Етикети

, , , , , , , , , , ,

Обща информация:

Население: 99 души (ГРАО, 2015 г.)
Землище: 19,855 км²
Надморска височина: 57 м
Пощенски код: 8257

      Курудере — така се казвало Раковсково някога. Раз­положено е на двата бяга на река Курудере и от нея носи името си — преведено от турски — Суха река. Тя води началото си от дoл, започващ непосредстве­но от централното било на Стара планина. В близост до ис­торическата местност Табите. След няколко километра в нея се влива дола, който събира водите източно от с. Паницово. По-надолу, по течението, след като приеме водите на няколко дола, най-забележителния от които е Дълбокия дол, тя се влива в Карагеоргиевска река, чрез нея във вливащата се в Черно море река Двойница, по която е минавала грани­цата между Княжество България и Източна Румелия.

В горното течение скалистите й брегове са твърде причудливи. които я правят интересна река. Във водосбора й се намират селата: Паницово и Раковсково и редица истори­чески обекти. Реката е била с променлив дебит и през летни­те месеци пресъхва. Това не е било пречка в миналото да бъдат изградени воденици; в района на Паницово е имало такава на дядо Демирко. А в непосредствена близост до с. Курудере е била воденицата на дядо Велико. Те били зад­вижвани с водни колела. И до 1955 г. са работели за нуждите на населението.

Според съществуващите предания селото е създадено през XVIII и началото на XIX век. Тогава било сключено споразумение с турската власт да се заселят на българска територия черкези от Кавказ. Именно тогава са дошли чер­кези и са заселили селото. Те са построили къщи. Характерни за времето от кирпич и дърво, покрити със слама. Поминъ­кът им бил земеделие и скотовъдство. Занимавали се обаче и с кражби и плячкосване на добитък от местното българско население. Избирали са удобни места за засада, където из­чаквали минаващи търговци от Месембрия за вътрешността на страната. Там ги нападали и плячкосвали стоките на кер­ваните.

Едно от тези места било в местността Капиите, меж­ду с. Баня и сегашната Горска барака. Турската власт не само не преследвала извършителите на бандитските деяния, а и ги покровителствала — така са живели черкезите до Рус­ко-Турската освободителна война. Когато разбрали за нас­тъплението на руските войски в региона, те панически по­бягнали към Турция, изоставяйки имотите и имуществото си.

През този пери­од на път за Месембрия жител на с. Голица. Варненско, на име Неделчо Иванов, ви­дял обезлюденото Курудере и решил да се засели в него. Така той станал първият български заселник и е основоположник на новото българско на­селение в Курудере. На след дълго време неговият пример бил последван още от 12 семейства. Всички от Голица, Варненско.

Така това е било първата заселническа вълна.

След края на Руско-Турската освободителна война ня­кои територии останали неосвободени — като Странджа. Там хората загубили надежда, че ще бъдат освободени и решили да се заселят в освободена България. Така пък започнало пре­селването на Странданското село Граматиково. Тъй като те са свикнали да живеят в планина, решили да се заселят в ос­вободена вече Стара планина. Научили за безлюдното Куру­дере и се заселили в него 18 семейства от Граматиково.

Това е била втората заселническа вълна, в която са били и моите прародители по майчина линия. Това е било през 1879-1880 г. Третата заселническа вълна е била през 1903 г.. след по­тушаването на Илинденско-Преображенското въстание.

Четвъртата вълна била през 1913 г., когато Турция нарушава границата, установена след Балканската война и в гръб на България (заета със Сърбия) подлага на огън и меч населението на Одринска Тракия. По сметки на съвременници като Л. Милетич са убити и изклани около 50 000, а над 300 000 са прокудени и успели да избягат до свободна България.

Селото е наречено на героя на българското национално освободително движение Г. С. Раковски през 1934 г., когато в цялата страна са преименувани селища с турски имена. Старото му име е Кору дере, заради местоположението му преди 1926 г. в местността Кору дере (Куру дере, от тур. Сух дол), до едноименната река. През лятото обикновено в нея няма много вода, но при големи дъждове, събира водите, идващи от по-високите части на Балкан и излиза от коритото си. През 1926 г. реката придошла и завлякла къщите на цялото село. Заради свличане на почвата и опасност от пропадане, жителите поискали преместване на селото нагоре към близка височина по пътя за Обзор в местност, заобиколена от хубава гора. Въпреки, разрешението да се преместят, дълго време никой не се преселвал, тъй като не се знаело дали ще има тук вода. Докато накрая един човек изкопал кладенецът, който и сега бележи центъра на селото и станало ясно, че и тук вода има. На новото място е построен параклис „Св. Константин и Елена“, който служи и за църква и за училище. Старото село Кору дере било изцяло разрушено, останала само църквата му „Св. Константин“. На новото си място, селото се развива много динамично и населението му от 20-те години започва бързо да се увеличава. Започва да работи Държавно горско стопанство, което осигурява поминъка на по-голямата част от жителите на селото. През 70-те години на XX в. обаче то запада и населението започва да намалява бързо. Днес в селото живеят само възрастни хора. Няма вече училище, защото тук отдавна няма деца. В землището на селото се откриват средновековни български монети. През 1990 г. там са намерени две сребърни монети от времето на Иван Александър и сина му Михаил.[1]

Раковсково във времето

Както навсякъде, така и в Раковсково има местности с определени наименования. На много от тях не са сменени турските наименования — като например Коджа кованлък. Балар тепе, Ченгене гюл и други. Има и български наимено­вания — като Дългата нива, Петково кладенче, Чукаря и дру­ги.

Споменавам тези местности, защото на раковчани жи­вотът им бил свързан с тях — там са им били нивите и една част от живота им минавала там в труд. за да си изкарват прехраната.

Някога в тези местности е кипял живот — чували са се човешка глъч и жътварскн песни, а и дрънкане на звънци от многото тогава стада от овце и кози.

По време на колективизацията на селското стопанство, произтичащо от комунистическата идеология, бяха създаде­ни ТКЗС. През този период все още се чувстваше живот по споменатите местности. Сега вече не се чува нищо — нито бръмченето на тракторите, нито гласът на звънците, нито пък жътварски песни. А пък и природата си е свършила ра­ботата. като е ерозирала голяма част от територията на тези местности. Сега е пусто и мрачно.[2]

  • Айвалъка
  • Ачма тепе – м. и извор
  • Ачмите
  • Бозалъка
  • Букака
  • Воденицата
  • Вълков кокошарник
  • Генов вир
  • Гермето (Голямото Герме) – внушителен землен вал с ров от юг, строен от време на Аспархова България, когато тук е минавала южната граница с Византия. Свързва се с Паницовското градище чрез по-малко валове в различни посоки.
  • Голям джамбаз
  • Горен боаз
  • Джамбаза
  • Дългата стока
  • Дядозлатьова чешма
  • Иванчова боа
  • Лефтерчев гърбел
  • Малък Джамбаз – връх
  • Палатките
  • Поляната
  • Припека
  • Скрипака
  • Тетерта
  • Юрта
  • Юсеинкюво

До 1928 г. в Раковсково са настанени и оземлени 6 бежански семейства от Източна Тракия – по едно семейство от: с. Маглаи къой, на Петко Стопянов (4); от с. Пенека, на Стоян Теодоров (4); от с. Сатъ къой, на Руса Полихронова (2), от с. Урумбегли, на Иван Христов и от гр. Скопо, на Георги Стоянов (2). В преместеното на ново място село построяват параклис „Св. Константин и Елена“, който служи и за църква, и за училище. Старото село Кору дере било изцяло разрушено, останала само църквата му „Св. Константин“ Източно от сегашното село в местността Манастирчето има развалини от стара църква, наполовин километър северно от него минава преградният зид, идващ откъм Обзор и продължаващ в западна посока, наричан тук Ирмето (Гермето), който населението счита за някогашна граница между България и Византия. На около 1 км северозападно от селото се намират две конусообразни могили. Километър и половина на юг личат следите от старото черкезко село.

Жители

8190 – 98 9010 – 150 1905 – 196 1910 – 213

1926 – 403 1934 – 456 1946 – 538 1956 – 586 1965 – 278 1970 – 226

1975 – 81 1981 – 66 1985 – 74 1992 – 102 2001 – 104

ТОПОНИМИ И ХИДРОНИМИ В ЗЕМЛИЩЕТО НА РАКОВСКОВО:

Ачмите, Балар тепе, Гермето, Гермия, Грънците, Дениз дере, Дългата гора, Еркесия, Ирмето, Кара гюлге, Кованлъка, Куру дере, Кюп ада, Луда река, Малката могила, Манастирчето, Могилата, Мочурището, Над селото, Палаз дере. При воденицата, Пчеларника, Свети Константин и Елена, Сухата река, Телкиляра, Трънливата гора, Тухлите, Узун ада, Урсуз ада, Чаир тарла, Ченагене гьол, Черкезките табии, Черкезкото село, Юрта, Юртищата, Юртлука, Янева чешма. [3]


[1] http://www.eminska.geachelonia.org/rakovskovo.php

[2] http://www.youblisher.com/p/903648-Иван-Арнаудов-Раковсково-с-име-на-герой/

[3] Райчевски, С. Крайбрежна Стара планина. Топоними и хидроними, 2007, с. 145-6