Етикети

, , , ,

Източник: bg.wikipedia.org

Източник: bg.wikipedia.org

     Миналото на българите от Западните покрайнини е значим научен и същевременно политически проблем, който за съжаление не е проучван изцяло. Липсата на изследвания и публикации дава възможност за невероятни свободни съчинения, някои от които намират място дори и върху страниците на академични издания. Не се посочват правилно кои райони са присъединени към Югославия съгласно Ньойския мирен договор от 1919 г.; колко на брой села и градове са откъснати; тяхното развитие през Средновековието и Възраждането; не е даден и броят на разсечените села, което се извършва поради преждевременното навлизане на сръбски войски. Те нарушават решенията на Парижката мирна конференция, защото международната комисия, възглавявана от френския полковник Ордиони, не е очертала граничната линия и има възражения относно някои разсечени села. Решението за откъсването на един български район е смехотворно — три пъти по-малката България застрашавала западната си съседка. Ето защо се налагала „стратегическа” граница!

     Жестоката и нечовешка граница е описана като че ли най-вярно от Ст. Чилингиров. „И вие, които искате да знаете какво е неправда и какво е рана в живото тяло на един народ, елате, непременно елате тука — казва видният български писател, като наблюдава границата при с. Стрезимировци (Трънско). — Два пъти елате, ако сте българи и ако искате да видите как Соломоновата шега е станала действителна присъда в Ньой. Да видите как една международна граница прави от двора на един и същи човек две държавни територии. От едната страна на невидимата гранична линия да въздиша щерката, от другата да плаче побелялата от скръб майка. Оттук син да чака баща си, а оттатък баща да няма право дори да погледне към своя син.” [1]

     Община Сурдулица се намира в Пчински окръг, югоизточна Сърбия. Простира се от бреговете на река Българска (Южна) Морава на запад докъм сегашната граница с България на изток. Заема площ от 628 км2. Съставена е от 41 села и 1 град – общинският център Сурдулица. Най-източната част от общината, заключена между планинските масиви Рудина от североизток, Грамада от запад, Кървав камък от изток-югоизток и Царичка планина от югозапад, се ограничава една територия от около 160 км2, която до 1919 г. е част от Царство България. По силата на Ньойския мирен договор от българското етническо землище са откъснати територии, които България предава на Кралството на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия). Тези области остават известни в българската историография като Западни покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Всичко това са 1500 км2 територия, 120 хилядно българско население, 120 села, един град – Цариброд и две пазарни средища – Босилеград и Трънска Клисура, 1 гимназия, 6 прогимназии, 116 основни училища със 7892 ученици, 45 черкви и 42 свещеници.

    Според административното деление на България към 1885 г. селата Стрезимировци, Грознатовци, Драинци, Колуница, Кострошевци, Клисура, Сухи дол, Паля и са се числели към Трънска околия. След административна реформа през 1908 г. Трънска околия става окръжие.

     С изключение на село Колуница, останалите села са разположени в най-западния дял на котловината Знеполе (или Трънска), част от физико-географската област Краище. Котловината е разположена по долината на река Ерма, ограничена между планините Рудина, Милославска и Руй на север, Ездимирска и Стража на изток, Люляк (Люцкан планина), Лешниковска и Боховска на юг. Дължината ѝ от запад на изток е около 20 км, а ширината около 3,5 км.

     В 8-те села според преброяване от 2002 г. все още преобладава население с българско етническо самосъзнание.

     Брой на населението по години:

година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 2002
брой 276 278 239 142 26 24 7

     Към 2011 г. Kолу̀ница е без постоянно население.

    Село Kолу̀ница (161 ж.) То е твърде интересно селище от 38 домакинства. (Преди 1920 г. имаше 349 ж.), в четири махали, разположени почти по връхните поляни на планинските разклонения между Равна шиба и Букова глава – край Колуничката река, която е един от началните притоци на Божичка река. Местността е колкото дива, толкова красива: сочни и обширни пасбища, които обаче не са послужили за развиване съответното скотовъдство, защото са попаднали твърде рано в ръцете на спахии (феодали-турци, които сами са живели далеч оттук – в Цариград и другаде), а по-късно продадени на търговци с добитък – за угояване на последния. Така най-голямото такова пасбище с размер около 15,000 декари, наричано (до 1920 г.) Шойлина планина (на името на притежателите му – братя Шойлеви от село Вукан, Трънско), е откупено от околното население едвам след новата сръбска граница от 1920 г.

     Поминъкът на населението е твърде мъчен. Поради това, голяма част от него се е изселила в турско време из Моравската равнина, а след освобождението – из останалата част на България. Населението има напълно еднакви черти в характера си с онова на околните села. И тук имаме следите от просветни огнища из далечните времена, каквито са манастирите: в местността Цветков гроб се намира неотдавна възстановеното манастирче “Св. Архангел летни”. А големите родове: Цвеини, Долномахленци и др., говорят за будността изобщо на това население.

     Етимология на името: с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Kolunica (IM 230). — От тур. заемка kolun ’млад кон’, срв. рум. colun ’магаре’, срв. мах. Kолунци в Босилеградско (вж. Заимов 1967: 205), МИ Kолуница (Kулуница) в Радомирско и Пернишко (Велев 1987; Чолева-Димитрова 2009: 253), Kолунички рид в Трънско, СелИ Kolun в Босна и Херцеговина (IM 230).[3]

Kolunica-edited

Землището на с. Колуница

     Бележка към прибавения по-долу списък с местни имена. В голямата си част наименованията са извлечени от топографски и географски карти на района, поради което липсват ударения, а част от тях са изкривени при прехода към книжовен сръбски език. Дават се за сведение, че именните традиции отсам и оттатък границата са еднакви.

Местни имена (МИ):

  • Баре
  • Бобуле – височина с кота 1531.
  • Вальевица
  • Венац
  • Врли камен – дол.
  • Гарина (2)
  • Горньа чука
  • Динина чука – 1593 м от Колунички рид.
  • Долина
  • Доньа мах.
  • Жветков гроб
  • Заведиски рид
  • Зайино грло
  • Зли дол
  • Йеленске баре
  • Калайджиски дол
  • Каменье
  • Коньари – мах.
  • Крвави камен
  • Миликина долина
  • Мурджина мах.
  • Мурджина
  • Ограньа
  • Падина
  • Палушка падина
  • Плакарски рид
  • Пландиште – премет (метатеза) от пладнище.
  • Планина
  • Плоча
  • Разкрсье
  • Рид
  • Савина река
  • Св. Архангел – църква.
  • Солиште
  • Скривеница – мах. на левия бряг на р. Колуница.
  • Стамболска мах.
  • Студени вир
  • Тршевина
  • Цвеини – мах.
  • Цвеин рид
  • Цветков гроб
  • Цветков чукар
  • Цветкова гарина
  • Яворов преслап – в посока с. Божица.

[1] Божкова М., Българите от Западните покрайнини.

[2] Николов, Радослав, Сб. Трънски край, С. 1940 г.

[3] Чолева-Димитрова, Анна, Селищни имена от югозападна България, С. 2002 г., с. 69.