Етикети

, , , , , , ,

Първоначално преселниците се заселват в месността Селището близо до р. Искър. Тогава реката била дълбока и чиста, през зимата замръзвала и се образувал дълбок лед. Населението обичало да се весели върху леда, но веднъж по време на сватба когато сватбарите потропвали ритмично, леда  се пропукал и всички,  които били върху него потънали в ледените води на реката. Така тази сватба се превърнала в кървава, останалите жители проклели това място  и водени от старейшината дядо Вълко и неговите синове, се преселили на сегашното място където се намира и до ден днешен.
Мястото което избрали заселниците било пусто и с много тръни, затова го нарекли с името Дърманци произлизаща от турската дума „дърме”  т.е. „тръне” (бел. моя – дърм/дръм не е турска, а българска дума, без -е на края, което може да е събирателно/умалително подобно на буче. Подобни названия на селища – Дръмша, Костинбродско. Въобще Дърманци е име от жителско име, родоначалник на род, основал селото, вж. по-долу оригиналния текст). В района на селото се намира една римска надгробна плоча и съкровище  от голям брой римски сребърни монети.

Вероятно около днешното село Дърманци през римската епоха е имало канаба /квартал/ от заселници на римски град.
Дърманци се споменава за първи път с днешното си име в османски документ от средата на ХV век като село с единадесет домакинства.

Тъй като  името на с. Дърманци е жителско, то следва, че жители на средновековния град Дърманица са основали село Дърманци, това обаче е станало много време преди края на ХV век и османското нашествие. Средновековния български град Дърманица е разрушен от турците още в 1393 г.  заради стратегическото му положение по пътя за София и Искърския пролом, затова е безлюден и се нарича „мезра” – арабско  наименование, което означава „място без население”.


извор

Реклами