Етикети

, , ,

В интернет намерихме списък на етноними с корен булгартук. Тъй като списъкът не е окончателен на следващите редове ще представим два  неотбелязани топонима в турската част на Странджа планина.

Пенека (днес Кюмюркьой) е село в Източна Тракия, днес в Турция. Селището е разположено на 170 метра надморска височина в най-югоизточните склонове на планината Странджа. В 19-ти век Пенека е будно българско село във Визенска каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873г. Пинека (Pinéka) е село с 205 домакинства и 1000 жители българи. Успоредицата Пинега е река в Архангелска област[1].

Ето какво пише Л. Милетич в „Разорението на Тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година“ за това село:

Въ Визанско имаше българи въ 6 села, отъ които само двѣ села,  П е н е ка  и  Я т р о с ъ, бѣха чисто български — гръкомани и ексархисти, а въ другитѣ – Ахъркьой, Евренли, Сергенъ (Саракиня) и св. Георги българитѣ, все патриархисти, бѣха смѣсени съ гърци, въ Ахъркьой — съ турци, а въ Сергенъ и съ турци и съ гърци. Най-видното българско село бѣ Пенека съ 260 български сѣмейства, съ едно смѣсено българско училище съ учитель и учителка. Поминъкътъ на жителитѣ бѣ отъ земедѣлие, скотовъдство и вѫглищарство. Вѫглищата изкарваха повече къмъ Родосто.

         Ние попаднахме на сърт Балгар [TK200] – местно название на горист хребет югоизточно от Пенека, на около 2 км от центъра на селото. Уточняваме че sirt означава ‘хребет, било‘ в турския език. Съвременното име Кюмюркьой отразява основния поминък на населението по тези места – производство на дървени въглища за продажба в Цариград.

         Старото име Пенека е неясно и засега не сме попадали на разработки относно неговото тълкуване. Заслужава да се отбележи, че съседното Ятрос е и едно от имената на река Янтра в древността. То е определено като тракийско.

         Другият етноним на който се натъкнахме е сърт Булгарторлугу [TK200] – отново гориста местност, разположена североизточно от село Сиврилер. Последното е ново село, образувано след 1878 г., тъй като отсъства от руската тривестова карта (РТК) от 1878 г.

        Името Булгарторлугу (Bulgartorluğu) може да бъде обяснено чрез тур. торлук ‘жижница за горене на дървени въглища‘[2], откъдето цялото наименование ще означава Българска жижница. Странджаските гори представляват най-древните запазени остатъци от влаголюбивата широколистна терциерна растителност на Европа.

„Някои села в Южна Странджа са възникнали преди 140-150 г. като въглищарски села, вероятно чрез съдействието на самата турска власт… Знае се положително, че с. Пертес, от което е образувано после с. Пинека (дн. в Турция), е било заселено от българи въглищари преди 250 години. Първите преселници били дядо Пенчо от Казанлък и дядо Пешо от Калофер… За развитието на въглищарството във Вътрешна Странджа ни говори разработката на желязната мина при градеца Малък Самоков (дн. в Турция) в тая част на планината. По сведения на италиански хронисти тая мина е съществувала още от ХVІІ в. Нейната разработка обаче е била немислима без въглищарството. По спомените на стари хора в доставката на въглища са взимали участие стотици и хиляди селяни от Малкотърновска, Миденска и Визенска околии…
Цялото това огромно предприятие за експлоатация на странджанските гори е било в ръцете на българите, които са били вековните обитатели на планината“
(Георги поп Аянов, из „Странджа – етнографски, географски и исторически проучвания“) [3].

 


Извори:

РТК – Руска триверстова карта, мярка 1:121 000, издание 1878 г.

TK200 – Руска топографска карта, мярка 1:200 000, издание 1978 г.


[1] сп. „Български език“, 1973 г., кн. 5, с. 408.

[2] Чалъков, М., В: сп. Родопи, кн. 10, 1988 г., с. 17.

[3] http://www.desant.net/show-news/28831