Етикети

, , , , , , , , ,

Най-известният топоним Звезда, свързан с българската история, вероятно се носи от село в днешна източна Албания, разположено край десния бряг на река Девол и в подножието на планината Су(х)а гора, най-южното продължение на Галичица (Охридско, Македония). Един по-личен връх в планината също носи името Звезда (кота 1833). На североизток са разположени двете Преспански езера, най-краткият път към които минава през проход със същото име между Суа гора и Иван(ь) планина. Той е много удобен и по него минава главния път през Албания за Епир – Янина (Чанков 1918: 127).

Районът на езерата Голяма и Малка Преспа придобива съществено политическо значение след 971 г. когато българската столица Велики Преслав е завладяна от византийците. Преспа е едно от средищата на въстанието на комитопулите, които отхвърлят византийската власт от западните български земи. Изказана е хипотеза, че езерният град е резиденция на най-стария от четиримата комитопули – Давид, преди да бъде убит през 976 г. По-късно в града се установява Самуил, който, макар и без владетелска титла, на практика управлява сам българската държава след убийството на Арон през 987 г. и особено след пленяването на цар Роман в 991 г. Около 997 г. когато Самуил се провъзгласява за цар в Преспа е седалището на българската патриаршия. Впоследствие то се премества в Охрид. Непосредствено след тежкото поражение на българите от византийците в Беласишката битка цар Самуил намира убежище в Преспа. Тук той посреща войниците си, ослепени от император Василий II, и умира след сърдечен удар на 6 октомври 1014 г.

Във връзка с тези събития научаваме за водещата роля на крепостта Девол, местоположението на която не е съвсем ясно и сигурно, като военен и политически център, както и имената на областните управители (комити) Котокий и Домета, по-късно на олг-таркана Теодор, комитите Таридин и Дристър.[1] Смята се, че развалините над днешното село Звезда, известни като Звездец сред населението, са тъждествени с крепостта Девол. Направените археологическите разкопки при Звезда обаче не потвърждават това допускане. Kрепостта Девол е била разрушена през 14-и век след завладяването й от османците.

В пътеписите си Ами Буе „Сборник с маршрути от Европейска Турция“, при пътуването си от Янина към Солун, споменава колибака Звезда:

„Пояни е съвсем бедно село, където има един ага. Тъй като странноприемницата не бе годна за пренощуване, ние отидохме в колибите Звезда на 3/4 л. на изток-югоизток. Един път, отчасти застлан с камъни поради мочурливите ливади, води до това място, разположено непосредствено в полите на варовитите и стръмни склонове на Суа гора.“[2]

Пътеписът е от 1836-38 г. и е най-ранната дата на писмено упоменаване на това местно име. Засега ни убягва повече информация относно годината на основаване на селото.

Името на селото Афанасий Селишчев, виден руски езиковед, в книгата си „Славянското население в Албания“ предава под формата Дзвезда (Селишчев 1931: 299).

Най-стари писмени свидетелсва за населено място с името Звијезда  разполагаме чрез превода на Османски поименен опис на населените места в санджаците на вилаета Херцеговина от 1475-77 г . Там село Звијезд, днес в общ. Плевля, Черна гора е разчетено като Звејзда (тук).

Най-крупният обект Звијезда е планина (ороним) в западна Сърбия и източна Босна и Херцеговина. Най-високият й връх Велики Столац е с кота 1672,3. От запад река Дрина ограничава планината, а от изток е планината Тара, чието разклонение е Звијезда. От север на юг край брега на Дрина по-значими градски селища са Баина башта и Вишеград (тук).

Названието носят и следните географски обекти:

Звезд – село И Шабац, З Обреновац.

Звезда (преди Айваджик) – изоставено село. Намирало се е западно от село Дюля, общ. Руен. Името е ново, административно.

Звезда (преди Мехмеди) – село, южно от гр. Попово, в същата община. Най-ранният официален документ, в който се споменава селото с името Ак Мехмеди, датира от 1524 год. На 21 април 1923 год. селото било преименувано на Звезда, защото гледано от съседното село Светлен, прилича с разклоненията си на звезда (Димитрова-Тодорова 2006: 78).

Звездел (преди Гьок Виран) – село в общ. Ивайловград.

Звезден/Звездан (преди Каба Виран) – село в общ. Кърджали.

Звездец (преди Гьок тепе) – село в общ. Малко Търново.

Звездица (преди Кьоклюджа) – село в общ. Варна.

Звьезда – село в Босна, общ. Вареш, по името на планината Звьезда (кота 1349 м).

Микротопоними:

Звезда – височина с три могили в Горно Уйно, близо до границата със Сърбия (кота 1027,3). Липсва в монографията на Умленски. При Кацарова-Папа (2013: 97, 172) – нива в землището на село Ресен, оттатък браздата.

Звезда – местност в землището на село Кална, общ. Църна Трава.

Звездан – бърдо, Ю Сърбия, при заселката Ляник на Славуевац (Бугариня); село западно от Зайчар, Сърбия.

Звездаря (Новачене, Никополско) – гора с извор. Кирил Цанков го обяснява със *звездар ‘две годишно лозе (БЕР 1: 622) (Цанков 2010: 155). В БЕР липсва обяснение с лозя. Има бележки за звездарка ‘двегодишна коза‘ и звиздарка ‘двегодишна коза; коза, която се яри за първи път‘, форми подведени по народна етимология от двизка ‘двегодишна овца‘ (БЕР 1: 326).

Звездата – височина с кота 1061,8. Намира се на 3 км С от Буково, общ. Гоце Делчев (ТК33).

Кърблина звийезда (Krbljina Zvijezda) – кота 1414, Ю от Добро Поле, С от с. Кърбилине (Krbljinе), Босна.

Какво е значението на топонимите?

В речника си Найден Геров ни е завещал дума за растението звезда ‘звездица, панаирска попадия, белоградча, Scabiosa‘ (Геров 2: 146).

Село Звезда в Албания не би могло да се свързва с названията звезда, звездан, звездел ‘димитровче, богородичка, цвете Asteraceae‘ (МБотР: 391), тъй като то произхожда от източните райони на Северна Америка. Използва се като градинско растение от 18-ти век насам. Възможна е и тази връзка при останалите названия.

С името звездица се свърза и растението Stellaria media, но тъй като латинското му име съдържа stella ‘звезда‘ вероятно е късно явление. С него се обозначава едногодишно или двугодишно растение, с високо стъбло от 10-40 см. В народната памет, звездицата е известна и като врабчови чревца, птича трева или мишакиня.

Според друг речник звездел ‘1. Ливадна трева. 2. Тревисти растения с красиви цветове‘ (БТР: 222). Пак там е дадено звезда ‘небесно тяло,  възприемано като светеща точка. 2. Знак, фигура, оформена като кръг с лъчи‘.

Името на село Звезда, разположено край река Девол в Албания се обяснява най-добре с местната фауна – растение звезда. Характерно за наименованията на различни цветя и билки е многообразието от синоними, в зависимост от диалекта, при което се е изгубила връзката кое от тях е породило дадено название, кое от тях е послужило за номинация. Необходими са допълнителни проучвания за установяване на точния вид растение.


[1] http://albania-bulgaria.blogspot.bg/2007/10/blog-post_66.html

[2] http://promacedonia.org/frp2/frp2_20_19.htm


Литература:

БТР – Рангелова, В. Станков, Г. Български тълковен речник, 2004.

Геров 2 – Геров, Н. Речник на българския език, том 2, 1897.

Димитрова-Тодорова 2006 – Димитрова-Тодорова, Л. Местните имена в Поповско, София, 2006.

Кацарова-Папа 2013 – Кацарова-Папа, Гергана Местните имена в Босилеградско, В. Търново, 2013.

Селишчев 1931 – Селишчев, А. Славянското население в Албания, София, 1931 (http://www.kroraina.com/seli_sna/index.html).

ТК33 – Топографска карта на България, издание 1933, онлайн.

Умленски 2013 – Умленски, И. Ковачев, Г. Местните имена в Кюстендилско, София, 2013.

Чанков 1918 – Чанков, Жечо. Географски речник на България, Македония, Добруджа и Поморавия, 1918.