Етикети

, , , ,

Статията съдържа описание на село Вишени/Вишани (днес Висинеа=Βυσσινιά), публикувано във вестник „Новини“ през 1892 г. Автор на статията е Гоерги поп Кочов (Апостоловски) [1855-1922] – български просветен деец, дългогодишен учител и внук на българския духовник поп Кочо поп Алексиев.

„Вишани е старо село. То било основано от нѣкоя си жена на име Виша, отъ която носило и названието си. То се прѣмествало нѣколко пѫти. Най-напрѣдъ е било 1/2 часъ на югъ отъ сегашното село и прѣзъ него е минувалъ пѫтя отъ Костуръ за Битоля. Мѣстото му и до сега се знае отъ населението съ името Мѫчани. Втори пѫть селото се построило половина часъ на сѣверъ отъ сегашното село, подъ политѣ на Вичъ планина. Развалинитѣ му и до сега сѫществуватъ, а мѣстностьта му се казва Селища и се обработва за ниви, собственность на църквата ни…“

Около 2,5 часа далеч от гр. Костур към север се намира селото Вишани, с красиво местоположение, заобиколено с лозя. Над селото, към западната страна, има хубава дъбова църковна кория; под селото, към изток лежат хубави градини и селища (ниви), на един километър под които тече река. Към север от селото, около един част път разстояние се издига прочутата Вич планина. Под височините на Вич има една равна поляна, която се казва Маркова урница. Към северозапад от Маркова урница има едно малко езеро, което сега е пресъхнало, но мястото дето то е било, и днес се знае. На 200 метра към югозапад от езерцето, под полите на Вич,течат на ред 12 извора с най-хубава студена вода, които са образувани от казаното езерце. Над изворите стои хубава висока и сенчеста букова гора, а под изворите се разстилат зелени ливадища, пълни с хубав миризлив здравец. По хубостта си това място лятно време е рядкост. Водите от дванадесетях извора образуват Вишенската река, ковто се влива в Костурското езеро, след като пои цялото Вишенско поле.

Цялата статия (цък)

Visheni

Фрагмент от карта на ГЩ на Австро-Унгария (около 1910 г.)

В Османски документи от 15-и век селото е регистрирано като Вишани, като  са отбелязани поименно 82 глави на домакинства. Подробен списък на антропонимите (лични имена) могат да бъдат почерпени от блога на Марио Цветков – тук. Това е най-старото писмено свидетелсво за село Вишани.

Според статията по-горе съществува местно предание за основането му, първоначално в местността Селище от някоя си жена Виша. Не ще да е така! Селищните имена от този тип са проучени от нашия ономаст Йордан Заимов в книгата му от 1967 г. „Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия“. На стр. 115 там четем:

Вишени, село 8 км от Костур, сега Висиня. От местно име *Вис от вис ‘чукара’ или *виш ‘тръстика’.

Предвид, че селото е разположено под Вич планина, следва да се вземе първото значение. Така Вишани/Вишени е всъщност от Висшани, а то жителско селищно име със значение ‘живущи под вис (чукара, висок връх)’.

Със сродни имена са селата Вишани – южно от Берат; Вишаний – южно от Валона, Албания; Вишани в областта Галац. Вишен е село в Сярско; Вишан – южно от Годеч (Заимов 1967: 115).


извор

Advertisements