Етикети

, , , , ,

Историята на даден край има много източници. Едни от тях са мастните имена от землището на селището, давани му от неговото основаване в течение на векове. Чрез тях са отразени околната географска среда, произходът и на­ционалността на жителите, стопанската им дей­ност, техните религиозни представи и поверия, събития и случки. Това отразяване е направено на говорения от жителите език, така че в местните названия са запазени фонетични, граматични и лексикални особености на диалекта. Ето защо изследването на местните имена от даден край има голямо значение за историята и езикозна­нието изобщо.

Изтъкнатият изследвач на Родопите д-р Ана­стас Саламбашев е публикувал своя дългогоди­шен труд върху местните названия от Смолян- ския край. При събирането им той е бил подпо­могнат от около 100 родопчани, жители на над 80 села и колиби. Това прави събрания ма­териал крайно достоверен.

В дял първи на своето изследване (с. 11-56) д-р А. Саламбашев е разгледал поселищната история на селата от следните общини: Ардинска, Могилинска, Момчиловска, Славейнска, Смилянска, Смолянска, Търънска. За всяко село са описани неговото разположение и основаване, названията на махалите и броя на къщите, изброе­ни са имената иа родовете, разказани са предания за събития и случки с неговите жители. Отбеля­зан е и броят на местните имена от всяко селище и колко от тях са от български произход. Така записана поселищната история иа Смолянския край е ценен исторически документ.

Вторият дял представлява езикова характери­стика на местните имена (с. 57-65). Показано е как гласните на старобългарския език са застъ­пяни чрез Смолянския говор в местните назва­ния. Така например четири различни старобъл­гарски гласни днес се изговарят чрез един общ закръглен звук. Това е характерна особеност иа цялата родопска звукова система. Обстойно е разгледано и така нареченото „акане“ – из­говаряното на А вместо О от българите-моха­медани. например Калибите вместо Колибите, Асиките вместо Осиките. Изтъкнато е, че тройният определителен член като типична особеност на родопските говори също е отразен а местните название – Папратот, Папратос, Папратон. Разглеждайки строежа на местните имена, авторът ги дели на три групи: имена от готови нарицателни – Речица, Поток, имена от различни словосъчетания – Еле­нин камен, Горска осойка, имена с наставки:     -ец – Острец, -ка – Зелен­ка, -ица – Габрица, Габровица. Изобщо езиковата характеристика е съществен принос към досега направеното в тази насока при местни имена от други краища.

В дял трети „Семантична класификация на местните имена“ (с. 65-89) те са разпределени според тяхното значение в четири основни групи имена: земеписни, културно-исторически, посесивни, вторични. Земеписните имена са разгледани в 12 подгрупи: имена на географски термини – Превал, Преслоп „седловина“, Припора „стръмно място на припек“, Ровница „ровнина“, Ропа, Ропата, Ропите „яма. дупка“; имена във връзка с растителността и животните – Боровака, Липец, Орешец, Гарваница, Лисичника и др.

Особено ценни са културно-историческите имена като извори за историята. Въз основа на имената, свързани със стопанската дейност, проличават различни страни на земеделието, скотовъдството, занаятите; ниви и ливади, придобити чрез сеч и опожаряване на гори – Лома. Пожарище, Опаленика, Парженака, Требище; земеделски култури – Ечменище, Лимец, Патетарник, Ленище, домашни животни – Козилото. Коновица, Магарище: друга стопанска дейност – Воденичника, Тупавицата, Кузнята, Мадана (рударство), Пещеника, Тикларника. Има редица местни имена във връзка с исторически събития и развалини: Болгарска куля, Градището. Гармадището. След помохамеданчването църквите и параклисите са били разрушени, но споменът за тях продължава да живее чрез местните имена Черквище, Черковище, Черквата, Чорквичката. Костадин (свети Костадин), Спас (свети Спас) и др.

Притежанието на работна земя, ниви ливади, гори и др. е отразено чрез посесивните имена – личните или родовите имена на собствениците. Едни от тях са български – Велчовото, Вельовото, Станковото, Данчова ливада. Жельова барчина, Михово равнище, други са турски – Адамовото, Азимовото, Бекирова ливада. Посочено е, че българските посесивни имена от чисто мохамедански селища водят началото си от времето преди помохамеданчването. Те са важно доказателство за българския произход на помашкото население.

Авторът прави интересни заключения, разглеждайки местните имена от чужд произход (с. 89-90) в Смолянския край. Макар и Смолянско две столетия да е спадало към Византийската империя и 540 години да е било под турско владичество, върху територията на този планински край чуждите и местните имена заемат съвсем незначителен дял. Местните имена от български произход говорят по категоричен начин, че тук не е имало масово заселване на гърци и турци и не единствени юруците са се задържали около две столетия и са оставили следи с неголям брой турски местни названия. Доколкото все пак има турски местни названия, те са почти изключително лични имена от турски произход, възприети от насила помохамеданченото местно българско население. Затова пък в местните имена от български произход се крият десетки старинни и редки български думи (с. 90, 91). Дори някои от тях са запазени само в родопските говори. Авторът ни привежда около 400 подобни думи, които имат голямо значение за бъдещия диалектичен речник на българския език: баруга, брало, въбел, въла. Жорда, занога, запор, засек, паднатак, поседялка, сланец, уседище, яр, яслица и пр. Десетки от тези думи са общославянски и някои от тях сродяват родопските говори пряко с другите слявански езици.

Изводите към своя труд (с. 92-95). авторът е направил в няколко насоки. От записаните около 5000 местни имена само 74 са специфично турски, възникнали въз основа на турски език. Около 360 са образувани от турски заемки (например бахча, дере, харман) на българска езикова почва, няколко имена са от гръцки произход – Агязмо, Друм, Врис. С неясен и несигурен произход са около 40 имена – Котубят, Хунгя, Чеплят, Шампора, Шангобар и др. Всички останали имена са от славяно-българско потекло. Те са неоспоримо доказателство за българския произход на помохамеданчените родопчани, защото в десетки чисто мохамедански селища всички местни имена са български. От записаните 1100 местни названия, представляващи по начало лични и родови имена, 605 са чисто български, в това число над 300 в чисто мохамедански села. Явно те са се запазили от времето преди помохамеданчването. Това е второ доказателство за българския произход на родопските мохамедани. Трето доказателство е, че 27 местности в чисто мохамедански селища имат названия, свързани с християнската религия. Следователно те са остатък от някогашна широка мрежа от християнски обекти – църкви, параклиси. гробища и др.

Четвъртият дял (с. 96-147) представлява речник-показалец на местните имена в Смолянско със съответното обяснение на всяко едно от тях. Трудът като цяло оставя доброто впечатление за умелата подредба на материала, за компетентно обяснение иа имената, за задълбочено направени изводи. Разглежданият труд „Местните имена в Смолянско“ на д-р Анастас Саламбашев наред с труда на Г. Христов „Местните имена в Маданско“ (БАН, 1964 г.) са крайно ценни трудове за поселищната история на Родопите, за българската история изобщо, за родното езикознание. Събраните и разгледаните местни имена в тях са наистина запазени и днес свидетели на някогашната история на Родопския край. Нека се надяваме, че в идващите години ще бъдат събрани и обнародвани местните названия не само от Смолянско и Маданско, но и от други бивши околии в Родопите. Това трябва да се направи по-скоро, защото след две-три десетилетия във връзка със социалното и икономическото възмогваме и изграждане на Родопския край хиляди имена ще бъдат забравени и ще изчезнат завинаги. Ние сме длъжии да ги съберем и опазим като паметник за идващите поколения в Родопите, като непресъхващ извор за българската наука.


Автор: Моско МОСКОВ

Извор: сп. Турист, 1977, кн. 1, с. 28