Етикети

, , , , , , ,

Село Върбешница е разположено в южния склон на бърдо Веслец, което е част от Западния Предбалкан. Надморската му височина е 320-380 м . Отстои на 10 км от гр. Враца и на 5 км от гр. Мездра. То е едно от 28-те съставни селища на селищната система на Мездра. На изток  землището на селото граничи  с тези на селата Горна Кремена и Долна Кремена, на юг – с Боденец, на запад и югозапад – с Костелево и Крапец, на северозапад – с Веслец и Горно Пещене. По-рано, до 3 април 1945 г., когато населената местност Върбешки Веслец принадлежеше към с. Върбешница, землището граничело и с това на с. Мраморен.

Землището на с. Върбешница включва дял от бърдо Веслец: по-голямата част се намира на юг от главното било, а по-малка – на север. Сега то обхваща площ от 27070 дка.

Бърдо Веслец е изградено от кредитни варовици. Северните му склонове са стръмни и скалисти, а южните – полегати и заоблени. Това определя особеностите на върбешкото землище: наличие на огромни залежи от бял камък, което през 20-и век дава основен поминък на голяма част от жителите му, преобладание на ливадни и сиви горски почви, плодородна земя намираща се предимно на юг от селото, е крайно недостатъчна за изхранване на населението.

Горите обхващат по-високите склонове на бърдо Веслец и се състоят от липа, леска, габър, дъб, както и от други храстови и тревни формации.

Във Върбешкото селище има множество извори и стубли, по-голямата част, от които пресъхват през лятото. Най-големият и постоянен воден поток е Върбешката река, вливаща се в р. Искър при гр. Мездра. Тя води началото си от два извора: единият е местността Селище, а другият – в средата на селото.

Що се отнася до името на селото, още в първите писмени извори, т.е. от 15 в., неизменно е било едно и също – Върбешница. То несъмнено произлиза от наличието на много върби по течението на двата извора до сливането им в една обща река в местност Смесите. И тъй като името е славянско, най- рано ще да се е появило след заселването на славяни по тези места, т. е. след началото на 7-и век от н.е.

Първоначално селото се е намирало в местността Селище. В района местност Долно пладнище, южно от шосето за Враца, до скоро личаха трапове, които са били основи на старите къщи. На новото място населението се е заселило някъде към началото на 19-и век, вероятно по време на кърджалийските размирици. Именно тогава един овчар от Гюрмезите разчистил извора в Дедов дол, а по-късно, при бликналата обилна вода, е направен кладенец. От него черпили вода за пиене и поели добитъка, затова и до днес този извор, по- късно каптиран, носи името Кладенеца.

Както се вижда, преобладава почти напълно славянската терминология, свързана с географските и теренни особености: връх, могила, клисура (бел. моя – всъщност ранна заемка от гръцки), а така също названия, произлезли от дървесни видове, имена на собственици и т.н. Такова е например названието Дръмка – местност обрасла с храсти. Най-добрите кариери от бял варовик са именно там, където камъкът е почти на повърхността и е невъзможно да съществува по-едра горска растителност.


извор