Етикети

, , , , , , , , ,

Повод за тази бележка стана статия в електронно издание, която касае спиране на водоподаването в крайварненска местност, записана като Малко Ю. Тук ще се опитаме да проясним произхода и значението на това название както и причините, довели до поява на това “име” в обществения фокус. Наличието на подобно географско наименование сочи, че час по-скоро обитаемите бивши вилни зони, днес квартали на Варна, трябва да изменят нелепите си и неразбираеми имена от чужд произход със звучни такива от нашия езиков фонд.

Към края на 2013 г. двама общински съветници след съвместна работа с Клуба на краеведите в гр. Варна внесоха по установен ред списък с имена на 215 местности в землището на община Варна с намерение за промяна на османо-персийските им – непонятни за днешните жители – имена. В списъка преобладават обработваеми земеделски, ненаселени местности. Една част от тях обаче са т. нар. вилни зони, обитаеми сезонно или целогодишно. Очаква се техните наименования да навлизат все повече в езика и документацията, когато в бъдеще се превърнат в квартали. Предложението бе одобрено, но впоследствие отхвърлено от областния управител без ясни мотиви. Една от тия местности е Малко Ю.

От цитираната статия в страницата на информационна агенция Черно море не става ясно къде се намира местността Малко Ю. В резултат от дейността на Клуба на краеведите днес можем да кажем, че се касае за вилна зона в землището на квартал Виница, в покрайнините на Варна, недалеч oт мoрския бряг. В списъка присъства местното название Малкою, което е и възприетата книжовна форма наместо нелепия запис по-горе. Предложено е новото име да бъде Стоката. В землището на Виница има още една местност с подобно име – Шидер(ин) малкою. За нея е определено името Шидерова стока.

Какъв е произходът на този топоним?

В публикувания списък по повод възвръщането на имената на местности в землището на Варна не са дадени обяснителни бележки за произхода, значението или поради какви причини е избрано дадено ново име. По наши наблюдения в повечето случаи се касае за буквален превод на наследените османо-персийски топоними. Тук турски не е подходящо определение, защото турска книжовна норма се появява след Кемалистката реформа от началото на миналия век, когато се усвоява латинската азбука и се изхвърля от употреба арабското писмо. Сигурно е, че тези топоними са създавани преди тази реформа, затова и османски имена е по-точното определение. Всъщност голяма част от лексикалния фонд на турския език се състои от заемки от персийски и арабски език. Такъв е и случаят с нашия топоним Малкою.

За изясняване на името ще използваме налична информация и няколко успоредни наименования за сравнение. Името Малко юсу (Малкоюсу) се среща като място с описание –  ниви, южно от село Поляците (общ. Дългопол). В местността има чешма и извор, който не е каптиран (ТК05). При  Б. Кръстев 2005: 197, местните имена Мал тарласъ, Малташлар и Малува са дадени с вероятен произход от mal ‘имане‘ и предание за намирано имане в последната местност. В Горнооряховско Мàлково (Мал кую) е топоним видоизменен по народна етимология поради асоциация с прякор или фамилно име (Ангелова-Атанасова 1996: 293). Успоредни названия са: Малкоюсю – Бели извор (общ. Разград) и Мал тарла – в землището на гр. Аксаково (РГН).

Не може да става дума за скрито имане при наличие на толкова много еднакви топонима. По-скоро дадените примери са народно обяснение при преосмисляне и вторично създадена правдоподобна легенда, тъй като името е непонятно, не може да бъде обяснено. Топонимът произлиза от заетата чрез арабски през турски език дума mal ‘скот,  добитък‘ (тук). Вторият компонент е широко разпространен в нашата топонимия и произлиза от тур. kuyu ‘кладенец, яма; шахта‘ (Димитрова-Тодорова 2006: 236, 458). Приблизителен превод на съчетанието е ‘кладенец, яма за (поене на) добитък‘. Към момента на номинация – извор, чиято вода се събира в локва, кладенче, а не е изградена чешма с каптаж, корита за водопой на животни, чучури и т.н.

Относно изложеното следва да се направят следните уточнения. Често явление в езика е нагласянето на някое непонятно название с цел осмисляне на значението му. Явлението е познато като народна етимология. Тя представлява опит за разкриване на произхода на дадена дума според някакво случайно съзвучие, без да се отчитат фонетичните закони или езика от който произхожда. Например сушоар (правилно сешоар) се свързва със сушене. На тази причина се дължат различните записи (първоначално са произнасяни така от местни жители) на едно и също име – Малко Ю, Малко юсу, Малкою, Малково (диалектно е звучало Мàлкуу). В първия случай автора на дописката е свързал топонима с думата малко ‘недостатъчно, в ниска степен‘ (БТР 2004: 341) и предпоследната буква от нашата азбука. Във втория случай местното българско население на село Поляците е осмислило названието отново с позната дума от собствения си речников фонд, а втория компонент не е осмислен.

Извод:

С желание за избягване на подобни абсурдни имена като Малко Ю, които не биха могли да съществуват при нормални условия, защото имената на местности (географските имена) възникват поради отличителни белези на релефа, флората, фауната или чрез лични имена на собственици на имот в района (вж. Шидерова стока), е наложително ПОНЕ обитаемите вилни местности (бъдещи квартали) и вече придобилите такъв статут места, да добият имена звучни и разбираеми за жителите си. Необходими са и действия в тази посока преди погрешни названия да се утвърдят в съзнанието на хората, преди да се масовизира нечия невярна народна етимология. Примерът е показателен и препоръката се отнася за всички населени места в страната, вместо само за град Варна.


Използвана литература:

Ангелова-Атанасова 1996 – Ангелова-Атанасова, Мария. Топонимията на Горнооряховско, Сф., 1996.

БТР – Рангелова, Василка; Станков, Георги. Български тълковен речник, Сф., 2004.

Димитрова-Тодорова 2006 – Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско, Сф., 2006.

Кръстев 2005 – Кръстев, Белчо. Топонимията в Преславско, Шумен, 2005.

РГН – Регистър на географските наименования в България, онлайн.

ТК05 – Топографска карта, мярка 1:5000, л. К-35-43-(21).