуюсу). Новото име е приблизителен превод на старото.

Било (Сърт кьой) Новото име е буквален превод на старото.

Писарово (Кара Язаджи). Старово име означава Черен писар.

Рогозина (Хасър куюсу). На старото име може да се даде приблизителен превод Село на рогозките.

Замяна на турски личностни имена с български:

Спасово (Сюлейманлък). Новото име се дава на една от най-големнте български фамилии, заселила се тук след 1880 година. Дошла е от с. Голям Дервент, Ямболско.

Вичево (Хюсеии кьой): Новото име е на хаджи Вичо, който първи се установил в селото. Роден е в Котел.

Великово (Семизлери). Не е известно засега селото на кого носи името.

Замяна с нови личносии имена, при които няма смислова връзка със старите имена: Симеоново (Сахтиянлък). Oт 1946 година е Александър Стамболийски.

Новото име му се дава в памет на цар Симеон I. Но тази теза има и друга версия – населението изразявало уважение и към тогавашния кмет на спасовската община Симеон Ат. Николов. Старото име означава място, където се обработват животниски кожи.

Василево (Куртдуман). Но вото име се дава в чест на опълченеца Васил Контаров (Комитата). На старото име може да се даде приблизителен превод Вълча мъгла.

Цар Борисово (Септемврийци, Делни бей кьой). Новото име се дава в памет на княз Борис I, извършил покръстването на българите през 865 година. Временната управа на с. Белгун, без да вникне в смисъла на това име, го свързва с представителя на Кобурготската династия Борис III и през 1946 годииа му дава сегашното име. Едно от тълкованията на старото му име е Село на буйния бей.

Калина (Емирлери). Новото име се дава в чест на жителите на селото от фамилията Калинковн. Не е известно старо то име какво означава.

Крушево (Араклари). Край селото е имало много крушеви дървета. Едно от тълкованията на старото име е, че на мястото на селото растяла трева за пчелите.

Нови имена на селища, при които няма никаква връзка със старите:

Предял (Мурфача). Новото име на селото означавало, че то се намирало на предела на общината и държавата. Не е известно какво означава старото му име. Селото се на мираше на 5-6 километра северозападно от Спасово. Заличено е като населено място.

Малина (Голям чорал). Новото име отначало било Малиново. Не е известно какво означава старото му име.

Орлово (Малък чорал). Наминало се е в района на днешната овцефеома на ИПС „Добруджа“ край Генерал Тошево. Не е известно по какъв повод се дава новото и какво означава старото му име.

Преселенци (Баш Хисарлъка). Някои са склонни да дават тълкования на сегашното му име „преселници“, но това не звучи убедитено. Старото му име идва от „баш“ (голям, важен) и от „хисарлък“ (място, където има крепост и баня).

Кара бакъ – Старото име е на някакъв богат турчин Кара бакъ. През 1906 година селото е преименувано в Лиляково. В 1942 година то става Люляково. Някои са склонни да свързват последното име със селото, споменато в разказите на Йордан Йовков.

След толкова време можем да преценим, едва сега, колко разумни са били дедите и прадедите ни като са дали български имена на селата от нашия край. Че тези имена са оригинални и звучни се потвърждава и от факта, че са за пазени досега без изменение.

Изключение правят само селата Александър Стамболийски и Септемврийци. От върха на десетилетията осъзнаваме, че смяната на имената е едно благородно и патриотично дело. Интересно е да се отбележи, че масовата смяна на старите имена иа селата от Толбухинския регион, в това число и от Геноралтошевската община, става през 1942 година.


Автор: Геогри ТОПАЛОВ

Извор: „Добруджански глас“ (Генерал Тошево), год. XXI, бр. 3-5, 1990 г.