Етикети

, , , , , , ,

За първи писмен източник относно историята на Севлиевския край трябва да считаме строителния надпис от църквата на средновековния Батошевски манастир. Каменната плоча с този надпис е открита случайно от батошевци при изкопни работи в района на сегашния манастир. Историкът Кацев-Бурски е снел препис от нея, от който се разбира, че църквата в манастира е строена от двама майстори – Петър от Търнов и Гено от Хотел. Фактът, че редом с майстора от столицата Търновград е работил майстор от Хòтел – предполага да е град т.е. Хòтел да е имал значимо място в структурата на Втората българска държава.

Това се потвърждава и от каменния надпис на цар Михаил-Асен (1246-1256 г.), намерен също в района на Батошевския манастир и съхраняван в Археологическия институт с музей при БАН. В този сравнително добре запазен надпис е казано, че по времето на цар Михаил-Асен, син на Иван Асеня и внук на великия цар Асен е построен в горите Маториеви (Стара планина) манастир на името на Пресвета Богородица и царят дарява на този манастир селата Витен, Рибаре и Батошево за издръжка на монасите.
В османски данъчни регистри от ХV, XVI, и XVII в. наименованнето на града Хотел, трансформирано от езиковите закони на арабския език достига до нас като Хоталич. В „Кратък регистър на джизнето от неверниците във вилаета (окръга) Търново“, от 22 август 1618 г. четем: „Каза (околия) Хоталич: с. Селви – 9 къщи …“  В „Регистър на джизието от неверниците във вилаета Търново“ за 1638-39 г. – „Каза Хоталич: с. Селви 12 къщи…“, в „Кратък регистър на джизието от неверниците от вилаета Търново“, отнасящ се за 1643-44 г. „.. Каза Хоталич с друго име Серви… с. Серви – 9 къщи“.

През 1959 година професор Николай Ковачев публикува „Един неизвестен надпис от Батошевския манастир“. Надписът дава информация за селищата и майсторите строители на манастирската църква през средновековието „Съгради този храм Гено от Хотел, Петър от Търнов, лято 67 “ Според проф. Н. Ковачев, надписът не е излязъл от придворната канцелария, а е написан на почти говорим език от недостатъчно образован граматик.

Името на средновековното селище Хотел е старинно славянско лично име. Вероятно названието на средновековния град е на името на страейшина, управител, княз или болярин Хотел. По-късно чрез наставка „ец“ е субстантивирало в Хотелец. Названието „Хотелец“ според фонечичните закони на турския език правилно се предава като „Хоталич“ Това е единственият средновековен извор за съществуването на този град.

През X век Хоталич е бил най-големият по площ, като изключим столиците от Първо и Второ българско царство Плиска, Преслав и Търново. Името на града е открито само в един писмен извор („Съгради този храм Гено от Хотел и Петър Търнов лято 67…“). Това е единственият средновековен писмен извор за Хотел. По-късно в турските административни документи се вписва като Хоталич. От средата на XVI век като „нахѝя“, а в документ от 1618 г. като „кааза̀ Хоталич“. В преведените и цитирани от Руси Стойков документи от 1638 г. и 1643-1644 г. се споменава вече само „кааза Хоталич“, а на някои места е прибавено „Нам и дигер Серви“, което в превод означава „с друго име Серви“), затова не разполагаме с много първоначална история за него. Отначало наименуван Хотел (старинно славянско име), а по-късно в турските административни документи вписан като Хоталич. Севлиево също е било наричано Хоталич („крепостта Хоталич и долния Хоталич“). Чак от 1618 г. в документи е отбелязано като село Селви. Предполага се, че когато турците завземат Северна България разрушават крепостта Хоталич и прогонват населението. Заселват се в долния Хоталич, на левия бряг на река Росица и го наричат Серви – Селви (Севлиево). Градът постепенно се разраства и привлича населението от крепостта Хоталич и околните селища. Изземва функциите на средновековен административен център, какъвто е бил Хоталич и става икономически, стопански, а по-късно и културен център на района.


извор