Етикети

, , , , , , , , ,

Два географски обекта извън нашата страна се наричат Зèница – град в Босна и Херцеговина и село в Черна гора. Реката, която тече през града носи същото име.

На пръв поглед името Зеница е разбираемо и не предизвиква въпроси. Обаче е известно, че географските имена (топоними) се образуват от готово нарицателно (понякога прилагателно), което е развито с наставка/представка или от лично име – на собственик на имот, например. Лично име Зеница не се откри.

Районът на град Зеница е заселен още през древността. Чрез археологически разкопки са датирани останки на двукорабна базилика от 2-4 в. Градът е известен като Bistua Nova при римляните, по-късно е Билино поле и Брод. С днешното си име е от 20 март 1436 г., засвидетелствано в документи на Дубровнишката република. Градът бил важен градски център по време на Босненското кралство. Началото му е поставено през 1377 година, когато Твръдко I, владетел на Босненската бановина – фактически самостоятелно владение, което номинално е васално на Унгария – се обявява за крал. В писмените извори се името на града се появява през 1410 г. В края на този век Босна и Зеница попадат под властта на Османците.

Към 1697 г. Зеница има население от около 2000 души, повечето мюсюлмани. По това време има три джамии и градът е център на каза, която е запазила старото име Брод. През 1878 г. Австро-Унгария получава мандат да окупира Босна, измествайки Османската империя от този край.

Името Зеница е смислово непрозрачно и сред местните битуват  няколко опити за обяснение, обвързани с предания. Едно от тях свързва името на града с последната Босненска кралица Катарина Косача Котроманич и съпруга на крал Стефан Томашевич, предпоследния босненски управник, която минавайки през мястото на днешния град въздъхнала „Болка моя – зеница“. Според друга версия името означавало централното място, което заемало селището в равнината край река Босна.

Друга версия е свързана с местното базеница ‘място, обрасло с бъз‘, получено чрез изпадане на цялата начална сричка ба-. Последната версия се доближава до научната етимология. В днешна южна Македония съществува село Зовик, чиито произход се извежда от по-стари засвидетелствани в Османски данъчни описи форми – Бзовик и Безовик чрез проява на същото езиково явление. За типа образуване срв. МИ Липов-ик, Буков-ик, Дъбов-ик. Успоредица на преходен вариант има при село Бзовик, край Кралево (тук).

Топонимът Зеница се среща и като име на село в общ. Плевля, Черна гора. Разположено е в плитка долина, южно от града, на склон с южно изложение. В Османски документи от 1475-1477 г. е отблязано името Безница, като според авторите вероято е днешното Зеница (тук), а на друго място Бзеница (тук). В арабската писмена система няма гласни, тъй като съгласните звукове са които носят смисъла на една дума. Съществува и село, за което нямаме стари форми – Бзенице (общ. Александровац, ЮЗ от Крушевац в планината Гоч). Достатъчно е да добавим и, че до 1979 г. името е било изписвано Бзеница. Бзеница се среща и в Словения (тук). Последните примери са преходна (застинала в книжовен запис форма) идентична на нашето Зеница преди отпадане  началното б. Така названието ще да е извървяло следните промени Базеница>Б‘зеница>Зеница. Безница по-горе е метатезирана версия на Бзеница поради удобство при изговор. С удобството или както видяхме в един случай поради арабския запис се обяснява наличието на тази метаформа.

Сведенията относно решението на задачата са достътъчни за заключението, че името на град Зеница в Босна е означавало място, където са растяли бъзови храсталаци. Названието на река Зеница е вторично и представлява пренос на теренното име (метонимия) върху воден обект.


Извори:

Иречек, Константин. История на българите – интернет версия

http://www.zenica.ba/fakta/o-gradu/historija-zenice/