Етикети

, , , , , , , , , ,

Водаджия/Одаджия – леко наклонени ниви, между дол от изток и суходoлие от запад, 2 км ЮИ от село Здравец, общ. Варна. Старото име на селото е Акънджии (от акънджи ‘османска лека ударна конница‘). Според предание първите заселници дошли със семействата си преди повече от два века от днешния кв. Аспарухово на Варна. Първоначално живеели в землянки. Изсекли част от вековните гори за ниви.

След Освобождението от турско робство в селото дошли бежанци от Лозенградско и Тракия. Започнали да строят каменни къщи. Името ще да е от одаджия ‘човек, който се грижи за приготвяне на яденето на останалите овчари, на дружина и др.‘ и по-общо ‘готвач в чифлик, в мандра‘ (БЕР 4: 791). В онлайн речник на ропопски диалектни думи е дадено по-обилното описание: „домакин на мандра, който се грижи за прехраната на овчарите и гостите, подържа огъня и настанява хората по мандрата“ (извор). Протетичното ‘в‘ се обяснява с особеност в говора на преселници. Например – местностите Восена, Воскуруша, Дънювтъ вурва (Козичино) (Куцаров 2009: 31) и Восенова стока (Паницово). Тоест в това село има заселници от Голица или Козичино. Предположение, което се потвържвада от краевед в книгата му за село Еркèч (Козичино), което е дало изселници в около 60 села в Североизточна България, включително и село Здравец (Куцаров 2009: 92).


БЕР – Български етимологичен речник, том 1 – 8 (1971-2017).

Куцаров 2009 – Куцаров, Петър. Еркеч и еркечани, София, 2009.