Етикети

, , , ,

Шатковица е малко селище: брои едва 9 къщи. То е разположено между потока, който слиза от източната страна на гребена, който Милевска планина пуска по посока па Царичка планина, и между пътя, който води от с. Извор за с. Божица, на запад от местността Прекòп. Потокът е незначителен и чак при вливането си в Метохийска река кара една воденица и то на цифун. Местото, дето е разположено селището, е разлато. Нивите му се намират близу до къщите; некои държат стръмните спусъци към Метохийска река и Шатковския дол, а ливадите са разположени в дола, долу под селото (по-малката част), или пък по гребена, горе (по-голямата част). Ридните ливади се косят почти всека година, но само в много дъждовни години дават достатъчно сено. Гората е изключително букова. Ниви, ливади и гори имат в местности, които носят следните названия: ниви: Бачèвище, Падѝна, Прекòп, Чàрдаче, Зàедница, Метлѝка, Пънове, Каменитица, Присое, Котка, Падиня̀к, Крива Ньива, Дъбче, Щетина и др., ливади: Рамнище, Делнице, Преки Дел, Градобия, Щетина, Угар, Бели каменье, Суа бара, Валог и др.; гори: Биволски дол, Под къщи, Под ограня и др.

Вода за пиене селяните взимат само от извори.

Понеже Милевският гребен се издига на една височина едва с 30-40 м над селото, затова не може и да го запази от студените ветрове. Селото е изложено доста чувствително на североизточния (козодерът) ветър, а също и на северния. За да се направи тука заселище, помогнало е само сравнително равното место и удобността да се отгледва по-лесно добитък, а инак никакви други условия не благоприятствуват.

Едно време целият синор на с. Шатковица принадлежал на монастиря в с. Метохия – служел за пасбище на добитъка му – а после бил насила взет от Зейнел бега из Кюстендил, който тук взел да изкарва на паша конете и говедата си. Той имал нужда от хора, които да му работят земята и да му косят ливадите, та затова поканил некои селяни из околните села да се заселят на постоянно, като им отстъпил по нещо за частно владение и ги взел под закрила, без която по това време не могло да се живее. Първи дошли некои си с име Йовановци от сръбското село Власина, а после Николинци и Карданье от Топли дол.

Днес селото не се дели на махали, макаръ че между къщите на отделните родове да има и по 200 метра разстояние. Сегашните родове са следните: Кардàновци, Никòлинци, Джòкинци и Арѝзановци.

За името на селото нищо положително не се знае. Има две обяснения: 1) Некога из мочурките на дола имало много диви патици, наричани тогава па и сега от тукашните хора шатки; та уж от думата шатки, ставало името на местността Шатковица. (Богато се заселило селото, името на местността съществувало — то се предало и на самото село). 2) По рударската вада, която иде откъм с. Царица, дошли в шатковско землище питомни шатки (патици) и тука били намерени от господарите им, притежатели на рудниците. Последните нарекли местото Шатковица. Преди около 50 години селото е носило и друго име – Дзедзулица – произходеще от това, че човек, кога ходи по тия стръмни места надолу, принуден е да преклека или да „дзèдза“, както казват планинците.

И през землището на Шатковица се забелезва рударската вада, за която стана реч при описанието на с. Лисец. Надолу, обаче, из Метохийско осое, се губят дирите й.

В синора на селото нема остатъци от старини, освен ако за такива могат да се сметат полузатрупаните вече подземни дупки (на 3 места), из които некога била вадена, разправят, оловена и железна руда. Сегашни рудотърсители, обаче, се убедили, след като копали в тех, че богатството е извадено.

Поминъкът на населението е скотовъдство, земеделие и дюлгерство; последньото упражняват по чужди села и то главно в Загорйе.

МИ: Александрин яз, Анданица, Байнови кошари, Бара, Баре, Бела репуша, Бели камък, Било, Божилов кладенец, Боинова кошара, Благунче, Броянова(?!) кръст, Високо бърдо (кота 1206,8 м), Градище, Гроб, Камик, Каменита чука, Кодинска ливада, Кочак (кота 1200,8 м), Кръстина ливада, Новкова падина, Падища, Папрадна падина, Пейчинова чешма, Попарена ливада, Примочище, Стара ливада, Тикварски гроб, Усоина, Церски дол, Чука (кота 1480,8 м), Шилегарник, Шишатовец.


Захариев, ЙОРДАН. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН, с. 451-453;