Етикети

, , , , , , ,

Юнкеле е име на местност, която представлява „горист връх с поля­на и студен извор“, южно над с. Аламовци, Златоградско. Това сведение черпим от проучването на местните имена в бившата Маданска околия, извършено от Георги Христов, който дава и следното обяснение на по­теклото на местното име: „Възможно от тур. yun „вълна, козина“ и kelle „глава; предмет, подобен на глава (?)“ (вж. Г. Христов, Местните имена в Маданско, БАН, София, 1964, стр. 338). Неубедителността на това обя­снение е очевидна и за автора му, който го снабдява накрая с въпроси­телен знак.

От друга страна, името не може да бъде славянско поради наличие­то на несмекчено к пред предната гласна е. Но то се обяснява много добре като тракийско по произход, при което трябва да се разчлени на две части — юн- и -келе.

Втората част е тъждествена с такива тракийски местил имена, отбе­лязани в древността в надписи на гръцки и латински, като Келле*, Cellae, Cillae и др., които отдавна и многократно са обяснени от траколозите акад. Димитър Дечев и акад. Владимир Георгиев. Тракийското кел(л)а със значение „извор“ е получено закономерно от един научно възстановен индоевропейски облик гвел-на, от който произлиза и съв­ременната сродна немска дума Quelle „извор“ (вж. Д. Дечев, Тракийски­те езикови остатъци (на немски език), Виена, 1957, стр. 238; Вл. Георги­ев, Траките и техният език, БАН, София, 1977, стр. 83, 101).

Първата част юн- е получена от ин- чрез закръгляне на гласната и в ю, което е характерно за родопските, а в конкретния случай и за местния говор, срв. юме вм. име, юмане вм. имане, ючумень вм. ичумень „ечемик“. В него трябва да видим тракийското ин- (по точно инн-), разширено с н от индоевропейския корен ис- „движа се пъргаво, бързо, необуздано“, срв. сродния по произход старогръцки глагол инао „отпращам, изпразвам, изливам“, получен от първичния облик иснао.

Всъщност, за нашия случай използувам обясненията на Д. Дечев, да­дени за произхода на местното име Инна, извор в граничната област на древните племена майди и неонци (вж. Д. Дечев, пое. съч., стр. 216; Характеристика на тракийския език (на немски език), Балканско езико­знание, кн. II, БАН, София, 1960, стр. 169—170) и на Вл. Георгиев за пе- ласгийското Иннахос (от индоевропейското съчетание исн-ъква „бърза вода“), име на четири реки в географските области Етолия, Беотия, Юж­на Тесалия и Аргос (вж. Вл. Георгиев, Старогръцките речни имена (на немски език), София, 1958, стр. 23—24; Античната топонимия на Балкан­ския полуостров и средиземноморската теза (на френски език), Балкан­ско езикознание, кн. III, св. 1, БАН, София, 1961, стр. 13). Според Иван Дуриданов обаче промяната на исн- в инн- не е характерна за тракийския език (вж. Ив. Дуриданов, Езикът на траките, Наука и изкуство, София, 1976, стр. 68, 122) и в такъв случай трябва да приемем, че това звуково изменение е диалектна черта на тракийския език или пък явление, разви­то под влияние на съседния гръцки език в античността, в който то е из­вестно.

Следователно, местното, по-правилно казано, речното име Юнкеле е тракийско по потекло и закономерно произлиза от индоевропейското исн- гвелна „бръз, буен извор“. Правилността на предложеното обяснение се потвърждава от обстоятелството, че на местността при с. Аламовцн дей­ствително има извор.

В заключение трябва да се изтъкне, че запазеното име от тракийски произход Юнкеле недвусмислено свидетелствува за предаване на много елементи от старата тракийска топонимия на днешното българско населе­ние, т. е. топонимичната традиция не е била прекъсвана. Въпреки пре­вратностите на миналото землището на с. Аламовцн, Златоградско, никога не е било обезлюдявано.

Местното име Юнкеле е един твърде показателен пример за естест­веното претопяване на заварените траки сред славяните като една от съставките иа българската народност.


Автор: Момчил ЧАЛЪКОВ

Отпечатано в: сп. Родопи, 1978 г., кн. 3, с. 40