Етикети

, , , , , , , ,

Фамилното име (ФИ) Гьондеров, Гьондерски, което е срещано във Варна, Стефан Илчев извежда от тур. gönder ‘прът, остен‘ (Илчев 1969: 149). Йордан Заимов ни дава няколко други възможности за местното име Гьондèрска падѝна – дол, Ю от Блатино (общ. Дупница) – като прилагателно от нерегистирано местно име  *Гьондер, сравнимо с Гьондера – връх с кота 1538 м, разположен ЮИ от Сапарева баня (близо до курорта Паничище). На първо място той поставя тур. диалектни  думи könder ‘вид полско цвете‘ или от ginder ‘магарешки бодил‘. Насетне споменава родовото име (РИ) Гьондеров в село Луково, Свогенско, както и местното име Гьондерова страна, очевидно свързано с РИ. Авторът изтъква и възможната връзка между незасвидетелствано *гьондер>дюлгер (Заимов 2012а: 334). Според двамата автори Гиндерска махала (Райково, Смолянско) и Гиндерски са успоредни форми на началното Гьондеров.

Тук бихме искали да посочим една друга връзка и възможно тълкувание, по-точно на ФИ Гьондеров, а не толкова на местните имена. За връх Гьондера може само да се спомене, че магарешки бодил се среща до около 1600 м надморска височина, но полски цветя едва ли виреят на такава височина в Рила. След 1989 г. административно върха получава име Подслона (ЕС 2014: 169).

Гьондер се е наричала най-малката организационна единица във войнушкия корпус на Османската империя. Войнуци (наричани и войнугани/войнегани) са били немюсюлманско зависимо население, участвало във военни походи, в замяна на което получавали правото да владеят наследствени земи – т. нар. „войнушки бащини“. На тях не им се плащало, а се издържали от бащините си. Били са освободени от някои райетски данъци и са се ползвали със статут на „свободни поданици“ в държавата.

Войнуганският институт се запазва в Османската империя до 1839 г., когато е отменен с Гюлханския хат-и-шериф, но за някои български земи (Знеполско) остава дори до Освобождението.

Войнуците се наемали като въоръжени конници, пехота и обоз. Най-малкото подразделение – гьондер, се състояло от 4-6 души. Понеже всеки е бил задължен да отбие 2 (според някои източници 3) години военна служба, през това време останалите от гьондера, наречени ямаци, обработвали и техните ниви, като реколтата давали на семействата им.

Етимологията на думата гьондер ни дава Кръстьо Йорданов в своята студия „Командно-управленският апарат на войнушката институция…“. В бележка под линия той посочва гьондер (на перс. низе) – копие, което е било основното оръжие в поход, носено от войнуците в първите векове на Османското владичество (Йорданов 2012: 38). Последното ни връща до бележката на Илчев към ФИ Гьондеров – прът, остен (вж. по-горе).

Известно е, че личните и фамилни имена се получават във връзка със занаят, лични черти или особености от характера у човек. Поради това рядкото фамилно име Гьондеров, срещано във Варна и Луково (Свогенско) би следвало да се свързва със занаята на някой от предците на днешните му носители, а именно участник във войнушки гьондер.


Извори:

ЕС 2014 – Киселкова, Александра. Промени в наименованията на физикогеографски обекти в България 1878-2014 г. Енциклопедичен справочник, София.

Заимов 2012 – Заимов, Йордан. Български водопис, а – том 1, б – том 2, В. Търново.

Илчев 1969 – Илчев, Стефан. Речник на личните и фамилните имена у българите, София.

Йорданов 2012 – Йорданов, Кръстьо. Командно-управленският апарат на войнушката институция в българските земи под османска власт през XV-XVI век: Йерархична структура, функции и кадрови състав. В „Исторически преглед“, 2012, кн. 3-4, електронна версия.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Войнуци

Advertisements