Етикети

, , , , , , ,

На 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойският диктат, с който за България приключва Първата световна война. По силата на този договор Македония е поделена между Гърция и Сърбия, като за България остава само Пиринския край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт.

Попарени са и надеждите за излаз на Бяло море. Още по-болезнено е, че България трябва да се раздели с изконни свои територии, които дотогава са били в нейните граници, дори и според Берлинския договор – Румъния присвоява Южна Добруджа, а Сърбия поглъща и Западните покрайнини – Тимошко, Царибродско и Босилеградско. Така се очертава една от най-нехуманните граници, наречена от журналистите тогава „черната граница“. Тя разсича 25 български села, като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, семейства, роднини и приятели. В граничните села е забранено да се държат кучета, да се сеят високи селскостопански култури, да се свети нощно време.
Българското население посреща с бурни протести решението на Ньой. Три години българките от Западните покрайнни носят черни забрадки.

Източник: bg.wikipedia.org

Източник: bg.wikipedia.org

Жестоката и нечовешка граница е описана като че ли най-вярно от Ст. Чилингиров. „И вие, които искате да знаете какво е неправда и какво е рана в живото тяло на един народ, елате, непременно елате тука — казва видният български писател, като наблюдава границата при с. Стрезимировци (Трънско). — Два пъти елате, ако сте българи и ако искате да видите как Соломоновата шега е станала действителна присъда в Ньой. Да видите как една международна граница прави от двора на един и същи човек две държавни територии. От едната страна на невидимата гранична линия да въздиша щерката, от другата да плаче побелялата от скръб майка. Оттук син да чака баща си, а оттатък баща да няма право дори да погледне към своя син.”[1]

Община Сурдулица се намира в Пчински окръг, югоизточна Сърбия. Простира се от бреговете на река Българска (Южна) Морава на запад докъм сегашната граница с България на изток.  Заема площ от 628 км2. Съставена е от 41 села и 1 град – общинският център Сурдулица. Най-източната част от общината, заключена между планинските масиви Рудина от североизток, Грамада от запад, Кървав камък от изток-югоизток и Царичка планина от югозапад, се ограничава една територия от около 160 км2, която до 1919 г. е част от Царство България. По силата на Ньойския мирен договор от българското етническо землище са откъснати територии, които България предава на Кралството на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия). Тези области остават известни в българската историография като Западни покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Всичко това са 1500 км2 територия, 120 хилядно българско население, 120 села, един град – Цариброд и две пазарни средища – Босилеград и Трънска Клисура, 1 гимназия, 6 прогимназии, 116 основни училища със 7892 ученици, 45 черкви и 42 свещеници.

Според административното деление на България към 1885 г. селата Стрезимировци, Грознатовци, Драинци, Колуница, Кострошевци, Клисура, Сухи дол, Паля и са се числели към Трънска околия. След административна реформа през 1908 г. Трънска околия става окръжие.

С изключение на село Колуница, останалите села са разположени в най-западния дял на котловината Знеполе (или Трънска), част от физико-географската област Краище. Котловината е разположена по долината на река Ерма, ограничена между планините Рудина, Милославска и Руй на север, Ездимирска и Стража на изток, Люляк (Люцкан планина), Лешниковска и Боховска на юг. Дължината ѝ от запад на изток е около 20 км, а ширината около 3,5 км.

В 8 от тях според преброяване от 2002 г. Все още преобладава население с българско етническо самосъзнание.

sp-2-20-suhi-dol-model

Село  Сухи дол (362 ж. – към 1940 г. – бел. моя) е разположено е между десния и левия притоци на река Ерма. До 1920 г. е имало 67 домакинства – сгради с население 445, което се отличава със своята предприемчивост. Има сравнително и по-хубави имоти, затова населението се характеризира със забележим аристократизъм. В културно и обществено отношение е държало по-тясна връзка със село Кострошовци и с. Паля. Поминъкът изобщо има същите характеристики, както ония за останалите села в тоя край. Тук имаме единствената фабрика на керемиди, наподобяващи марсилските, но са гладки и се нареждат по подобие на люспите на шарана.[2]

Населението по години:

  • 1948 – 445
  • 1953 – 426
  • 1961 – 331
  • 1971 – 281
  • 1981 – 174
  • 1991 – 96
  • 2002 – 69
  • 2011 – 56

Етимология на името: Су̀(х)и дол, с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Стар запис: Суходол 1576 (РСтСел 443); Сухи Долъ 1878 (РТК); Suhi Dol (IM 417). — От су(х) ’беден на вода’ и дол, често в топонимията. [3]

Местни (географски) имена:

  • Беглик – махала
  • Буче – рид, западна граница с Клисура
  • Влаов рид
  • Гавраница
  • Гаина падина
  • Губерача
  • Гърбасов дол – от мах. Гърбасовци – Клисура, граничен;
  • Дел
  • Завидина махала (Завидини)
  • Йелашье
  • Ковачица
  • Кострошевска река
  • Крстато дрво
  • Лапини – махала
  • Лешки до(л)
  • Лештар – дол
  • Луг
  • Маковиште
  • Маричов гроб
  • Пладнище
  • Подрашицу
  • Просия
  • Радойчине кошаре
  • Ракелина ограньа
  • Рашица
  • Росица – рид, кота 988
  • Самоковиште
  • Света вода
  • Слива
  • Спанчица (Станчица) – дол
  • Страна
  • Тршевина
  • Цигански дол
  • Шумье – махала

За останалите Трънски села може да прочетете тук:

Грознатовци

Драинци

Колуница

Кострошовци

Клисура

Паля

Грознатовци


 

[1] Божкова М., Българите от Западните покрайнини

[2] Николов, Радослав, Сб. Трънски край, С. 1940 г.

[3] Чолева-Димитрова, Анна, Селищни имена от югозападна България, С. 2002 г., с. 69

Advertisements