Етикети

, , , , , , ,

Село Търън е разположено край Черна река на 11 км източно от Устово по пътя за гр. Мадан. Не е известно кога е основано, но според местното предание първите жители отседнали в местността, наричана сега Селското, край извор, над който растял голям трън, който засенчвал водата. Този трън и дал името на селото. Това предание научаваме от едно кратко, но съдържателно описание на миналото на селището, чийто автор е Светослав Духовников, родом от Търън (Нашето село Търън, сп. Родопа, год. XVIII, 1939, кн. 1, с. 1-3; същото и в сб. Родина, кн. II, 1940, с. 148-153).

Френският пътешественик и изследвач Огюст Викенел, който е прекосил Родопа през 1847 г., пише за селото следното: „Търън махала, съставена от разпръснати къщи, и малка долина“ (Б. Дерибеев, Огюст Викенел в Родопите, Родопски сборник, т. 5, С., БАН, 1983, с. 252). Д-р Анастас Саламбашев отбелязва, че местният изговор на селищното име е Тарон и по-рядко Тарън (Ан. Саламбашев, Местните имена в Смолянско, С., БАН, 1976, с. 52). Преди повече от 50 години Стою Шишков пише, че формата Търън произлиза от Трън и това бил турският изговор на селищното име, което в устата на местните жители звучало Тароан, Таръан или Тоаран (Ст. Шишков, Из долината на р. Арда, Пловдив, 1936, с. 66). Мнението на Ст. Шишков, че Търън е турският облик на селищното име, е вярно, но тази форма не е получена в османотурския език направо от местния гласеж на съществителното трън. Старата, същинска форма на името на селото е била Търново и доказателствата за това са следните.

В своята книга за местните имена в бившата Маданска околия авторът Георги Христов привежда следните имена на местности в землищата на съседни на Търън села: Търновска чука – гористо хълмче северозападно на 3-4 км от с. Средногорци, т. е. точно в посока към Търън; Търноска барчина – малка бърчина източно на 1,5 км от с. Рустан, по която върви стар път, идващ от с. Търън и продължаващ през Рудозем за Ксанти (Г. Христов, Местните имена в Малайско, С., БАН, 1964, с. 314). Авторът е извел първите съставки на тези двучленни географски имена от едно незасвидетелствувано Търнов. Това обяснение е възможно, но както ще видим по-нататък, истинският облик е Търново, а не Търнов, и това е старото нме на Търън.

Неотдавна беше обнародван един изключително любопитен османотурски документ с дата 9 март 1614 г., който представя списък на селищата и броя на домакинствата, облагани с данък зияде-и джизие и авариз от вакъфите на султан Мурад II (1421-1451). Както е добре известно, данъкът джизие е бил събиран само от християнското население в Османската империя, а зияде-и джизие е допълнителен данък в полза на държавната хазна, получаван от разликата между действителния размер на данъка, присвояван от вакъфа, и първоначално определената сума. В този документ от тогавашната Гюмюрджннска каза се изброяват следните селища: Угурлу виран, Даръ дереси, Узун дере, Търнава и т. н. (Турски извори за българската история, т. VII, С, БАН, 1986, с. 189). Село Угурлу виран не е днешното село Могиляне, както предполага преводачът на регистъра (турското име на Могиляне е Юртчулар), а е с. Угурли, днес Калотихон в Гърция, Даръ дереси правилно е отъждествено със Златоград, Узун дере сьщо правилно е отъждествено с днешния гр. Неделино, а Търнава е сегашното село Търън, а не неопознато от преводача село. Написът Търнава предава графически формата Търново. В други документи, обнародвани в същия том, селищните имена Смядово и Герилово са предадени по същия начин като Смядава и Герилава (пак там, с. 278, 289). В посочения вече турски документ е отбелязано, че в с. Търнава, т. е. Търново, джизие се плаща от 9 домакинства (ханета) и че други няма. От това сведение можем да направим следните изводи:

  1. До 1614 г. на жителите на с. Търън още не е бил наложен ислямът, щом плащат данък джизие и това добре се съгласува с датировката на второто масово помохамеданчване, по време на което е било ислямизирано и село Търън. Както е установено вече, основната вълна на това помохамеданчване е обхванала Средна Ролопа и по-конкретно Смолянско през 1669-1670 г. (П. Петров. Съдбоносни векове за българската народност, С, 1975, с. 200-203).
  2. Селото през 1614 г. е малко – ако приемем, че в едно домакинство е имало по 4-5 души, то общият брой на жителите на Търън е бил 36-45 души, нека да са 50-60, но това не променя чувствително действителното положение на нещата. Ясно е, че селището е възникнало не много преди тази дата.

Селото е споменато и в други два османотурски документа, съставени непосредствено след помохамеданчването. Първият е протокол на ахъче-дебнйскня кадия с дата 27 юни – 6 юли 1720 г., съставен поради отказа на българи мохамедани от Средна Родопа да служат в османската войска. По този повод в шериатския съд са били събрани представители ча ахъчелебийските села, между които е и „Мехмед ходжа, син на Мустафа, от с. Търън“ (П. Петров, По следите на насилието, С.,1972, с. 525). Вторият протокол е от 1672 г. и е за доставяне на храни от Смолянско за султанската армия. Отново в съда са събрани представители на ахъчелебийските села и този път от Търън са дошли „Дурхан ходжа, син на Юсуф, и Мустафа, син на Мустафа, от с. Търън“ (пак там, с. 264). Какво прави впечатление в тези документи? Първо, селото непосредствено след насилственото налагане на исляма вече не е Търново, а Тарън (Търън); второ, представителите на помохамеданчените села най-често са имами или ходжи.

Няма съмнение и това, че веднага след налагането на ислямската религия е било потурчено и името на село Търново. Търън е отбелязан и в друг османотурски документ от 1677-1678 г., и пак с потурчения си облик на името (Б. Цветкова, За стопанския облик, и за феодалните задължения на някои селища в Родопите и прилежащите райони през XV-XVII в., Родопски сборник, т. 1, С., БАН, 1965, с. 46-47). Впрочем тази форма е останала и до днес. От нея е образувано и едно местно име в землището на с. Средногорци, и то е Търънска присойка – гориста присойка северозападно на 3-4 км от Средногорци към Търън (Г. Христов, пос. съч., с. 314). Ясно е, че това местностно име е по-ново и е възникнало след 1669-1670 г.

От всичко казано по-горе става ясно, че Търън е османизираният облик на българското Търново. Как е станало това? Обяснението се съдържа в обстоятелството, че българската наставка -ово, с която са образувани много селищни и местностни имена, в турското езиково съзнание е била отъждествявана с турската дума ова „поле“ и затова често в езиково потурчени форми на български географски имена е била отстранявана. Така селищното име Левочово в османотурски документи редовно се предава като Лагоч, Левоч, същото с с Козан вместо Козаново, Петко вместо Петково, Черногор вместо Черногорово, Семчина вместо Семчиново и мн. др. Известният наш езиковед, покойният проф. Йордан Заимов, смяташе, че формите Доркова, Бойкова, Дякова, Калугерова, Кошарева и мн. др., които се срещат в османотурските документи вместо Дорково, Бойково, Дяково, Калугерово и Кошарево отразяват всъщност старата българска форма за родителен падеж на тези имена. Това обстоятелство бездруго е допринасяло за по-лесното преосмисляне на това окончание като турската дума ова „поле“.

В една народна песен от с. Югово, Асеновградско, се споменава Марийка търновка“, която не искала да приеме мохамеданството (Родопски народни песни. Отбрали и редактирали Анастас Примовски и Никола Примовски, С., 1968, с. 101, 262). Търновка е жителско име от Търново, а след като Средна Родопа няма друго село с такова име, то най-вероятно тук става дума за старото име на с. Търън. Ако това е вярно песента е отглас от времето на ислямизирането на Средна Родопа и по-конкретно на с. Търново. Ето и самата песен:

Де са е чуло, видяло

мома в зандани да лежи

както Марийка търновка,

лежала девет години.

Марийкината майчица

покрай зандани ходеше

и на Марийка думаше:

– Хайде се, щерко, потурчи.

oт зандан да се отървеш.

– Не може. майко, не може.

Девет години как лежа

и още десет да лежа,

пак няма да се потурча.      

Самото име Търново може да се обясни като образувано от съществителното трън с помощта на наставката –ово, срв. Дуньово от дуня „дюля“, Змийово от змия, Райково от Райко, Елово от ела и мн. др. Такъв е произходът на многоброни селищни имена в българското езиково землище, като Търново – старата столица на Втората българска държава, и села в Узунюоприйско, Гевгелийско, Тетовско, Кривопаланско, Битолско, Дебърско и Костурско. Първоначално това е име на трънисти места.

В заключение ще обобщим, че днешното селищно име Търън е потурчен облик на старото българско Търново. Това налага селото да възвърне истинския гласеж на името си. В такъв случай и Търънската река, ляв приток на Черна река, трябва да възстанови старото си име – Търновска река.

Тази статия е продължение по темата: Кратки исторически бележки за село Търън, Смолянско.


Автор: Момчил СТОЯНОВ-ЧАЛЪКОВ

Отпечатано в: сп. Родопи, 1990 г., кн. 2, с. 35-36.