Етикети

, , , , , , , ,

През 1972 г. Христо Чернев издава книгата си „Кратка история на село Черковна“, в която последователно описва наличните сведения за историята на селото в Провадийско. При описанието на селището и околностите му авторът изброява множество географски имена, които той самия знае, а немалка част е записал от свои съселяни, с които е беседвал. От цялото множество на тези имена в този ценен краеведски труд, извлякохме 2 наименования, които считаме за интересни. Настоящите бележки засягат произхода и значението на тези два топонима. Публикацията за историята и местните имена на Черковна може да намерите тук.

Баруговец – местност и рекичка С 3,8 км от Черковна, общ. Провадия. В местността са откривани останки от гърнета, от печена глина, с надраскани линии, късове от тухли и др., което показва, че някога и там е имало селище (Чернев 1972: 12). Източно от дола на Баруговска река е  имало могила, днес разорана (ТК25). Името се обяснява се чрез диал. баруга ‘локвичка‘ (Хвойна, Асеновградско), ‘локва; извор, вир‘ (Смолянско), ‘изворче в което има вода само след дъждове‘ (Жребичко, Пещерско), ‘воднисто място, мочур‘ (Добринища, Разложко), ‘копано кладенче‘ (Маданско), ‘бара‘ (при Геров), срхр. баруга ‘голяма бара; ровина; воденична вада‘ (Заимов 2012а: 77). Очевидно изпърво е било водно име, което не е попаднало в полезрението на Й. Заимов.

Baruga_rodopski_napredyk_kn.3

Обяснение от страниците на списание „Родопски напредък“

Мърченица (рядко Марченица) – пещера в скалистия склон над Провадийска река, северно от село Черковна в близост до местността Селище. Има предание, че Вълчан войвода с една чета завардил пътя Варна – Шумен, обирал държавната хазна, която носела заплатите на турските чиновници, след което ги укривал в скривалището си в пещерята Мърченица. В допълнение на последното е и местното име Хайдушко кладенче, откъдето четата черпела вода. При нужда Вълчан войвода ползвал и вода от голямата чешма Лозица, разположена в близост. Там четата му се снабдявала с храна и дрехи от черковненци, начело със стария дядо Дяко Първия. Дядо Дяко е роден около 1770 год. От тук следва, че четата на Вълчан войвода е действувала по Селище към 1790 г. или по-късно, когато Дяко бил вече възрастен, и може би е участвувал в тази чета (Чернев 1972: 30).

Ние открихме и местното име Мърчаница [ТК05] като название на ниви, край суходолие на границата между землищата на селата Невша (общ. Ветрино) и Могила (общ. Каспичан). Черпейки от капиталния труд на Й. Заимов, намираме названието Мърчèвица – бара край село Пролазница (Белоградчишко), чието име авторът обяснява с прилагателно от изчезнало лично име Мъ̀рче/Мъ̀рчо и наставка –ица. За пример той дава успоредицата Мъ̀рков дол, Габровско. За Заимов името Мърчàнска река в Пробищипско е свързано с основа мърк ‘възтъмен (за брашно, сол)‘ и –јан-ска, сравнимо с местните имена Мръ̀кица в Котленско и Мърчàнски глог при Ярловци, Самоковско. Според него е възможен произход от изчезнало лично име (ЛИ) *Мърчàн (Заимов 2012б: 412, 413). Произходът на селищното име Мърчаево, край нашата столица е с документирани стари форми Мирчава (1453 г.),  Мърчааво (1454), Мирчайва, Мирчайева (1576), Мирчай (1732) е от изчезнало лично име Мърчай, производно от ЛИ Мърчо (Чолева-Димитрова 2002: 149). В срхр. език мрк ‘черен, тъмен‘, диалектно ‘слънчево затъмнение‘, в слов. мrk ‘затъмнение, тъмнина‘ (БЕР 4: 411). В Сърбия жителското име на село Мърчаевци, а под формата Мърчаевац, се споменава писмено през 1528 г (тук). Последните значения, макар и изгубени в нашия език са напълно подходящи за название на пещера.


Извори:

БЕР – Български етимологичен речник, 1971-

Заимов 2012 – Заимов, Й. Български водопис, а – том 1, б – том 2, В. Търново, 2012

ТК 05, ТК25 – Топографска карта, мярка 1:5000 (л. К-35-31-(41), 1:25000 (л. K-35-031-2).

Чернев 1972 – Чернев, Христо. Кратка история на село Черковна, Сф., 1972

Чолева-Димитрова 2002 – Чолева-Димитрова, Анна. Селищни имена от югозападна България, София, 2002

 

Advertisements