Езикът на земята – Бугаровце

Етикети

, , , ,

bugarovce

Фрагмент от карта на Австро-Унгария, издание ок. 1910 г.

По-рано представихме добре известен за науката топоним, по-точно ойконим (селищно название) в днешна южна Сърбия, наречен Бугариня. Днес добавяме фрагмент от карта, на която е нанесен друг ойконим, находящ се север-северозападно от Прешево. За това наименование открихме съвсем малко. Не е ясно дали ойконимът е известен на нашата историческа и ономастична наука.

По време на Първата световна война районът е бил под административно управление на царство България, когато е извършено преброяване от Министерството на вътрешните работи и народното здраве (1917 г.). Името Бугаровце не се среща. Чрез сравнение на няколко картни източника с доста голяма сигурност може да се каже, че селището е било записано под името Маджаре. Днес се намира в близост до границата с Косово. Населението му е било 108 души.

Маджаре, както и формата Бугаровце се явяват сръбска правописна норма на Маджари и Бугаровци. Тоест това са наименования от патронимичен произход. Според изследователите на тази проблематика, патронимичните имена на селищата винаги се образуват от лично мъжко име и окончанието –евци или –овци. Първоначално те възникват от разрастването на едно домакинство. В последствие се оформя самостоятелно родово селище, което започва да носи името на главата на семейството – първозаселник (първоосновател). От такъв произход са множеството наименования в Еленско, Габровско и Троянско – Буйновци, Батулци, Йотовци, Пенчовци и мн. др.

Но в същото време разглежданите ойконими са и етноними. Етноним (от гръцки: ἔθνος, éthnos – нация и ὄνομα, ónoma – име) е названието на нации, народи, народности, племена, племенни съюзи, родове и др., както и етнически групи. Произходът и функционирането на етнонимите се изучава от етнонимиката, раздел на ономастиката.

Значи тук се касае за селище основано от род Бугари (т.е Българи) като по-късно името е променено на Маджари. За жалост последното име е безинтересно за нас.

Поради малкото сведения не е ясно дали се натъкваме на грешка от създетелите на картата. Все пак, това е малко вероятно – касае се за топографска карта на генералния щаб на Автро-Унгарската империя! В подобни документи грешките не са изключени, но сведени до минимум.

Не може да се отговори на въпроса кога е променено името от Бугаровце на днешното Маджаре. Факт е, че всички селищни имена на територията на днешна Сърбия, съдържащи етнонима българин са били променени. Така е при Бугариновац край Прокупле – днес Юг Богдановац. За Бугариня – днес Славуевци има нарочна статия в блога.


Къде в Сърбия има други етнонимни названия вижте тук:

Бугаре, Сагонево

Бугариня (Славуевци)

Къде в Турция има етнонимни названия, сързани с народностното ни самоназвание, вижте тук:

Етнонимни топоними в Странджа

Какво е топоним, може да прочетете тук:

За Топонимио

Защо географските имена (топонимите) са интересни?

Имената на местностите (местата) имат важен дял в живота и историята на дадено населено място. Основното им предназначение е да служат за обозначаване и ориентир на хората за определени райони от землището, което обитават. Тези имена неминуемо присъстват в ежедневието, в стопанската дейност, в разговорите по между им. За историята е важен езиковият произход на топонимите – даващ представа за различните етнически групи, живяли и битували по землищата на днешните населени места. Топонимите понякога са езикови резервати за остарели думи или такива с изгубено или забравено значение, а друг път,  бидейки свързани с хората показват информация за отделни лица и родове, свързани чрез събитие или собственически отношения със земята, която обитава.

В 21-и век топонимите остават дял от живота, но в по-малка степен част от човешката цивилизация (80% от населението на Земята живее в градове, където топонимите са ограничени).

Класификацията и характеристиката на топонимията се прави по няколко основни белега. Първо по ред, но не и по значение е тяхната обхватност, т. е. територията, която името на местността обхваща. Много са случаите когато един топоним е обединяващ, а редица други служат за конкретизиране и разчленяване на неговата площ. Или от тук можем да ги разделим на първични и вторични имена. За пример може да ни послужи кварталът като основна единица на населеното място и имената на съставящите го улици.

Имената на местностите никък не са случайни. Те са избирани по конкретен повод, по конкретна причина, и без дори да подозираме съдържат в себе си интересна, но закодирана информация. Те маркират събития, случки, преживелици от дълбока древност, граничат дори с мистериозното. Другата класификация на топонимите е по техният лингвистичен произход. Времето минава, минават векове, минават епохи – редят се човешки поколения, както се редят денят и ноща. Минават племена и народи  – едни остават трайно по тези земи, други продължават нататък. Въздигат се и залязват велики империи – Македонската, Римската, Византийската, Османската, а забързаното време не спира. От съвместното съжителство на тези племена и народи се оформят нови етноси, създали и укрепили собствени държави, имащи важен дял в историята на Балканите, а и на Европа. От тях единствено България не си променя името от самото си зараждане до наши дни.

Използваните картни листове, могат да се открият в секция:

Ресурси

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s