Етикети

, , , , , , ,

Врело е планинско село в община Бабушница. В северна посока е синорът с Грънчар, северозападно е Модра стена и река Лужница. От запад са Пържойне и Алексине в общ. Власотинце. От юг е Добровиш. На изток и югоизток са съответно Бердуй и Лесковица.

Тези земи са окупирани от Сърбия по време на войната през 1877-8 г. и удобно забравени да бъдат присъединени към България на „мирните преговори“ в Берлин. По-късно по време на Първата световна война (1915-1918 г.) общ. Бабушница е включена в състава на Царство България. В междувоенния период отново е към Кралството на сърби, хървати и словенци. По време военните години 1941-44 г. областта отново е българска.

Броят на населението през годините изглежда така:

година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 2002 2011
брой 364 569 638 545 425 247 141 75

Врело е селище от пръснат тип. Състои се от няколко отдалечени един спрямо друг дялове – Зайедница, Колибище, Костадинов рид, Църнощица, Камен, Рид и Папия. Списъкът с названията на заселките не е окончателен.

Последното от имената предизвиква любопитство. Освен название на заселка, то е име на височина на синора между Врело и Бердуй с кота 854 и дол, спускащ се в североизточно направление през землището на Бердуй. Явява се ляв приток на Зли дол – поток, който пък е ляв приток на Лужница.

Съвсем същото теренно название откриваме в Странджа планина, северно от р. Велека и село Бродилово. Ето какво споделя с нас Т. Трифонов за този топоним:

Папийско дере – поток, който се спуска от вр. Папия. Върхът е характерен навигационен ориентир и фигурира във венециански карти още от 1560 г. Думата πάπια на гръцки значи ‘патица‘ и може да се предполага, че наименованието е свързано с прелета на патиците над върха по пътя им на юг.[1]

Остава открит въпроса каква е причината за поява на наименованието Папия в едно планинско село, където няма никакви следи от гръцко влияние. За заемка от гръцки език на думата папия няма сведения.


[1] Трифонов, Трифон. 700 наименования от българското Черноморие, Вн., 2007, с. 70.