Етикети

, , ,

Община Ветрино се намира в североизточната част на страната, в западната част на Варненска област. Граничи с общините Девня, Провадия, Вълчи дол, Суворово, Нови пазар, Каспичан и е в досег с важните национални пътни артерии София – Варна и Айтос – Тервел.

В състава й влизат 10 села: Ветрино, Белоградец, Доброплодно, Неофит Рилски, Невша, Млада гвардия, Ягнило, Момчилово , Габърница, Средно село. Общата й територия е 293,107 дка. Жителите и са 6629.

В многовековната й история земята на община Ветрино е кръстосвана и обитавана от множество племена и народи: траки, елени, славяни, българи, готи, хуни, печенеги, кумани, татари, турци. Те са оставили следи в местната етнография, топонимия, празници, песни, предания и легенди.

От праисторическата епоха са останали  селището на връх Бабук, като се предполага, че такова селище е имало и в местността Кокараджа, на границата на землището на Ягнило и Сечище. Там са намерени много материали, събрани в музея в Ягнило: 4 фино изработени каменни и кремъчни брадви, чук, кремъчни ножове, кремъчни върхове на копея и др. Експедициите в землището на с.Доброплодно са открили кремъчни и костени оръдия, медни съдове, кремъчни мотики, киркобрадви, костни фигури на идоли и др. , които са зарегистрирани в музея в гр. Провадия.

Траките , населявали района през античността, са били от племето кробизи. От тях е останала каменна колона, открита в могила между Белоградец и Невша. Тя  е висока 2.2 м и на нея е изобразен тежко въоръжен тракийски конник – войн благородник. Подобни фигури са открити в Румъния, Украйна и Молдова. Това говори за културни връзки на нашите земи с тези далечни краища.

В землището на с. Доброплодно  – местностите Кетелник и Солумаз са налице доказателства за съществуването на старо тракийско селище: останки от строителен материал, римски тип тухли, много плочи на конника, могили, в които са открити човешки кости и гърнета – хамбари, две колони от варовик с фигури на хора и животни, надписи на тракийски език с гръцки букви.

В околностите на с. Ягнило са открити 4 гърнета–хамбари, много и разновидна керамика, монети от I и II век, оброчни плочки и др.

От исторически данни за основаването на България, може да се съди, че община Ветрино е заселена от прабългари, които са носителите на държавната организация. По времето на Първото българско царство териториите около Ветрино са в центъра на всички събития, станали между Плиска, Дръстър и Одесос.

През периода XI – XIV в. През територията на община Ветрино минават печенеги, кумани и татари. Те се претопяват сред българското население, като приемат обичайте, вярата и религията му. През тази епоха се издигат крепости в Невша, в местността Станата и на др. места, за което днес свидетелства честата употреба на топонима Калето.

От епохата на Османското владичество са останали повече писмени източници. Според такива през 1444 г. в цяла Северна България няма турци, освен гарнизоните в крепостите. Отоманизирането на селата на територията на община Ветрино става през периода 1444-1573 г. по три начина: насилствено помюсюлманчване, избиване на българите и прогонване от родните им места. Към края на XVI век земите на север от линията Девня – Провадия – Невша са почти напълно отоманизирани, а на юг преобладава българският елемент.

През територията на община Ветрино през 1774 г. преминава с армията си генерал Суворов и след битката при Козлуджа на 9 юни се установява за няколко дни в с. Белоградец. Сражения в района се водят и по време на войната 1828 – 1829 г. В община Ветрино доказателство за културно-историческото наследство от епохата на Възраждането е килийното училище с. Ветрино.

Има някои документи, които удостоверяват, че в района е действал турския хайдушки войвода Селах Мустафа. Писмо от шуменския каймакам до пашата в Русчук разказва как разбойника попада в засада на връх Бабук, бива ранен в сражението, но се изплъзва от потерята и се укрива в селата на Сърта, където е главното му свърталище.

Изводите, които можем да направим  са, че в  община Ветрино съществуват много археологически и архитектурни паметници, които представляват голям потенциал за развитието на културния туризъм. Особено интересни са скалният манастир, крепостта до с.Невша, съществуващите църкви и джамии. Сериозна слабост е липсата на музей, поради все още незавършената сграда на културния дом.

Голяма част от археологическите паметници не са изследвани, не са правени разкопки и възстановителни работи.

На територията на община Ветрино са разположени 1065 дка водни площи, което е сравнително добър показател за територията на общината, като цяло, без да включваме кладенците и изворните чешми, които се използват за водопой от животните, за битови нужди и за напояване на личните градини на жителите на общината. От по-голямо значение са реките Златина, Провадийска и язовирите, разположени на територията на общината

На територията на община Ветрино се намират немалък брой естествени водоизточници, формиращи повърхностни водни обекти със сравнително неголям дебит. Водните течения и басейни са река Златина – трета категория, вливаща се в река Провадийска.

Повърхностните води на територията на общината включват и 1065 дка водни площи – пет микроязовира с 2 922 куб.м вода: в селата Доброплодно, с. Средно село, с. Габърница, с. Ягнило,Млада гвардия, които са с локално значение.

Действащи язовири на територията на община Ветрино са, както следва:

  • язовир при с. Белоградец, местност Карабаир, с обща площ от 89,948 дка;
  • язовир при с. Белоградец, с обща площ от 78,182 дка, при местност Еннера;
  • язовир при с. Ветрино, с обща площ от 35,341 дка;
  • язовир при с. Момчилово, с обща площ от 35,369 дка, в местността Пясъка

На територията на община Ветрино са разположени 34 изворни чешми и15 кладенеца, които са на отчет. Средният дебит варира от 0,150 до 1,000.

На територията на общината няма открити значими рудни изкопаеми.  С важно икономическо значение е находището за добив на леарска пръст в местността Айля дере, която се намира в землището на с. Доброплодно, масив 50.


Местности:

Терасите –  край с. Ветрино. Общината провежда през Седмицата на гората и залесяване с 30 000 дръвчета на територията на общината, основно в местността.