Етикети

, , , , , , , , ,

Баблон е малка заселкa, отстояща на 5 км югозападно от с. Смилян, Смолянско. Званичната форма на селищното име е Баброн, но истинският местен изговор е Баблон с широка гласна –о и ударение върху нея. Този гласеж веднага ни насочва към предположението, че окончанието –он е всъщност членът на съществителните имена от мъжки род за посочване на предмети, които се намират далеч от говорещото лице. Заедно с другите два члена –от и –ос той е много характерен за среднородопския говор, срв. членуваните облици градот, градос и градон на съществителното град. След като отстраним члена –он, остава изходната форма Бабл–, която в този си вид не може да съществува в местния говор, понеже в края на името съчетанието –бл не може да се изговори. Веднага трябва да се каже, че Баблон е получен с изпадане на неударeната гласна –е – от една първична форма на името, която е гласяла Бабелон, членувано от Бабел. Изпадането на неударени гласни е позната звукова промяна в думи и географски имена в Родопа, срв. сди вм. , двар вместо дувар, пещерното име Улцата в райони на с. Могилица, Смолянско, вместо Улицата, селищното име Яврово, Асеновградско, вместо Яворово и мн. др. Но какво значи Бабел в такъв случай?

В близкото село Арда е известно точно такова местностно име Бабел, обяснено от д-р Анастас Саламбашев по следния начин: „В далечното минало околностите на с. Арда са били любимо летовище на крайморските жители: тук еа идвали на прохладен въздух различни хора и според преданието смесицата от хора с различна националност е дала основание местността да се нарече Бабел<Бабил, тур. Бабил (Вавилон)“, след което авторът отпраща правилно и към селищното име Баблон, чиито произход е предмет на тази статия. (Ан. Саламбашев, Местните имена в Смолянско, С.. БАН, 1976, с. 99). Действително в турския език Бабил, заето от арабското Babil, означава Вавилон, най-големият град на древна Месопотамия и известен от Библията с прочутата Вавилонска кула, но извеждането на българското местно име Бабел от името на тоя бележит град не е нищо повече от едно простонародно обяснение, по което се е подвел и Ан. Саламбашев.

Географското име Бабел в своята членувана форма Бабeла се среща като местностно име и при с. Тикалe, Смолянско (Ан. Примовски, Бит и култура на родопските българи. Материална култура, СбНУ, кн. 54, С., БАН, 1973, с. 176). Но това име, и то със същия облик Бабела е известно и в землището на с. Годешево, Гоцеделчевско, като го откриваме в един очерк на Русин Гинев за трудовите хора от онзи край (Р. Гинев. Да пренесеш богатства. Срещи в Чеч. Очерци, С., 1981, с. 18, 21). Разпространението на географското име Бабел(а) и Баблон в различни дялове на Родопа показва, че и дума не може да става за името на град Вавилон, а имаме работа със старинния славянски географски термин бабел.

Както свидетелствува Антон Чаркаджиев oт Историческая музей в Смолян (сам родом oт онзи край), заселката Баблон се намира върху едно заравнено разлато възвишение. Това обстоятелство ни подсказва и какъв е произходът на географския термин бабел. Той е образуван с наставката –ел от друг такъв термин – баба „връх, възвишение с разлато, широко било“. От баба, но с наставка –як пък е получено името на селата Бабяк в Разложко и Пловдивско. Така че заселката Баблон е построена именно върху един „бабел“, който е дал и името на селището.

Със съшата наставка –ел в среднородопската топонимия е образуван друг географски термин – бадел, който на свой ред е получен от бад „остра чукара“ (Г. Христов, Местните имена е Маданско, С., БАН, 1964, с. 71). Баделът се нарича малка част от било до Мемкоската чука при заселката Сапатот до Рудозем (пак там, с. 137).

Селищни имена, които представят членувани форми на съществителни нарицателни и географски термини, не са рядкост в топонимията на Средна Родопа. Такова е и името на споменатата заселка Сапотот, което е местният изговор на едно членувано сопот „дървен чучур на чешма“.

И така селищното име Баблон е получено от първично Бабелон, членуван облик на изчезналия вече славянски географски термин бабел „възвишение с разлато било“. Това е една любопитна останка от старата географска терминология на българските славяни, заселили Родопа през ранното Средновековие.


Автор: Момчил СТОЯНОВ

Отпечатано в: сп. Родопи, 1990 г., кн. 9, с. 45-46