Етикети

, , , , , ,

В книгата на А. Саламбашев „Местните имена в Смолянско“ е дадена накратко народната етимология, т. е. народното обяснение за произхода и значението на селищното име Чокманово (с. 31-32 и 173). Според това обяснение селищното име водело началото си от времето на насилствените опити на завоевателите да помохамеданчат родопските българи. Тогава именно жителите на селото били наречени от турците „хора с чок иман“, т. е. „хора с много вяра“. Така от чокиман се получило селищното име Чокиманово, Чокманово. Тази примамлива, патриотична и лека за разбиране теза не е нова (П. Делирадев, Принос към историческата география на Тракия, II, 1953, с. 329).

Саламбашев ни съобщава обаче още, че друго име на селото не се помнело, макар че в „Исторически бележник“ се споменавало по-старо име Очиново. Но този „известен исторически бележник“ не е твърде сигурен. Засега е известно сигурно само изследването и разчитането на турските архивни документи от Р. Стойков (Известия на Народната библиотека, том I (VII), според което името Чокманово е фигурирало в данъчните регистри още от 1676 година. В тия документи, в които буквите за гласните звукове не са много точно указани, Р. Стойков разчита форма ЧКМАН и я възстановява ЧАКМАН. Забележката на М. Моллова (сп. Български език, 27, 1977, 5, с. 440), че в турски език съчетание чок иман фактически не съществува и че в Чокманово не може да се търси подобно съчетание и значение, е напълно правилна. Но и нейното обяснёние, според което Чокманово произлиза от Сукманово-сукман, също е неубедително. М. Москов пък излиза със своя теза, че името Чокманово е турско по произход. Той се основава на едно единствено сведение, което взема от речника на B. Радлов, където е записана османска разговорна форма чокман като вариант на думата чокмар със значение „топка на тояга, тояга с топка́ на края“ или „ленив, тъп“ (Словарь тюркских наречей, III, 2, с. 2011—2012). Посочените значения обаче са иа думата чомар/чокмар, а от тях М. Москов прави извода, че нашето селищно название Чокманово било турско по произход — чрез прякор или родово име Чокман (сп. Турист, 11, 1973, с. 22). В една от следващите си работи той доработва тази своя идея (Славянски и балкански етимологии, Год на Соф. у-т, Фак. за слав. филологии, 68, 1975, 3, с. 314-320), като се опитва да обясни вариантите чокмар, чокман от една страна и чоман, чуман; чокман, чукман от друга. Но и този опит е неубедителен. Формата чокман, както се посочи по-напред, е записана само като вариант на чокмар и не е отразена в нито един турски народен или диалектен речник, защого фактически в езиковото съзнание на говорещите турски език тя не съществува (виж М. Моллова). Поради това турският произход на името Чокманово е твърде съмнителен.

Неочаквано обаче селищно име Чокман се откри и в Румъния, и то в област с твърде слабо турско и мохамеданско влияние – северозападно от Клуж в Трансилвания. Ето защо може да се приеме, че селищните имена Чокманово у нас и Чокмани в Румъния имат един и същ тюркски, а не турски произход. Твърде вероятно е да е съществувало и лично име Чокман сред онова тюркско население, което е оставило трайни следи у нас и в Румъния. А това население е било прабългарското.

Лесно е да се открие, че името Чокман е сложно, образувано от Чок и ман.

Дума чок от по-старо чак „сила, власт, величие“ се среща в редица тюркски езици. В чувашки тя гласи чох/чух „власт, сила“ (М. Ресенен, Опит за етимологичен речник на тюркоките езици, 1969, с. 95). В калмицки чох означава „имам власт, вла-ствувам“ (Калмыцко-русский словарь, 1977, с. 654), а в уйгурски документи от XII век чох означава „величие, сила“ (Древнетюркский словарь, Ленинград, 1969, с. 152). Освен това лично –прабългарско име Чок, Чоко е засвидетелствувано в нашата история още през IX век. Един от синовете на хан Омуртаг се е казвал Чок, Чоко – име, прочетено неправилно от В. Н. Златарски като Цок, Цоко (История на българската държава през средните векове, I, 1, 1970, с. 378 и 550-552). Това име се е срещало и по-късно и както ни съобщава Ст. Илчев (Речник на личните и фамилни имена у българите, с. 544-545), през XIX век то е вече регистрирано нашироко в Родопите, Тракия и Дунавската равнина. Но обяснението, което Илчев дава за произхода и значението на името Чоко, е погрешно.

Съставката ман в подобни лични имена (Чокман и Чокманово) е от староирански произход, получила широко разпространение в тюркските езици и означаваща „човек, мъж“. Така че като цяло името Чокман буквално означава „сила-мъж“, „власт-мъж“, „величие-мъж“, т. е. „силен мъж“, „властен мъж“, „велик мъж, човек“. Или с други думи казано, ще е равно на славянските имена Властимир, Владимир, Велимир, Велико, Величко и подобни.

Името Чокман не е куманско или татарско, защото в тия езици то се появява във форма Чако (История на България, 1961, с. 218). Следователно селищното название Чокманово, Смолянско, произхожда от прабългарското лично име и означава „Властимирово“, „Владимирово“, „Великово“, „Велимирово“ или „Величково“ село.


Автор – Борис СИМЕОНОВ

Извор – сп. Родопи, 1978, кн. 7, с. 19