Етикети

, , , , , ,

През 1934 г. село Долна Сингартия администратично получава името Жòстово в чест на ген. Константин Жостов, началник-щаб на 3-а българска армия по време на Първата световна война. Жостов е роден в село Гайтаниново, отдалечено на 14 км югозападно от дн. Хаджидимово, сгушено в крайните южни дипли на Пирин. От 1951 г. след кампания по отричане на всички названия на селища, свързани с царската институция селото е преименувано по името на дееца на ВМОРО – Димо Хаджидѝмов. Това преименуване е парадоксално, защото горе-долу по това име властта в България извършва национално предателство като признава измислената народност – македонци.

Географските имена в околността са проучени от проф. Йордан Иванов и обнародвани през 1996 г. в монографията му „Местните имена в Гоцеделчевско (Неврокопско)“. Там автора пределно кратко  пише: „Жостово – старо име на Хаджидимово, по РИ (родово име)“ (Йорданов 1996: 109).

В „Речник на личните и фамилните имена у българите“, Стефан Илчев споменава фамилията Жостов като срещана в село Гайтаниново, общ. Хаджидимово и в село Чернозем (Пловдивско) и предполага връзка с рум. дума jos ‘нисък’ и добавено т (Илчев 1969: 205). Илчев е допуснал две неточности – името на пловдивското село е Черноземен, а селищно название Жостово се среща в Подмосковието, така че рум. връзка не може да се приеме.

В „Български именник“ на именития ономаст Йордан Заимов лично или фамилно име *Жост(о) не е упоменато (Заимов 1994). В нашата топонимия се среща Джостров цер, при с. Кирово, Средецко (РГН).

Интересни са и най-старите (засега от турски документ от 1653 г.) имена на близко разположени села, които при обедениенито си през 1951 г. дават новото Хаджидимово – Горно Сингартия (носи името Горняни до 1951 г.) и Долно Сингартия. Ето с какво разполагаме: „Сангартѝя, Сингартѝя – по народна етимология от лат. sangart ‘лагер’ (?). На мястото на стара тракийска крепост римляните построили край дн. Хаджидимово два военни лагера, около които, благодарение на благоприятното стратегическо местоположение, по-късно възникнали две малки селища Горна и Долна Сангартия. Иречек, К. сближава [името] със Сингур < рум. дума от лат. корен ‘сам’. При втората форма  [Сингартия] може да се мисли за изначално Син гарт = Синь град“ (Иванов 1996: 163). По-натам, под Син град автора добавя – „руини от старо село при Хаджидимово“ (пак там: 168). Всъщност става дума за проведените от видния археолог Васил Миков разкопки през 1937 г. в Горняне, където е открито погребение на скелет, златен нагръдник, желязна юзда, два сребърни съда, сребърен пръстен, два глинени и два костни съда, а в гроба и конски скелет полегнал на лявата страна, обърнат надясно, както във всички плочи на които е изобразен тракийския конник (Иванов 1996: 9). Това показва, че още към 5-4 хил. пр. н. е. в района на Гоцеделчевското поле е имало уседнали селища на тракийските племена  бризи, диобези и дигени.


Литература:

Заимов 1994 – Заимов, Йордан. Български именник, Сф., 1994.

Иванов 1996 – Иванов, Йордан. Местните имена в Гоцеделчевско (Неврокопско), Сф., 1996.

РГН – Регистър на географските названия в България, онлайн.