Етикети

, , , , ,

В стремежа си да организират според потребностите си средата, в която обитават и да я направят по-комуникативна, хората създават набор от топоними. Всяко преподреждане водило появата на нов пласт от местни наименования. В тях често се интегрира и част от старите топоними, които остават незасегнати от промените. Тези топоними не следват динамичната действителност и не отразяват измененията в нея, така че в определен момент се оказват драстично различни от реалните в променената среда. Но тъкмо поради това те носят особено интересна информация за изследователя и се превръщат в опорни точки при възстановяването на миналото.

За съжаление, колкото по-отдалечен от нас е един исторически период, толкова по-малко топоними оцеляват през времето. Затова всеки документ, който съдържа информация от този вид, е от особен интерес за нас. В тази връзка много полезни се оказват един тип османски документи, дарителски актове, т. н. вакъфнамета, които съдържат богата топоннмична информация, поради задължителното изискване подробно да се описват обектите, за които се съставят. От дарителските актове особено интересни са отнасящите се до поземлени владения и особено, когато са съставени през ранния период на османското управление, информацията за който е по правило доста оскъдна.

Тук ще бъде коментирана топонимията, извлечена от учредителния акт, т.е. вакъфнамето на султан Баязид II Вели. Съществуват две ориг инални вакъфнаме-та: едното е кратко — от 1485 г. (тип А) и второ, подробно — съставено на 14. VIII. 1493 г. (тип Б). Настоящото съобщение е изградено върху информация от пълното вакъфнаме — тип Б (вж. Приложението).

Известия на Народния музей в Бургас, том 3, 2000

извор