Етикети

,

В пределите на една и съща географска територия се сменят различии народи и езици, но много географски названия остават непроменени векове наред. От тези запазени през столетията думи може да се извлече богата информация за племената и народите, населявали нашите земи, за растителния и животинския свят, който е бил характерен за нашата страна в по-отдалечени епохи. Така например селищните имена Беброво и Бебреш (от старобълг. бебръ – бобър) свидетелствуват за това, че изчезналото вече животно бобър се е срещало някога в България. Името на град Видин (през средновековието – Бъдинъ) през романизираната форма Будуня се извежда, както и италианския град Болоня, от келтското название Бонония. Това е едно доказателство, че около Видин някога са живеели келтски племена. Към келтските народи са се отнасяли галите, населявали територията на Франция и Северна Италия, а от съвременните народи – ирландците, шотландците и уелсците.

Най-древните запазени географски названия в нашата страна имат тракийски произход. Такива са имената на по-големите реки в Северна България – Вит (от трак. utus – вода), Лом (almus – бряст), Осъм (asamus – камък), древното название на Дунава Истрос (от isros – бърз). Съвременното име на Дунава пък се свързва с имената на други рeки, които се вливат в Черно море – Дон, Днепър, Днестър. В звуковия комплекс дун-, дон-, дн- специалистите виждат един прастар западноирански корен със значение вода. Към западноиранските народи са спадали племената на скитите, аланите и сарматите (през античността Добруджа е била наричана Мала Скития), а също така съвременните осетинци в Северен Кавказ.

Когато бащата на Александър Велики, Филип Македонски, завоюва Тракия, той основава град и му дава своето име – Филипополис, букв. „Филипов град“. Местното тракийско население променя името на Филип според законите на своя език, и превежда думата „полис“ – град, така че названието на града започва да звучи Пулпудева. От това название произлиза средновековното пълдинъ и съвременното Пловдив. Турците пък на свой ред преиначават гръцкото название на града на Филибе – име, което и до днес се употребява в разговорната практика.

През 1 в. н.е. нашите земи попадат под римско владичество. Римляните основават редица нови селища и преименуват някои от старите. От римската епоха са известии градовете Пауталия (Кюстендил), Тримонциум (Пловдив – букв, „трихълмие“), Аугуста Траяна (Ст. Загора). В името на село Арчар, Ломско, се пази римското название Рациария (от думата ratis – плавателен съд, сал). Дълго време по нашите земи живеели потомците на римляните – съвременните румънци и аромъни. Последните са известни още с народното название цинцари или куцовласи. Като спомен за тях са останали названията Вакарел, Пасарел, Банишора и някои други.

Естествено, най-многобройните географски названия у нас са славянски. Не във всички от тях обаче произходът си личи достатъчно добре, тъй като с течение на вековете езикът ни е претърпял редица изменения. Така например името на р. Скът в Северна България произлиза от старобългарската дума скѫдъ – оскъден, Своге – от съводѥ „място, където се сливат реки“, и т. н. Интересно е да се отбележат някои успоредици в селищните названия у нас и в Русия. Плиска на старобългарски се е казвала пльсковъ, от което название произлиза съвременният град Псков; Преслав намира точно съответствие в името на град Переяславль, Тутракан – Тмуторакань, и под. Стара Загора пък е едно свидетелство за това, че славяните са заселвали Балканския полуостров от север към юг: Загора означава „зад планината“ (старобълг. гора – планина), следователно отразява гледната точка на жителите от отвъдната страна на Балкана.

Останали са в нашата страна и някои названия, които напомнят за прабългарското ни минало. За прабългарски се смятат имената Шабла (означаващо вид бъзовляк), Абоба (селище на дедите), Мадара (образ), и други.


автор: Иля ЗЛАТАНОВ и Палмира ЛЕГУРСКА

извор ⇒ сп. Българска реч, г. 6, кн. 1-2, 2000 г.