Етикети

, , , , , ,

Ридът Соколица, издигащ се северно от град Смолян, завършва на юг, досами града с импозантен риолитов връх, който е висок 1520 м. Той представя пресечен конус и всъщност е скала, която се издига на повече от 20 м над околната местност. Този връх, наричан днес Турлука, се вижда от всички краища на смолянската котловина. Определено може да се каже, че Турлука е символ на гр. Смолян.

Какъв е произходът на името на този връх. Според Ив. Панайотов и К. Страшимиров то произлизало от старобългарската дума турло, която значела „стадо, скупчено на почивка в горещината“ (Ив. Панайотов, К. Страшимиров, Родопи. Пътеводител, С., 1982, с. 97). В старобългарския език не съществува такава дума, но в днешните български говори действително откриваме дума турло, която има следните значения: „гъст прах или дим във въздуха“, „гъста и рошава коса“, „стомашни киселини, изгага“ н др. подобни. Тези значения обаче не са подходящи за назоваване на един връх. В турския език съществува дума торлук „жижница за горене на дървени въглища“, която в смолянския говор би звучала турлук (географското име Турлука всъщност е членуваната форма на турлук), но това значение също не подхожда като име на нашия връх, защото нито на него, мито в околността му поради характера на местността е могло да има жижница. Авторите иа историята на гр. Смолян обаче свързват името Турлук с думата турла и пишат: „Местното население нарича „Турла“ всички купообразни върхове, на които с имало крепости“ (Н. Гигов, А. Печилков, В. Искилиева, Смолян, С., 1972, с. 68). Това не съвсем точно във втората си част мнение ни насочва да търсим правилното решение на въпроса за потеклото на името Турлук.

Много често в топонимията се наблюдава следната тенденция. Ако името на един значителен географски обект е било изцяло заменено или преиначено звуково, то се запазва като име на съседна местност. Да видим какво е положението с местностните имена около Турлука. Точно под върха, на 1 км източно от Смолян, има местност — пасище и ливади — която се нарича Турлата (Ан. Саламбашев, Местните имена в Смолянско, С., БАН, 1976, с. 165), която явно носи името на върха. Излиза, че старото име на върха съвсем не е било Турлука, а Турлата. И тази констатация, до която стигаме предимно по логически път, намира недвусмисленото си потвърждение в думите на известния родопски книжовник Н. Вранчев, родом от Устово, който още през 1924 г. е написал следното: „Ето Турлата — група скали, които са се надвесили над него (над Смолян — М. Ч.) сякаш да го запазят от люти северни бури и студове“ (Н. Вранчев, По висините на Орфея, С., 1924, с. 4). И това сведение не е изолирано.

А как и защо същинското име на върха е било заменено с по-късното турско название Турлук? Това е станало съзнателно, преди освобождението на Смолянския край от османско иго през 1912 г., най-вероятно от местната турска администрация, която се е опитвала да потурчи българската топонимия в края. Този опит се е изразявал в прецеждането на българските местни имена на турски или в звуковото им преиначаване, за да получат османотурски гласеж. Така е станало и с Турлата и този случай не е единствен. Така например днешният квартал Езерово беше известен доскоро като Колибите.

Географското име Турла е доста разпространено в нашата топонимия. То се носи от редица обекти в Родопа и Стара планина: при с. Могилица, Смолянско; при селата Змеица, Триград и Борино, Девинско; при с. Стикал, Широколъшко; при осем селища в Троянско; при седем селища в Севлиевско; по четири селища в Габровско; две местности при с. Осиковица и една местност при гр. Правец, Ботевградско; при с. Козичино, Поморийско, и другаде. С произхода на това географско име са се занимавали доста изследвани, които го извеждат от френската дума Latour или от латинското turris „кула“, като обясняват, че на обектите, които косят името Турла, имало в миналото крепости. Други пък извеждат от румънското turla „кула; камбанария“. Всички тези тълкувания не са приемливи по най-различни причини от формално, смислово и културно-историческо естество. В българските народни говори има дума турла „местност с много гъсти тръни“, но н това значение не е подходящо, защото е невероятно на всички местности, назовани Турла (та), да е имало гъсти тръни. Описанията на обектите обаче сочат, че това са конусовидни или куполообразна върхове и височини. Това обстоятелство съвсем ясно подсказва, че тук се крие гръцката дума турла (по технически причини предавам формата с кирилица), която значи „нещо издигнато като купол; хълмовиден куп; заоблена височина; остър връх“. Така отлично се обяснява защо посочените по-горе върхове са получили своето име. Закономерен е следният въпрос: кога тези обекти са били наречени Турла? Това е станало преди османското нашествие в нашите земи, т. е. преди края на XIV в., и имената са дадени от византийски гарнизони, настанени в българските земи-големи дялове от Родопа през Средновековието са били продължително време в границите на Византия, а старопланинските върхове навярно са получили имената си по време на византийското владичество. Бихме могли да предположим, че обектите са назовани и от българско население, което е заело гръцката дума в своя говор, но това е по-малко вероятно, защото думата днес не е известна в нашите диалекти.

Така трябва да си обясним потеклото на името на смолянската Турла, наричана днес Турлук. Както се каза в началото на статията, върхът представя пресечен конус и това отлично осветлява причината, поради която той е наречен така.

И днес местното българско население, когато говори за върха Кукуля, защото в родопската топонимия кукуль значи именно „остра чукара; изострена скала“ (Г. Христов, Местните имена в Маданско, С. БАН, 1964, с. 72, 227-228; Т. Стойчев, Родопски речник, Българска диалектология, кн. 5, С., БАН, 1970, с. 182). Не случайно смолянци оприличават Турлука на кукалька „остър камък, поставян на покривите и комините, за да ги задържа по време на буря“. Обликът кукалька е получен от кукулька с преход на неудареното у в а, срв. стаден вместо студен.

И така името на връх Турлука край Смолян е всъщност потурчен облик на по-старото гръцко название Турла, което по всяка вероятност е заменило изконното Кукуль, членувано Кукуля. Последната форма би трябвало да се употребява вместо чуждите Турла и Турлук.


Автор: Момчил ЧАЛЪКОВ

Отпечатано в: сп. Родопи, 1988 г., кн. 11, с. 17-18