Етикети

, , , , , , ,

В монографията „Топонимията на Чир­панско“ Н. Павлова изследва местните, вод­ните и селищните имена, както и антропонимите в бившата Чирпанска околия. Осъществяването на такъв труд изисква многогодишна теренна работа, задача, с която тя се е справила успешно. С известни прекъсвания в продължение на 15 год. ав­торката е посетила и е успяла да обхване всичките селища в района. Изследването е структурирано по утвърдената вече тради­ция за подобни ономастични трудове, което е необходимата предпоставка за осъщест­вяване на бъдещите обобщения на езико­вите материали от различните региони след запълване на топонимната карта на Бъл­гария.

Трудът се състои от: Увод (5-7); Етноцентрични аспекти на топонимията и антропонимията в Чирпанско (Езикова архео­логия в Чирпанския край) (8-22); Селищна история (23-102); Езикова характеристика на местните имена (103-141); Речник на име­ната (142-392), както и библиография, списък на информаторите и на съкращенията в труда.

В малката по обем, но наситена с много богато съдържание и разнообразна информация глава „Етноцентрични аспекти на топонимията и антропонимията в Чирпанско (Езикова археология в Чирпанския край)“ Н. Павлова разглежда редица местни имена (МИ), които, поради изгубената информация за изходната лексема или поради изчезване на реалиите, са със спорни в науката етимологии или с битуващи сред населението народни етимологии.

Авторката е подбрала много интересни МИ, чието сполучливо и убедително етимологично тълкуване води до важни изводи за историята на Чирпанския край. Различни названия като Маданката, Бакърджийката, Жилата, Арма баир и др. имат един обединяващ ги елемент – в тяхната основа са легнали названия на реалии, свързани с рударството и метолодобива. Н. Павлова привежда аргументи, че тези занаяти са съществували още по време на турското робство. Тя свързва произхода на редица МИ с поминъка на населението, напр. селищното име Кулачлар (Кулочово) извежда от тур. kulac ‘мярка, с която се обозначавали рудничното поле’; МИ Секито/Цекито – от немския термин zeche ‘рудник’, а Чоната (Чирпанско), Щолната (Маданско) според авторката са от немския рударски термин stollen ‘хоризонтална минна галерия, започваща от склон с наклон нагоре’ и др. Отсъствието на думата ропа, рупа в чирпанския диалект за разлика от родопските говори, където тя се употребява в значение на ‘изкопана яма, трап за правене (горене) на въглища’, насочва авторката към друг път за произхода на селищното име Рупките – от старовисоконемски grube в значение на ‘открит рудник’.

Н. Павлова показва и пътя на възникване на народни етимологии на МИ в случаите, когато поради изчезване на реалията се замъглява и информацията за изходната форма, и дава свое тълкуване за произхода на названията. Това е илюстрирано много добре в труда с конкретни примери. Местното название Сивидиня напр. тя свързва със значението ‘руднична пещ’ на думата видня, а не с ‘местност, която се вижда отвсякъле‘, каквато с народната eтимология.

Важен момент в тази част от изследването са изводите, до които Н. Павлова достига, като се опира на исторически сведения и на езиковия материал от местни названия като Латинските гробища, Сръбските ниви и от фамилните имена и прозвища като Аламански, Сакеви (Саките), Австреви, Маджарови и др., с които аргументира заключенията си за присъствие в Чирпанско на рудари католици от Сърбия и Трансилвания и германски рудари още през XIII в. Положително е и това, че където е възможно, тя прави сравнение със сходни топоними от други части на езиковата територия.

Приносна е и главата, посветена на историята на селищата. В нея е направена много подробна и изчерпателна характеристика за всички селища в бившата Чирпанска околия. Много богати на информация са статиите за Чирпан, Рупките, Пъстрово, Яворово, Изворово, Кольо Мариново и др. В тази част от труда се съдържат не само събраните от терена данни, но и сведения от редица писмени източници за находки от веществената и духовната култура на този край от най-дълбока древност, както и за основаването на селищата, за поминъка на населението, за важни културно-исторически събития, за религиозния живот на населението, за демографските промени и т.н. Отбелязани са и случаите, в които има доказателства, че в миналото тук са се заселили жители от западнобългарските краища. Приведените названия на жителите на селищата и техните производни, както и родови имена, очертават картината на предпочитанията към определени словообразувателни модели в чирпанския диалект. Направените етимологични тълкувания на имената на селата в редица случаи допринасят не само за изясняване на техния произход, но и за възстановяване или доизясняване на отделни периоди от миналото на този край.

В изследването на Н. Павлова е направена и езикова характеристика на местите названия с акцент преди всичко вьрху семантичната класификация на названията на местности, селища и на водни източници Изборьт на вече утвърдени модели и по-новите ономастични описания за представяне на езиковия материал дава възможност трудът да се интегрира в бъдещата работа по очертаване на цялостната картина на българската ономастика. Много богатият материал, разпределен в различните групи според семантиката на названията, допринася за разкриване на ономасиологичния признак, на основа на който те са възникнали. Показана е връзката им с природните дадености на района (Въртушката, Въртопа, Присойките, Чървенака, Каваклийка, Орелско гнездо, Средно градище и мн. др.), с определен поминък на населението – земеделие, скотовъдство, различни занаяти и др. (Бостанлъка, Гръстеницата, Игреците, Камиларски път; Дюлгерьовото, Маданката и др.), с различни културно-исторически събития, религия, сакрални места и др. (Калояна, Латинските гробища, Римския път; Анатемата, Черковището, Манастирището; Русалски гробища и др.).

Чрез тази класификация се откроява и обобщава много богатата информация, която се съдържа в местните и селищните имена и от други области на познанието. Има единични случаи, в които е било необходимо да се синхронизират данните от речника с тази част от работата, напр. Стрежера в речника е със значение ‘рътлина с ниви’ и е изведено от названието на вид дъб в говора, което показва, че няма отношение към групата имена, свързани с практикуването на различни занаяти, към която е отнесено. В групите за посесивните и вторични имена също са показани разнообразните мотивации на топонимите в Чирпанския край, както и предпочитанията при избора на признака – от лично, родово или селищно име, от етноним и т.н.

В главата „Езикова характеристика на местните имена“ е разработен и въпросът за фонетичните и съвсем накратко – и за някои граматични особености на МИ. Направената характеристика дава представа за най-важните диалектни черти на чирпанския говор, които се откриват при топонимите. Посочени са и случаите, когато има нехарактерни за системата на диалекта особености, които авторката обяснява с наличието на влияние от говора на преселници от западните краища на езиковото землище. Добре би било, ако в труда бяха използвани лингвогеографските данни от I том и от Обобщаващия том на Българския диалектен атлас, тъй като в Чирпанско се извършва преход между балканските и тракийските диалекти, на което и Н. Павлова е обърнала внимание в уводната глава на изследването. Така биха се изяснили различните форми в района, които не са варианти в един говор, а се отнасят към различни ареали, като напр. случаите с прегласена и непрегласена гласна от стб. Я от типа Поляните и Поленти, на членни морфеми -те и -то от типа Герените и Геренито и др.

Накратко са разгледани и някои речникови особености, които дават представа най-вече за заемките от турски език и за хибридните имена. В работата се анализира и строежът на названията според граматичната категория на мотивиращата ги формация.

Монографията на Н. Павлова завършва с речник на местните имена в Чирпанско (с. 142-392), който съдържа събраните от нея около 2700 имена. В статиите са посочени географските особености, пространственото разположение на селищата и местностите, някои по-специфични техни особености, които имат отношение към тяхното назоваване и др. Посочват се и значенията им, дадено е и тълкуване на произхода на всяко име, като са приведени убедителни етимологии, което е показател за ерудицията на авторката. Много подробно и изчерпателно са разработени напр. статиите за Чирпан, Рупките, Текира, Сивидиня и др.). В речника се съдържа и информация за поминъка и бита на населението, за историята на Чирпанския край. Еднаквите названия в различни селища са обединени в една речникова статия, което е много сполучливо решение, тъй като се избягват неколкократните повторения (напр. МИ Калето се среща при 15 села, Скелята – при 13, Кайряка – при 9 и т.н.). Освен това така материалът е подреден по-прегледно и по-ясно се откроява специфичното в отделните селища. Добре би било в края на труда да има обобщение на изводите, до които достига авторката в своето изследване.

Безспорно е, че монографията на Н. Павлова, в която изчерпателно, подробно и компетентно е представена и анализирана топонимията на Чирпанския край, е принос в запълване на ономастичната карта на България. Трудът има значение не само за оно-мастиката и диалектологията, но и за стопанската, културната и политическата история на Чирпанския край.

Неда Павлова. Топонимията на Чирпанско. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, 406 с.


Автор: Маргарита Тетовска-Троева

Извор: Български език, LII (2006), кн. 1


Advertisements