Етикети

, , , , , , , , ,

Наличието на личните имена Балдуин, Бодин и Ласкар в топоними – имена на географски обекти на много места из нашата страна, означава не толкова, че са свързани с историческите личности, а че навлизайки в употреба сред населението даденото име става модно. По-късно са кръщавани деца, и по този начин имената са достигнали до нас – като названия на обекти, свързани чрез собственост или по друг начин с действителни лица.

Балдуин Фландърски е френски благородник, участвал в 4-ия кръстоносен поход (1202–1204 г.), който по подбуда на Венеция няма за цел спасяване на Светата земя, а превземане столицата на Византия – Константинопол. След като кръстоносците превземат Константинопол и детронират Алексий V Дука Мурзуфул, Балдуин е обявен за първи латински император на Константинопол. Като император Балдуин не успява да направи много, тъй като още през април 1205 година той пада в плен на българския цар Калоян в битката при Адрианопол. Приема се, че е бил затворен в т.нар. Балдуинова кула в старопрестолния Търновград.

Чрез личното име на  този владетел на Константинопол и пленник на цар Калоян се е появило в българския език името Балдуин, според диалектните особености срещано и като Балдовин. Чрез скъсяване и даване на множество ласкателно-умалителни форми името е отпечатано в множество географски имена.

Днес в лапидариума на Белградската крепост Кале Мегдан може да бъде видян надгробният паметник на “кнез Балдовин” – местен български господар във Враня (днес в Сърбия), починал около 1343-1345 г. В Бориловия Синодик, един от най-официалните паметници на Търновската патриаршия, се слави паметта на загиналия в борбата с османските завоеватели “воевода Балдю” – отбелязан заедно Приязд, адютант (”протокилийник”) на цар Иван Шишман. Нещо повече, съкратената форма на името вероятно е знак, че живелият през втората половина на ХІV в. войвода вероятно е кръстен на името на някой от своите деди. С други думи, името Балдовин или Балдю не бива да бъде приемано като проява на своеобразно чуждопоклонство или ексцентричност. Освен това под името Балдево то е останало и в топонимията на българските земи, съответно в Пазарджишко (дн. с. Росен) и Западните Родопи, община Гърмен.

Ето и някои примери: Балдовин се нарича гориста местност СИ от квартал Сеславци край столицата. В Тетевенско – Болдовин. Една височина над село Галата, Тетевенско носи името Балдовица. В Троянско има Балдов трап. Последните два варианта са умалителни имена от ЛИ Балдовин. Според Заимов 1994: 13 – от Бало и –до като имената Вла-до, Ра-до. Заимов дава още производни Балда, Балде, Балдеш, Балдьо, Балдю, като последните две са звателни форми от Балдо, срещано през 15. век. Значи е напълно възможно Балдовин край София да е топоним на около 600 години.

Константѝн Бо̀дин (Петър III) е най-малкият син на зетския велик жупан, византийски протоспатарий, а впоследствие и крал Михаил (Михайло) от династията Воиславлевичи. Той е потомък на Комитопулите, което му дава основание при второто голямо българско въстание срещу византийското владичество да се обяви за цар на българите под името Петър, в чест на светия цар Петър I Български. Тези събития се разиграват към края на 11 век.

Топоними, свързани с това име намираме при Бодинка (с. Черешово, Благоевградско), Бодина глава (с. Градец, Костинбродко), Бодино поле (с. Долни Коритен, Треклянска община), Бодин дел – височина над село Гостуша, Пиротско.

Структурно Бодин е образувано от Бодо и –ин, засвидетелствано е най-рано през 11. век чрез името на благородника. Срещат се и формите на основата бод- : Боде, Боденко, Бодко, Бодле, Боде (от Бодеслав, но липсва поместено), Бодраг, Бодран, Бодрица, Бодун, Бодьо, Бодян (Заимов 1994: 26). В името на село Боденец (Мездра) може би се крие едно от производните имена на Бодин.

Третото от имената – Ласкар е най-разпространено. За това съдим от по-големия брой открити топоними (висока честотност). Среща се като име на села в Плевенско и Благоевградско.

Теодор I Ласкарис е от рода на Ласкаридите, един благороднически, но не особено известен византийски род. Той е син на Мануил Ласкарис и Йоана Карацена и има четири по-големи братя – Мануил Ласкарис (починал след 1256), Михаил Ласкарис (1261/1271 г.), Георги Ласкарис и Константин Ласкарис (починал след 19 март 1205 г.), византийски император (1204-1205); и двама по-малки братя Алексий Ласкарис – латински военен деец, воювал срещу българите, които се бият на страната на французите с Йоан III Дука Ватаций и бива изпратен в затвор и ослепен. Другият по-малък брат на Теодор е Исак Ласкарис.

Изглежда нашите предшественици, живели в земите български са схванали окончанието –ис за фамилен белег и са приели името във вида Ласкар. За село Ласкар в Плевенско има писано от краеведа Деян Белчев в монографичната му книга „Селища и селищни имена в Плевенския край от античността до наши дни“. Там той е поместил всички известни на науката мнения относно произхода на това име. Първи с него се е занимал В. Миков, според когото името на селото произлиза от владетел от средновековието. Според легенда в селото името произлиза от името на император Теодор Ласкарис, което не може да бъде доказано, липсват каквито и да е сведения.

По-вероятно, поради високата му разпространеност, е то да е прието в българската именна система като простонародно лично име Ласкар, срещано в следните географски имена – Ласкарево – с. в Благоевградско, Ласкарци – село в Македония, Ласкар – местност в Ситово, Ласкарица, край Паничери. Местните в Ласкарево смятат, че името на селото им е гръцко и означава ‘стара гора, гориста местност‘ (Белчев 2015: 246).

С етимологията на благородническия род Ласкарис са се борили различни учени от 1928 г. насам, когато се появява първата версия – че произлиза от диалектна дума от Кападокия – δάσκαρης ‘учител‘ (чете се даскарис, срв. с даскал). Версията е отхвърлена поради липсата на примери за характерен преход δ>λ през 13 век. Такива има чак от 19-и век. През 1929 г. е предложена нова етимология от Г. Стамнопулос – Λάσκας или Λάσκος, а суфиксът –άρις счита за зает от латинския –arius. И към тази възможност има възражения от К. Менас, който счита такъв произход за неправдоподобен. Според Оксфордския речник, посветен на Византийската история „най-вероятна“ е предложената от Б. Хемердингер през 1969 г. етимология чрез персийската дума Lashkarī, която е заета в арабски като askarī, а след това през турски навлиза и в българския език като аскер ‘боец, войник; войска‘. Слабо звено в тази версия е, че първите членове са описани като обикновени селяни, а не произлизащи от войнските среди. Иначе императори на Византия са ставали и хора с ниско потекло – например коняр или месар (Михаил II и Василий I са били коняри, Лъв I е бил отначало месар). В резултат се е появила още една етимология – от арабското al-ʿashqar ‘румен, червендалест; кестеняв‘.


 ⇒ извор

извор

Литература:

Заимов 1994 – Заимов, Йордан. Български именник, Сф., 1994.

Белчев 2015 – Белчев, Деян. Селища и селищни имена в Плевенския край от античността до наши дни, Плевен, 2015.