Етикети

, , , , ,

Селото е разположено на 1030 м. над морето, в средата на една кръгла котловина, 5 к. м. на с. запад от Калково. От това може да произлезло и името му. По-важни местностти в околността му са: Плочите, Геровица, Чучура Димо, Вилиарския рид, Блатински рид, Големия вир, Китката, р. Планщица или Софийската река, Вуко-тепе, Буная, Отсек. Оброчища: „Св. Пантелей”, „Св. Богородица”. Дедо Миладин Захов си спомва, че му разказвали стари селяни, какво на местността Мущел, която се намира на запад от селото, имало селище, от което се заселило с. Локорско, Софийско.

Стари родове били: Мулжавци, Дангларете, Големиновци, Мечкарци, Елененци, а от трънско дошли като видняри Гьоковци. По-рано селото било на един км пò на север от днешното си место, където личат остатъци от стари сгради. Сега в средата на селото тече чешма в каменни корита, на която главата се не знае къде е. Навсекъде се намират стари римски монети. Пазачи следили некога от върховете към самоковското поле кърджалиите, които идвали често в селото. Щом се задавали тези злосторници, пазачите викали на селяните да бегат. При все това те влизали в селото, тършували из къщята и си отивали. Ако случайно срещали некой селянин, отрезвали му носа или ухото.

На 1873 г. селото броило 54 къщи с 246 души мъжко население, на 1900 г. – 793 жители, на 1910 г. – 870, на 1920 г. – 991 и на 1926 г. – 1183 жители. Населението се занимавало в турско време с рударство, а днес с скотовъдство.

Църквата е стара и на неколко стъпала в земята. Над вратата й от вътре има надпис: „Во славγ стьіѧ еднносγщьіѧ… изобрази се тоѧ храмъ въ лҍто отъ Хр ͨ та 1886 іγлïа 30, а сознда се въ неизвестни нам лҍто до половнна, а дрγгата половнна подновн се съ стараніе и иждивен(н)іе селско въ лҍто 1857 октомвиа. Изобразители Нïколай ÍωВановъ Образописецъ, Христаки Захаріевъ Зографски, Димитри Христовъ отъ Самоковъ ÍωВанъ Таковъ Мазневъ отъ селото”. Една приписка на еромолигион гласи: „1865 лҍто. Сиѧ ермологиѧ приложиха селски за дγшевно и телесно здраве…”. Още от старо време Г. Окол давал свещеници за околните села – Д. Пасарел и Калково.

Г. Окол дал за обединение на българското племе в последните войни 32 човешки жертви.

Местни имена (топоними):

 Вàлозите – в тази местност бяха голяма част от нивите, ливадите и пасищата на махала „Бигоро”. В периода преди изселването на Калково много активно е използвана тази територия.

Вуин дол – мястото, където пътя от Долни Окол излиза на шосето.

Въртòпо

Гàста кория – вдясно от пътя за Плана.

Герèно – квартал в селото, който до 60–70 те години беше едно огромно тресавище, което през 70-те години било засипано с камъни и пръст и сега е едно прекрасно място за отдих, където се намира и най-вкусната и чиста изворна вода за пиене в селото.

Гергѝнов камик – по един от старите пътища за Калково.

Гереньèте – огромно пасище, където обикновене се събирал добитъка, преди и след паша в Плана планина.

Големи вир – в Плана.

Горчѝцата – в полето.

Грòбо – зловещо име на местност, близо до с. Плана.

Градѝще – историческа местност по пътя за Самоков. Прекопана от иманярите. До преди 60-70 години имало запазени останки от стена на крепост (вероятно от времето на Цар Шишман), за което има много следи и догадки в Самоковско ( с. Шишманово, Шишманов рид в Рила и др.).

Гръ̀сниците – местност в полето. В края на 20 и началото на 21 век в тази местност са съсредоточени единствените обработваеми нивички на селото. Преди това там се засаждаше основно коноп за домакински цели (въжета, чували и др.).

Дàйкова глава – първата по ред могила от „под могилите”.

Дау̀тов дол

Джелèпската китка

Джопàнко

Дѝмо

Дурмѝшица

Дълга ливада

Елàта – местност в Плана планина. В последно време стана известна в цяла България с двете убийства по време на лов.

Елèзица – местност в Плана планина, близо до с. Плана, където е едно от постоянните леговища на мечка.

Жабарската маала – района около училището. Той възникна след 1950 г. Преди това  били ливади и градини с висока подпочвена вода и имало много жаби, които денонощно огласявали цялата местност. Там попадал и района около днешния площад, съвета и други около тях. След застрояването на къщите и след прокопаването и оформянето на канала по който тече водата (дола) от Гаста кория и от Корията квартала се облагородил и стана добър за живеене.

Жабура

Женска могила

Зàпис – местност по пътя за Плана планина.

Ивановската  маала

Кàлковска курия – местност на границата с Калковско земл.

Кадиѝница

Калѝница – местност на границата с Калковско земл.

Карàстанов дол – местност в подножието на Плана планина.

Кариерите – местност в подножието на Плана планина на името на известните каменни кариери. С материала на тези кариери (който е от най-здравите в България)се направили паветата,  бордюрите и настилката на голяма част от пътя Самоков-София в периода 1950–1954 г., когато се строял язовир „Искър” и пътя се вдигна пò на високо, за да не бъде залят от водите на язовира.

Касàпница – местност в североизточна посока от селото. Името е имало някаква история, предизвикала това име, но стари хора не са дали точен отговор.

Керенàта – местност в подножието на Плана планина. В недалечното минало там са се произвеждали тухли и керемиди, включително и за продаване в други села.

Китàтио бор – една от историческите забележителности на Окол.

Кичиѝца – местност в полето.

Клапатàница – местност на границата с Калковско по пътя за Щъркелово гнездо

Кобилино бранище много популярна  местност в Рила на кръстопът между Рилски манастир, Мальовица, Рибни езера, Мечитите, Мала църква и др. До средата на 20-ти век там гъмжало от добитък в летния период и от преминаващи туристи във всички посоки.

Колнѝко – местност по пътя за Плана планина,

Корито местност по стария път за Калково. Там има чешма с корита за водопой на животните.

Кошèв дол – местност на границата с Калковско земл.

Крива нива местностна границата с калковско земл.

Кръсто

Куричèто – местност западно от селото на границата между полето и Плана планина. Място за пързалка със ски – най-близкото до училището и подходящо за ски спускания.

Курията

Кюля̀фо местност  в  Плана планина на границата с широкодолско.

Лобенѝчкио дол местност в  Плана планина на границата с Планско земл.

Маджàрска падина

Манастирчèто местност в Калковско земл. останки от калковския манастир. В близост до него имало минерална вода, наричана „банята”.

Могилата

Му̀лежова китка местност в Плана планина;

Мулежовата могила намира се в северна посока на селото от към Бигоро.

Му̀овица

Мушчèльо там се намира ретранслатора над Долни Окол.

Нèмущица

Огледàлото „Околско” наименование на космическата станция в Плана планина.

Окòлски рид

Околски дол

Ортàшките валози – местност на границата с Пасарелската мера. При пашата на добитъка са се ползвали съвместно с тези от Горни Пасарел.

О̀тсек

Пèсоко

Пòтоко

Панталèй

Плàнски дол

Плòчите – местност в „Калковско”

Побѝт кàмик

Под могѝлите

Попòва глàва

Прèслапо

Прогòно – местност в източното подножие на Плана планина. По нея отивал и се връщал добитъка от паша в Плана планина. реноʹв дол,

Пру̀на

Пърлèвио камик

Пърлева чешма – на мястото на естествен извор, който не пресъхва и зима и лято.  Водата в нея не е годна за пиене от хора, а само от животни.

Пърлевото чешмè

Равнѝщето

Расу̀лята

Рибàрниците – в горния край на язовир „Искър”- при вливането на реката. Там работеха като пазачи хора от селото и в този период в Горни Окол се хапваше много и то от най – хубавата и чиста речна риба.

Ръжàна

Сàвако

Сèлскио рид

Светѝ дух

Свиленовио камик

Селската чешма

Слòго

Станилèвата чешма

Стрелйò

Сулимàница

Сунгèрко

Турулѝнко

Татàрски брод

Турски вир

Тèмната вада

Чакъров дол

Чàрдако

Щъркелово гнездо – курортна местност край язовир ”Искър” в горния (западен) край на изселеното село Калково. На това място е било училището на селото, на комина на което всяка година кацали щъркели. След изселването на хората от Калково и Горни Пасарел (началото на 50-те) местностите от Плански дол до Стената над шосето станали собственост на Горни Окол, респективно на ДЗС и Горско стопанство.

Язовир „Искър” – Идеята за построяване на язовир на река Искър е възникнала още в 1900г. През 1921 г. темата отново излиза на дневен ред с нарастващите нужди за вода на столицата. Предвиденият обаче проект за 55-метрова язовирна стена и язовир с обем 320 милиона м3 не може да се осъществи поради неспособността на общината да компенсира жителите на селата Горни Пасарел, Калково и Шишманово, които трябва да бъдат изселени. В началото на 1948 г. започва работата по проектите за хидровъзел „Искър“ в новосъздадения Енергохидропроект. В януари 1949г.проектът е одобрен от експертен съвет към тогавашното Министерство на електрификацията и мелиорациите с планиран работен обем 520 млн. м3 и 60 млн. м3 резервен обем. Подготвителните работи започват през 1949 г. Общ завирен обем – 673 млн. м3; Полезен обем – 580 млн.м3.; Дължина – 13,5 км; Бетонно – гравитачна стена с размери: Дължина – 204м.; Височина – 76 м. На 6 септември 1954 г. язовирът е официално открит от Вълко Червенков – министър-председател на НРБ с името – язовир „Сталин”.

Янчовска дупка –  язовир „Искър”,

Кàлково – едно от трите изселени села, на мястото на които беше завирен язовир „Искър”. През него минаваше пътя от Самоков за София и хората от Горни Окол ходеха пеша до селото за да хванат рейса за София. Сегашния ресторант „Щъркелово гнездо” беше училището на селото, на комина на което имаше гнездо на щъркели. След изселването на трите села/ Калково, Горни Пасарел и Шишманово/ голяма част от щъркелите, които имаха гнезда там се преселиха в Окол. То беше голямо нашествие от щъркели. Почти във всяка къща имаше минимум по 1 гнездо. У нас бяха 3 гнезда на брястовете, които служеха за ограда с „Глиговци”. В момента в Горни Окол има само 1 гнездо на щъркели.

Кадастрални местности: Акалица, Алчако, Арнаутов валог, Асанаги дол, Базов дол, Балиница, Банярска патика, Барова круша, Барупа, Басамаклия, Бачов дол, Башова гюла, Белата вода, Белутоко, Белико, Белчов валог, Бистрио дол, Блатников рид, Брезов рид, Буката, Буковия дол, Вечерина, Вдовичка, Вдовичко присое, Гергинов камък, Гробищата, Гуркови саи, Делията, Дюлите, Елински чукар, Жарков камък, Кадин чардак, Кадийница, Кошев дол, Лубенишки дол, Метловия дол, Младенчов дол, Мухчел, Найденови бор, Налбатски дол, Орловица, Орум, Под село, Попова могила, Растако, Ридо, Средорек, Стария бряст, Тошкова чешма, Чучукане, Цигански дол.


Долни Окол

В дъното на същата котловина, гдето е Горни Окол, само на 2,5 км северно от него, над река Вуина, на 1000 м над морето, е разположено село Долни Окол. На 1868 г. то имало 13 къщи, на 1873 г. – 29 къщи, с 114 души мъжко население, на 1900 г. – 417 жители, на 1910 г. – 540, на 1920 г. – 605, на 1926 г. – 744 жители. Главни родове са: Рибарите, Друзовци, Айвазовци, Пизревци, Вуковци, Славевци, Кинковци, Кърлевци и пр. Тук дошли от Чупетлово и се заселили Тармаците, а се изселили от селището при Върбица, околско, хора в софийското село Връбница.

По-бележите места в околността са: Груйов валог, Скровеничка река, Дълбоки дол, Вечерна чука, Станболските саи, Женска могила, Братойница и пр. По Вуина река имало кале.

В турско време населението се занимавало с рударство, а сега с скотовъдство и малко земледелие; в околността му има 20 – 30 егрека за презимуване на дребния добитък. Главния пазар и на двата Окола е гр. София. По-добре е Долни Окол, понеже при два пъти по-малко население от Горни Окол има два пъти повече мера от него.

Църквата „Св. Рангел Михаил” е доста стара, направена със свод от горе. На 1882 г. тя била удължена с главното съдействие на тогавашния свещеник Атанас Михайлов. Той сам изделял камъни за прозорците, приготвил железа и дървета, та с помощта на неколко души майстори я изградил. Според казването на селяните, той свещеник бил цел реформатор за селото, като се занимавал с разни занаяти в свободното си време и услужвал безплатно на съселяните си. Скоро след освобождението се открило тук училище, в което сега работят трима учители.

Долни Окол е дал за обединението на българското племе 22 човешки жертви в последните войни.


извор, извор

Advertisements