Етикети

, , , , ,

В района северно от село Рояк една характерна височина се нарича Дооря. Това название е особено и не предизвиква никакви народоетимологични асоциации. За да се установи произхода, значението и пътя извървян от това име е необходимо се запознаем по-обстойно с него.

Дооря представлява гола височина с кота 354,7, находяща се на 0,9 км С от село Рояк, общ. Дългопол. Днес по източния склон на Дооря е залесено с черен бор, иначе месттноста е лишена от дървесна растителност.

Името е от чужд произход, като окончанието –я е членуване на българска езикова почва. Изглежда се извежда от тур. doğrusu, а то от  doğruk ‘връх, било‘[1].

Съществува и успоредна диалектна форма doruk ‘гребен, било‘, заето в нашата географска терминология. Така се наричат върхове, по чиито гърбища се редуват няколко коти или група съседни такива (Даутов 2014: 35). Добре е да се добави, че в някои случаи гърленото ğ като при dağ> даа ‘планина‘, но тук обаче преминава ğ>о, подобно на oğlu >оолу/олу ‘син на‘. По този начин се обяснява удължената гласна.

Названието в нашия случай е диалектна форма, чиито успоредици са следните имена на височини: Биюк Доору (Дъскотна, общ. Руен), Доорука (Чавдарци, общ. Ловеч) и Дооруюстю (Речица, общ. Руен), почерпени от РГН. Последното се среща и като Дору юсту (Райчевски 2007: 273). От ТК05 извлякохме – Домузчукдорусу и Урганджадорусу (Заимчево, общ. Руен). Чрез приведените примери се вижда връзката с изходната форма от турски език.


[1] http://www.tdk.gov.tr/index.php?option=com_ttas&view=ttas&kategori1=derlay&kelime1=do%C4%9Fruk

Извори и литература:

Даутов 2014 – Даутов, Николай. Пирин – географски и етимологичен речник, Г. Делчев, 2014.

Райчевски 2007 – Райчевски, Стоян. Крайбрежна Стара планина. Топоними и хидроними, Сф., 2007.

РГН – Регистър на географските названия в България, онлайн.

ТК05 – Топографска карта с мярка (мащаб) 1: 5000, онлайн.