Етикети

, , , , , , , , , ,

Настоящата статия засяга етимологията на топонима Ярамаз кая, скално образувание, част от гребен на Камчийска планина в Източна България. Отхвърлят се стари решения за смисъла на името и обосновано се предлага ново.

В интернет попаднахме на топонима Ярàмаз кая (Куцаров 2009: 238), Ярамаз кая (ТК25), Ярмас кая (Райчевски 2007: 517),  както и варианта Харамаз кая (ТК05) да се тълкува като Непотребна скала (неясен първи компонент и от тур. kaya ‘скала, камък‘). Според нас този превод е неподходящ за скален обект. На друго място пък името е обяснено наивно като „не ти отива, не е за теб, не ти подхожда тази работа“ (Куцаров 2009: 33). Поради тази причина е необходимо изясняване на произхода и значението на това теренно име в настоящите бележки.

От географска гледна точка Ярàмаз кая е скално образувание с нагънат релеф и червеникав цвят, западно от село Булаир, общ. Долен чифлик. Целият район на Вълчановите скали, наричани и Злите камъни е наситен със старини, скални ниши, изсечени по скалите стъпала, столчета и щерни. В миналото е имало голямо светилище, което Ал. Фол сочи като едно от значимите култови скални светилища на тракийското племе нипсеи. Според него това тракийско светилище заедно с гъстата мрежа от антични селища и добрата пътна система през римската епоха локализират седалището на нипсеите, чиято владетелска династия трябва да е била и династията на тракийския владетел Садала, споменат в известния месемврийски надпис от IV век пр. Хр. Петър Делев през 80-те години на XX век открива в местностите Вълчанови скали, Злите камъни и Язларе жертвени камъни, обект на иманярски страсти (Райчевски 2007: 31).

 В една своя статия проф. Селимски, изтъкнат наш ономаст и етимолог, обяснява фамилните имена Ярмазов, Арамазов, Рамазов и Ермазова, получени като прякор от заемката ярамаз ‘лош човек, безчестник‘ (Геров 5: 617), както и диалектното (в Смолско, Пирдопско) йарамазин ‘жесток човек‘ (Кънчев 1968: 108), с произход от тур. yaramaz ‘1. Немирник, палав (за дете), 2. Лош, зъл 3. Неудобен, неподходящ‘ (Селимски 2016: 199). Тук би трябвало да се вземе второто значение на  yaramaz – лош, зъл. По този начин Злите камъни се явява частична калка на името.

 В други части на страната се откриват следните успоредици в  земеписен прочит: Зла страна (Миланово, общ. Своге), Зли дол (Бойчиновци, общ. Бойчиновци). В местния говор зъл ‘стръмно, отвесно място‘, което отговаря на описанието на нашия обект.

Възможна е и друга връзка в смисъла на името – наличието на  скално светилище. Тогава названието може да се тълкува като дадено на лошо, зло, грешно, порочно място в очите на околните жители. Подобни имена откриваме при Кара манастир – (О)чер(н)ен манастир, Кара кая, където обаче няма черни скали. Първото място е скален манастир в Провадийско, а второто тракийско скално светилище в Западни Родопи. Добре проучено е светилището южно от вр. Скрибина (край Крибул), край което се намира и местност Църните скали (с друго име: Кара кая). Във връзка със забранени, зли места са множеството топоними Анатема (Натема) – букв. отлъчване на гръцки език. Анатема е най-тежкото наказание, използвано за борба на църквата с противниците й – еретици, грешници и т.н. Например Анатема – в землището на село Бял извор (общ. Ардино), Югово (общ. Лъки) и мн. други.

Така остава неясно коя форма е по-стара – Злите скали или Ярамаз кая. Вълчанови скали е по-ново име, свързвано с няколко легенди за Вълчан войвода, подклаждани от неясните изсичания в източната част на скалния масив.

На тоя етап за най-близкото село – Булаир не се знае много. В картата на Ф. Каниц (1877) селото е нанесено Бел бей (Билае). След Освобождението селото се изписвало Бела река (1880), Бели-бе и Белибе в различни административни документи (Аджемлерски 2012: 128). Населението му е било изцяло турско, изселило се по време и след Осводителната война от 1878 г. (Райчевски 2007: 33). Днес селото е малко, брои 40-ина двора, а местното му население нарича селото си Бельова, като значело на тур. равно било (Аджемлерски 2012: 128). Тук вероятно е станало объркване с думата ova ‘поле‘, а не било.

По-интересно е съседното село Голица (по-старо Гулица), което е старо дервентджийско селище-легенда, подобно на Еркèч (Козичино) и Чèнге (Аспарухово). Тези три села спадат към етнографската група ваяци.

Корените на Голица се крият много назад във вековете, като самите голичани се имат за преки потомци на Аспаруховите българи. В селото се говори на много интересен архаичен диалект, запазен и до днес. Голичани са много добри колонизатори като са предали диалекта и фолклора си на немалко села от Варненска, Бургаска и Добричка област, подобрявайки заварената топонимия (често от турско-арабски произход), а в Украйна се намира сродно село със същото име. За Еркèч се знае, че е колонизирало 66 села в североизточна България.

През годините на османската власт селото се е ползвало с привилегии като дервентджийско село – задължение  на жителите било да пазят Дюлинския проход.

Подобна отличителна особеност на терена като Злите скали няма как да е убягнала от погледа на голичани. Затова това име ще да е по-старото название, калкирано впоследствие на турски език.

Като обобщение – Ярамаз/Харамаз/Ярмас кая=Злите/Вълчанови скали са имена на един и същ скалист гребен в Източна България, който поради историята и легендите около него е будил любопитство у жителите на околните села. Село Голица е по-старо като селище, затова и името Злите скали може да се приеме като по-старо, от което се е получил по-късния топоним Ярамаз кая.


Извори:

Аджемлерски 2012 – Аджемлерски, Светослав. Справочник на селищните имена във Варненска област, В. Търново.

Геров 5 – Геров, Найден. Речник на българския език, том 5, София, 1904.

Куцаров 2009 – Куцаров, Петър. Еркèч и еркèчани, Бургас, 2009.

Кънчев 1968 Кънчев, Иван. Говорът на с. Смолско, Пирдопско, БДиал. 4, 5-159.

Райчевски 2007 – Райчевски, Стоян. Крайбрежна Стара планина. Топоними и хидроними, София.

Селимски 2016 Селимски, Людвиг. Етюди по етимология и ономастика, В. Търново.

ТК 05, ТК25 – Топографска карта, мярка 1:5000 (л. К-35-43-(77), 1:25000 (л. K-35-043-2).

Advertisements