Етикети

, , , , , , ,

Като селищно име Царичина се среща в Костинбродска община и е известно донякъде поради разкопки, започнати през 1990 г. под ръководството на Генералния щаб на БА?! Царичина се наричат още рид в Стара планина, както и село в западна Сърбия. Тук бихме желали да оставим кратки сведения за значението на тоза име.

Югозападно от Сеница, общински център в Сърбия се среща същото селищно име – Царичина. По часовниковата стрелка съседни селища са Грабовница, Тријебине, Вишњева, Блато, Врбница, Милаковићи, Копривна, Горњи Страњани и Праља.

В селото битува легенда за възникване на селото и името му. Благородническият род Неманичи са използвали мястото за летовище. Твърди се дори, че цар Стефан Урош I (1243–1276) е идвал да почива тук, като свидетелство за това е изворът Царева вода, в близост до границата със землището на Требине.[1]

Неразбираемото днес име е обяснено с методите на т. нар. народна етимология, като е създаден споменатия по-горе мит. Народът често нагажда чужди думи, както и думи от родния език, станали вече неразбираеми, към обикновени думи от собствения си език. Причина за такова нагаждане е случайната звукова близост между думи. При нагаждането думите търпят леки промени. Това явление се нарича промяна на думите по народна етимология[2].

След като се ограничим от легендите приемливо е следното обяснение. В „Материали за български ботаничен речник“ с автори Давидов, Явашев и Ахтаров, издание 1939 г. се казва, че цàричина е народно име на растението ‘червен омайник, Geum coccineum‘ (Ахтаров 1939: 537). Други народни имена са богородична свещ, калеш (кальо), свекървини очи, гороцвет, грочелец,  омайниче, подщерк, див невен. В сръбските говори може да означава друго растение, не сме попадали на ботаничен речник на сърбохърватски.


Ахтаров 1939 – Ахтаров, Б., Давидов, Б., Явашев А. Материали за български ботанически речник, Сф., 1939


[1] http://www.poreklo.rs/2015/03/08/poreklo-prezimena-selo-caricina-sjenica/

[2] Георгиев, Вл, Дуриданов, Ив. Езикознане, Сф, 1978, с. 173