Етикети

, , ,

Село Груйнци* лежи от двете страни на Груйнската долина, която води началото си от източната страна на Милевска планина. Тя събира водите на три по-малки долинки и образуваният по тоя начин буен поток носи име Студèна рèка.

* През 1919 година Ньойският договор разделя село Груинци на две, като по-голямата част от него влиза в границите на новосформираното Кралството на сърби, хървати и словенци, а една от махалите му (Гелчина махала, днес част от с. Киселица, общ. Трекляно) остава на територията на България.

По-надолу той се събира с варовитата Изворщица и излива водите си в Драговищица. Летно време водата на Студèна рèка отбиват, за да поливат с нея ливадите и малкото овощни градини на селото, та затова от Поповдолска махала надолу коритото на потока остава сухо. Стари хора помнят, кога Студèна рèка била много по-голема и не протичала между песъци и камъни, както що е днес особено в долното й течение. Тогава в нея живяла и риба. която дохождала от Драговищица и достигала дори до центъра на Груйнци. Сега, обаче, голяма част от склоновете на долината и разклоненията й са оголени и ерозирани от дъждовните води, които са смъкнали, пък продължават и да смъкват голямо количество земя, чакъл и едри камъни и ги трупат в дъното й. Силни порои ги вземат от тук и с тресък ги влекат из Изворщица към Босилиградско-Райчиловската котловина. При сегашното си разположение селото не би могло да съществува без Студèна рèка, защото без нея нема с що да поливат ливадите, овощните и зеленчукови градини; освен това, голема част от махалите взимат и вода за пиене от нея.

Селото е пръснато надлъж по долината, но има махали и по второстепенни долини. За да използуват равнинните за заселища, голема част от селяните са били принудени да правят своите къщи на открито место и затова са ги изложили много силно на студените ветрове – северния и северозападния. Некои махали са използували по-безветрените места – валозите и изложените на слънце склонове на долината – и там построили къщите си. Изобщо, не може да се каже, кои ветрове преобладават: това зависи от местоположението на отделните махали, но целият груйнски синор много е открит на северните ветрове. Местоположението на селището е такъво, че често го бие и град.

Из целото груйнско землище има в изобилие изворна вода, извънредно студена и нивка. По-забележителни чешми и извори са: Ангелова чешма, Милева чешма, Попов бунар, Шишатовец, Гарица и др. Тази вода — изворната — се намира повече около политe на Груйнска планина (тъй тука наричат Милевската планина), затова, селяните не могат да се ползуват от нея, а пият от Студена река понякога и мътна вода.

Всичката работна земя се намира до къщите в махалите. Повечето селяни имат ниви високо в планината, които засеват преимуществено с овес, редко с пролетна ръж. По-близките ниви се засеват с ечмик, (от него главно се меси хлебът), ръж, пшеница, а ония, които могат да се поливат, засеват с царевица. Около къщите големи пространства са заети с ливади; дъбова гора имат съвсем малко. Целото село притежава обща селска букова гора Осое, от която взимат и дърва за горене, и материял за градеж. Ниви, ливади, кории и гори имат в места, които носят следните названия: ниви: Вучков чукар, Говедарнив, Георгьевица, Неден, Елино борйе, Гушавец, Стубел, Косматица, Ранчовец, Кошарище, Станове, Площе, Поище, Попов дол, Сребърна бара, Милино гумно, Славче, Ранище, Шопка, Врани кръс, Белешак, Люти дол, Турско гумно и др.; ливади: Дулан, Гаришки дол, Гарваница, Изворйе, У река, Прогон, Вочник, Радевица, Тръсèвина, Мосте, Елино борйе, Селище, Ограня, Прълюш и др.; гори: Браньище, Осое, Косматица, Шибак, Брезйе, Биволски дол, Гушавец, Попов дол, Валог, Селище и др.

Селото има разбиен тип на поселище, защото е пръснато на неколко махали; между крайните има разстояние по цел час, даже и повече. Махалите са следните:

  1. Поповдолска махала се намира до бърдото Косматпца и брои 6 къщи.
  1. Радулова махала се намира при местността Милково гумно и брои 5 къщи.
  1. Ранина махала е най-големата – 14 къщи. Намира се в местността Прълюш. Две къщи от тази махала сс по настрана и се казват Бакалци.
  1. В местността Прогон се намира Антина махала, която брои 8 къщи. Четирите от тех носят име Петковци.
  1. Костадинова махала – 4 къщи; намира се при сегашните гробища.
  1. В местността Рèка (по пътя за с. Извор) се намира махалата Баба Станкини с 6 къщи от които 3 носят име Пашинци.
  2. Махала Село днес брои 4 къщи. Едно време тук е било купното селище.
  1. Ковачева махала се намира до бърдото Мечит и има 5 къщи.
  1. На североизток, от Мечит се намира Зеленкова махала с 9 къщи.
  1. В иай-горнята часть на Студена река е разположена махалта Река или Каравильина махала с 7 къщи и
  2. Най-отгоре, на една височина от 1470 м, се намира махала Дедо Костадиновци или Коритарци с 1 къща.

Там, дето са къщите за живение, построени са и останалите сгради, нуждни на домакинството: търли, кошари, плевници, кочини, кокошарници и др.

За да се заселят тук хора, привлекло ги е, вероятно, удобното место за пасбище. За първия основател никой нищо не знае. Знаят само, че името му било дедо Груя, но отде е дошъл, това не можа никой да ми каже. Той е дал и името на селището. Най-старото поселище, както разправят некои старци, било в местността Дулан, малко по́ на изток от днешната махала Село. Там сега достатъчно ясно личат местата на сградите. Селището не било много големо. По едно време дошъл спахия, родом от Щип, който бил „звер“ турчин, та ужасно измъчвал селяните. Последните, като не могли вече да търпят насилията му, сговорили се и го убили. После натоварили покъщината си на коне, забрали и добитъка си и напуснали завинаги селото. Дълго време се скитали и най-после дошли до Петроханския проход в Стара планина, дето образували, казват, ново поселище с име Гинци. Властта не могла да ги залови и накаже, защото такива били законите: щом успееш да излезеш от границите на санджака и влезеш в друг, ти си като в чужда държава. Пътувайки за Стара планина, те минали през трънското село Боова́. Тук, по молбата на един селянин от същото село, оставили в него едно дете сираче, на име Ра́на (Ранò) и продължили пътя си. Боовчанинът, който го прибрал, го отхранил, то порасло и го направил зет – за едничката си дъщеря. Овчарувал Рана в деда си, а жена му всека вечер дохождала при него и му носела хлеб. Роднини некои взели да й се подиграват, че мъжът й е овчар, и тя всека вечер да ходи хлеб да му носи, като на слуга, та тя предумала мъжа си да напуснат Боова и да избегат в напуснатото от него село Груйнци. Една нощ, като прибрали малкото вещи, що имали, тръгнали на запад да търсят Груйнци, като подкарали със себе си и кравата, която им бил дал „старойкята“ на сватбата. Пренощували в с. Драгойчинци. През нощта им се изгубила кравата. Сутринта пак тръгнали, и кога дошли вече в Груйнско землище, в местността Елно борие, за чудо намерили и кравата, че пасе спокойно сочна трева. Веднага решили тука да построят колибата си, едно че кравата им показала „куде им е късмето“, и друго – не посмели да отидат в самото село Груйнци, за да не пострадат нещо от турците. И тъй, Рана туря повторно основа на сегашното село Груйнци. Като се минали неколко години, Рана преместил къщата си до Студена река, в днешната местност Бранище, дето после се образувало село, от което сега е останала само една махала с име Село. Най-напред при Ра́на дошли преселници от трънското село Зелениград; по-късно дошъл от Божица Веселин Ковач.

Дали бежанците груйнчанье са основали наново селото Гинци или пък то е съществувало, когато са отишли и, следователно, се считат като пришелци, това точно не се знае. Знае се само като положително че в Гинци има груйнчанье. Дедо Павле, родом от Груйнци, преди около 150 години (тъй се разказва), като ходилъ в Берковица за сол (едно време солта в Крайще се донасяла от Берковица и Лом), намерил в с. Гинци един много стар човек (около 110 годишен), с когото се заприказвал. Старецът му казал между другото и това, какво всички гинчанье са от с. Груйнци, че сам той, старец, бил десетгодишно дете, кога побягнали от огнищата си из Груйнци. А когато взел да го разпитва и за некой груйнски местности, тогава дедо Павле разбралъ, че наистина говори с груйничанин.

Преди 50 години целото село Груйнци било купно селище и броило около 80 къщи, всички построени в днешната махала Селище или Село. За удобство – да са по-близу до нивите с добитъка – се пръснали по махали и то в тия места, в които дотогава се намирали кошарите им. Старецът дедо Митре Стефанов, 80-годишен, казва, че той бил на 30 години, кога всички къщи били на едно место. Днес местата на напуснатите къщи са обърнати в зеленчукови градини, в които най-вече се ражда здраво червено зеле.

В синора на с. Груйнци не се срещат много старини. Има, обаче, само една, твърде добре запазена. В местността Бело каменье иа запад от редката гора Брезйе, точно на междата (между с. Милевци и Груйнци), на десно от пътеката, която води към нивите над Брезйе, в една становитна скала, открита само към юг, се чете и от 30 м разстояние надпис ОРОС (граница, предел). Височината на буквите е 30 см, а цедият надпис е дълъг 85 см. Вероятно, тук ще е минавала некога границата между България и Сърбия – от Чемерник през тия места за Землен на Струма, Скалата е точно на вододелното било между Драговищица и Треклинска река.

На изток от най-високия връх на Милевска планинаБандерата или нареченият от мене Самовилняк (1729,7 м.) – между камъните на по-низкия връх Рамняк, стои един подвижен камък, не по-широк от 50 см и дълг около 80, върху който се съзират едва четливи букви (около 10 см високи), които в своята целост могат да се прочетат „синор“. Добре са очертани само буквите и и н.

Главният поминък на селяните е земеделие, свързано със скотовъдство, но от него излиза едва за прехрана. От ден на ден селото обеднява, и жителите му търсят своята прехрана „у дулгерлъка“ из разни кътища на България. Напоследък мнозина заминаватъ и за Америка, дето получават надница и до 15 л., от които харчат за прехрана не повече от 3 л., а остатъка пестят.

МИ около Грỳйнци: Ангелова чешма, Антинa малa (Антинa махала), Баба Стaнкина махалa (Бабастанкини, Станкина махала), Бабаянкина махалa, Бакалцu, Бандера, Белешaк, Бело каменье, Биволски дол, Босuловска нuва, Браньище, Брeзье, Бỳмбарова махалa, Валог, Вочник, Врaни крс, Вучков чукар, Гaвраница (Гарваница), Гaрица, Гаришки дол, Георгьевица, Говедарник, Грỳйнци, Груйнска планина, Груйнска долина, Гỳшавец, Дедо Костадиновци, Димuтрина нuва, Дулaн, Елино бoрье (Елно бoрье), Зелeнкова малa (Зеленкова махала), Извoрье, Каравuльина махала, Ковачeвци (Ковачeва маалa, Ковачeва махала), Коритарьe (Коритарцu), Космaтица, Костадuнова маалa (Костадuнова махала, Костадинска махала, Костадuнье маалa), Кошaрище,  Кỳсина падuна, Лю́ти дол, Мечит, Милeва чешмa, Милевска планина, Мuленовци, Мuлково гỳмно (Милино гумно), Милькашe, Мосте, Неден, Ограня, Осое, Осoйна, Пашинцu, Петковци, Площе, Пoище, Попов бунар, Попoв дол (Поповдoлска махала), Прeвет, Прлỳш (Прлю́ш), Прогон, Радевица, Радỳлова малa (Рaдулова махала), Рамняк, Рaнина малa (Рaнина махала), Рaнище, Рaнчовец, Рeка, Рекарцu, Светa вoда, Светa Недeля, Селo (Селище), Славче, Срeбърна бaра, Станове, Стубел, Студeна рeка, Треклинска река, Тръсeвина, Тỳрско гỳмно, У река, Успението на Пресвета Богородица, Шибак, Шишaтовец, Шопка.[1]


[1] Кацарова-Папа, Гергана. Местните имена в Босилеградско, В. Търново, 2013 г., с. 50-53

Извор: „Кюстендилското краище“, Йордан Захариев, 653 с., Сборник народни умотворения, том 32, 1918 г., с. 447-451

Advertisements