Етикети

, , , , ,

В статия за село Колуница, близо до днешната граница със Сърбия издирихме тълкувание за произхода на името му. Редно е да добавим новите сведения отделно, които не са свързани пряко с посочената статия.

Нека припомним етимологията на името: с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Kolunica (IM 230). — От тур. заемка kolun ’млад кон’, срв. рум. colun ’магаре’, срв. мах. Kолунци в Босилеградско (вж. Заимов 1967: 205), МИ Kолуница (Kулуница) в Радомирско и Пернишко (Велев 1987; Чолева-Димитрова 2009: 253), Kолунички рид в Трънско, СелИ Kolun в Босна и Херцеговина (IM 230).[1]

Кулуница е и местност в землищата на с. Герман и с. Длабочица. община Крива Паланка, сега БЮРМ. Представлява висок рид, заобиколен от три страни от Мала река. Ниските му части са обрасли с широколистна гора, а билния дял е прошарен с поляни и изоставени ниви.

Семантични успоредици за местни названия тип Конярник откриваме в селата Драговита (там и заселка), Скръвеница, Долна Невля, Баре, Било, Грапа, Преслап.  Планината Бесна кобила и село Подържи кон също са в тази група. Така може да се допусне, че отглеждането и развъждането на коне в този район, известен не съвсем коректно като Западни покрайнини, има дълбоки корени в бита на населението.


Допълнено 23 февр. 2017

Наскоро открити успоредици в източна България. Колуновско дере  – горист дол, находящ се 5,2 км ЮЗ от с. Писменово, общ. Приморско (извор: ТК 33).

kolunovsko_dere

Другаде е дадено като река Колоница (извор: РТК 1878).

kolonica_tk_1878


[1] Чолева-Димитрова, А., Селищни имена от югозападна България, С., 2002 г., стр. 69