Флората в топонимията – за звезда

Етикети

албания, географско име, девол, етимология, звезда, звездел, микротопоним, село, топоним, флора

Най-известният топоним Звезда, свързан с българската история, вероятно се носи от село в днешна източна Албания, разположено край десния бряг на река Девол и в подножието на планината Су(х)а гора, най-южното продължение на Галичица (Охридско, Македония). Един по-личен връх в планината също носи името Звезда (кота 1833). На североизток са разположени двете Преспански езера, най-краткият път към които минава през проход със същото име между Суа гора и Иван(ь) планина. Той е много удобен и по него минава главния път през Албания за Епир – Янина (Чанков 1918: 127).

Реклами

Потекло на селищното име БАБЛОН, Смолянско

Етикети

баблон, географски термин, географско име, заселка, родопа планина, родопи, селище, селищно име, смолян, топоним

Баблон е малка заселкa, отстояща на 5 км югозападно от с. Смилян, Смолянско. Званичната форма на селищното име е Баброн, но истинският местен изговор е Баблон с широка гласна –о и ударение върху нея. Този гласеж веднага ни насочва към предположението, че окончанието –он е всъщност членът на съществителните имена от мъжки род за посочване на предмети, които се намират далеч от говорещото лице. Заедно с другите два члена –от и –ос той е много характерен за среднородопския говор, срв. членуваните облици градот, градос и градон на съществителното град. След като отстраним члена –он, остава изходната форма Бабл–, която в този си вид не може да съществува в местния говор, понеже в края на името съчетанието –бл не може да се изговори. Веднага трябва да се каже, че Баблон е получен с изпадане на неударeната гласна –е – от една първична форма на името, която е гласяла Бабелон, членувано от Бабел. Изпадането на неударени гласни е позната звукова промяна в думи и географски имена в Родопа, срв. сди вм. , двар вместо дувар, пещерното име Улцата в райони на с. Могилица, Смолянско, вместо Улицата, селищното име Яврово, Асеновградско, вместо Яворово и мн. др. Но какво значи Бабел в такъв случай?

Зa името на село ДОБРАЛЪК, Асеновградско

Етикети

добралък, куклен, родопа планина, родопи, селищно име, село, топоним

Село Добралък с съградено в един дол в северните поли на Белочерковския рид на Чернатица, на 15 км югозападно от с. Яврово. За основаването на селището и за потеклото на името му битува местно обяснение, което научаваме от Иван Панайотов в неговия пътеводител за Чернатица: „Според преданието селището възникнало на сегашното си място след разселването на старото с. Герово, чиито жители се разбягали при чумна епидемия. Част от тях начело с говедаря Добри се отправило нагоре по малката рекичка да търсят удобно място за заселване. Добитъкът „пладнисал“ в малка лъка, която харесала на бежанците. Селището си те нарекли „Добрьова лъка“ (Ив. Панайотов, Чернатица. Пътеводител, С., 1981, с. 151-152).

ТЪРНОВО – истинското име на село Търън, Смолянско

Етикети

родопа планина, родопи, селищно име, село, смолян, смолянско, топоним, търън

Село Търън е разположено край Черна река на 11 км източно от Устово по пътя за гр. Мадан. Не е известно кога е основано, но според местното предание първите жители отседнали в местността, наричана сега Селското, край извор, над който растял голям трън, който засенчвал водата. Този трън и дал името на селото. Това предание научаваме от едно кратко, но съдържателно описание на миналото на селището, чийто автор е Светослав Духовников, родом от Търън (Нашето село Търън, сп. Родопа, год. XVIII, 1939, кн. 1, с. 1-3; същото и в сб. Родина, кн. II, 1940, с. 148-153).

Старото българско име на село ХВОСТЯНЕ, Гоцеделчевско

Етикети

гоце делчев, места, родопа планина, селищно име, село, топоним, хвостяне

Село Хвостяне се намира на 11 км югоизточно от гр. Гоце Делчев, вляво от река Места и недалече от полите на Югозападна Родопа. Най-близките селища по този бряг на реката са Блатска и Дъбница. Сегашното си име Хвостяне селото носи от 1934 г., докогато то официално се нарича Фустаня. Така то е записано и при първото преброяване на населението, извършено след освобождението в края на 1912 г. През 1920 г. селото е наброявало 396 души в 65 домакинства (Списък на населените места в царство България според преброяването на 31 декември 1920 год., С., 1924, с. 35), а при последното преброяване вече е имало 830 жители.

АБЛАНИЦА – старото българско име на с. Славци, Гоцеделчевско

Етикети

абланица, географско име, гоцеделчевско, област, селищно име, село, славци, топоним, чеч

Село Славци се намира югоизточно от гр. Гоце Делчев в разклоненията на рида Дъбраш. Допреди повече от две години това родопско селище носеше старинното име Абланица, заменено по неизвестни причини със сегашното Славци.

Зa истинското име на връх ТУРЛУКА край Смолян

Етикети

географско име, местно име, родопи, смолян, соколица, топоним, турлука

Ридът Соколица, издигащ се северно от град Смолян, завършва на юг, досами града с импозантен риолитов връх, който е висок 1520 м. Той представя пресечен конус и всъщност е скала, която се издига на повече от 20 м над околната местност. Този връх, наричан днес Турлука, се вижда от всички краища на смолянската котловина. Определено може да се каже, че Турлука е символ на гр. Смолян.

Местното име ЮНКЕЛЕ при с. Аламовци — Смолянско

Етикети

аламовци, географско име, местно име, момчил стоянов чалъков, родопи, смолян, топонимия, юнкеле

Юнкеле е име на местност, която представлява „горист връх с поля­на и студен извор“, южно над с. Аламовци, Златоградско. Това сведение черпим от проучването на местните имена в бившата Маданска околия, извършено от Георги Христов, който дава и следното обяснение на по­теклото на местното име: „Възможно от тур. yun „вълна, козина“ и kelle „глава; предмет, подобен на глава (?)“ (вж. Г. Христов, Местните имена в Маданско, БАН, София, 1964, стр. 338). Неубедителността на това обя­снение е очевидна и за автора му, който го снабдява накрая с въпроси­телен знак.

Местните имена в Западна (Беломорска) Тракия – рецензия

Етикети

западна (беломорска) тракия, иванка гайдаджиева, местни имена, топоними

Книгата на покойната ни колега гл. ас. д-р Иванка Гайдаджиева представлява най-пълното проучване на една почти непозната в ономастичен план област – земята между долните течения на реките Места и Марица (Ксантийско, Гюмюрджинско, Софлийско, Дедеагачко и Тимошко). Това е по-голямата част от Западна или Беломорска Тракия, граничеща на запад с река Места, на изток – с река Марица, на юг достигаща до Бяло море, а на север – до билото на Югоизточните Родопи.

Из ономастиката на Поморавие – Перкенда

Етикети

власина, власотинце, географско име, етимология, морава, перекенде, река, сърбия, топоним

Югозападно от село Боляре, намиращо се в сръбската община Власотинце, покрай река Власина, десен приток на Българска (Южна) Морава, се издига гористо възвишение, наречено Перкендa (със записи от ТК25 и ГИССр: Prkenda, Пркенда). Ориентирано е в посока югоизток-североизток, по темето му има ниви. От изток се от мие потока Раставница, а Кошутин дол е от запад. И двата дола, които ограничават възвишението Перкенда, са леви притоци на Власина. От юг Перкенда граничи със землището на Брезовица.

Произход и значение на селищното име Чокманово

Етикети

етимология, лично име, родопи, селищно име, село, топоним, чокманово

В книгата на А. Саламбашев „Местните имена в Смолянско“ е дадена накратко народната етимология, т. е. народното обяснение за произхода и значението на селищното име Чокманово (с. 31-32 и 173). Според това обяснение селищното име водело началото си от времето на насилствените опити на завоевателите да помохамеданчат родопските българи. Тогава именно жителите на селото били наречени от турците „хора с чок иман“, т. е. „хора с много вяра“. Така от чокиман се получило селищното име Чокиманово, Чокманово. Тази примамлива, патриотична и лека за разбиране теза не е нова (П. Делирадев, Принос към историческата география на Тракия, II, 1953, с. 329).