Етикети

, , ,

bugarinje_internet

Фрагмент от картен лист к-34-068, издание 1974 г.

bugarino_aus_map_eddy

Фрагмент от карта на Австро-Унгария, издание ок. 1910 г.

По-горе е представен един топоним от днешна южна Сърбия, досами границата с БЮРМакедония. Районът е бил под административно управление на царство България през време на Първата световна война,  когато е извършено преброяване от Министерството на вътрешните работи и народното здраве (1917 г.), където е отразено името Бугариня. В турски данъчен опис за 1654-5 г. за Кюстендилски санджак, каза Кратово селото е изписано Бугарин, и са облагани 6 домакинстава (ханета) с данъка джизие (плащан само от християни) (ТИБИ 8: 236). Дали най-ранна форма е Бугарин/Бугарино/Бугариня/Бугаринье не е толкова съществено. По-занимателно е, че езиковата структура на името е тип етноним. Етноним (от гръцки: ἔθνος, éthnos – нация и ὄνομα, ónoma – име) е названието на нации, народи, народности, племена, племенни съюзи, родове и др., както и етнически групи. Произходът и функционирането на етнонимите се изучава от етнонимиката, раздел на ономастиката.

Днес етнонимът е променен на Славуевац (от славей, но се среща и като родово име – Славуевци), най-малкото, за да не боде очите на днешните македонци и днешните жители на южна Сърбия, част от тях и от албански произход. Името очевидно показва етническата принадлежност на жителите му в миналото, така че да получи името Бугариня. Към 2002 г. селото се обитава от 482 души.

Североизточно от селището се открива запазеното местно име Бугаринско пландиште (премет от пладнище) (фрагмент 3).

Bugarinje_1940_Wehrmacht_karte

Откъслек от топокарта на Вермахта, 1940 г. – репродукция на Сръбска такава от 1925 г. (интернет)

Къде в Сърбия има други етнонимни названия, свързани с българин, вижте тук:

Бугаре, Сагонево

Къде в Турция има етнонимни названия, сързани с народностното ни самоназвание, вижте тук:

Етнонимни топоними в Странджа

Какво е топоним, може да прочетете тук:

За Топонимио

Защо географските имена (топонимите) са интересни?

Имената на местностите (местата) имат важен дял в живота и историята на дадено населено място. Основното им предназначение е да служат за обозначаване и ориентир на хората за определени райони от землището, което обитават. Тези имена неминуемо присъстват в ежедневието, в стопанската дейност, в разговорите по между им. За историята е важен езиковият произход на топонимите – даващ представа за различните етнически групи, живяли и битували по землищата на днешните населени места. Топонимите понякога са езикови резервати за остарели думи или такива с изгубено или забравено значение, а друг път,  бидейки свързани с хората показват информация за отделни лица и родове, свързани чрез събитие или собственически отношения със земята, която обитава.

В 21-и век топонимите остават дял от живота, но в по-малка степен част от човешката цивилизация (80% от населението на Земята живее в градове, където топонимите са ограничени).

Класификацията и характеристиката на топонимията се прави по няколко основни белега. Първо по ред, но не и по значение е тяхната обхватност, т. е. територията, която името на местността обхваща. Много са случаите когато един топоним е обединяващ, а редица други служат за конкретизиране и разчленяване на неговата площ. Или от тук можем да ги разделим на първични и вторични имена. За пример може да ни послужи кварталът като основна единица на населеното място и имената на съставящите го улици.

Имената на местностите никък не са случайни. Те са избирани по конкретен повод, по конкретна причина, и без дори да подозираме съдържат в себе си интересна, но закодирана информация. Те маркират събития, случки, преживелици от дълбока древност, граничат дори с мистериозното. Другата класификация на топонимите е по техният лингвистичен произход. Времето минава, минават векове, минават епохи – редят се човешки поколения, както се редят денят и ноща. Минават племена и народи  – едни остават трайно по тези земи, други продължават нататък. Въздигат се и залязват велики империи – Македонската, Римската, Византийската, Османската, а забързаното време не спира. От съвместното съжителство на тези племена и народи се оформят нови етноси, създали и укрепили собствени държави, имащи важен дял в историята на Балканите, а и на Европа. От тях единствено България не си променя името от самото си зараждане до наши дни[1].


[1] https://toponymio.wordpress.com/2014/09/29/mestnosti-gorno-draglishte/#more-105

ТИБИ 8 – Турски извори за българската история, т. 8, 2001, Сф.


Използваните картни листове, могат да се открият в секция:

Ресурси